ДЕФИЦИТ: В секторите на високите технологии и иновациите се разкриват в пъти по-малко предприятия, отколкото в търговията и недвижимите имоти
Въпреки всички проблеми в средата за бизнес все повече предприемачи се решават да започнат бизнес в България и все по-голям брой от стартиращите фирми оцеляват. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за демографията на предприятията през 2016 година. От тях се вижда още, че броят на отпадащите от пазара компании намалява, което също е добра новина. Има обаче и лоша, а тя е, че икономиката продължава да се доминира от дейности с ниска добавена стойност, а новите бизнеси са предимно в нискотeхнологични сектори.
Такива данни не са изненадващи и отразяват общия подем в икономиката, като според редица експерти тази година ще е най-успешна, преди да започне общоевропейско забавяне на растежа.
През 2016 година новосформираните компании са били 43,4 хиляди, или с 8% повече, отколкото през предходната. Въпреки че икономиката се представи по-добре в този период, темпът на нарастване на новорегистрираните активни фирми се забавя спрямо 2015 година, когато стартъпите са били с цели 21% повече, отколкото през 2014 година.
Как да четем данните
При демографията на предприятията НСИ прилага терминология, сходна с тази при хората. Родените предприятия са основаните през конкретната година. Оцелели са фирмите, които са създадени преди по-малко от пет години и са приключили разглежданата година, без да фалират или прекратят дейност. В категорията „умрели“ попадат фирмите, за които собствениците са решили да ги закрият или са изпаднали в несъстоятелност. Успоредно с този тип демография националната статистика следи и броя на функциониращите фирми, и общия брой заети лица, като ги дели според това дали са наети по трудов договор, или осъществяват свободни професии и друг тип дейност.
Къде е заетостта
Измежду стартиращите фирми най-голям е делът на най-малките микропредприятия. Общо 96% от всички нови фирми имат персонал до пет души, или само един собственик, който движи цялата им дейност. Други 2,2% са фирмите с персонал до 10 души, които също попадат в групата на микропредприятията. Най-голям източник на заетост обаче са онзи 1,3% от новосформираните компании, които дават работа на десет и повече човека.
Броят на заетите лица в тази група съставлява 69,4% от всички заети в периода между 2012 и 2016 година, докато фирмите в нея съставляват само 7,9% от общия брой активни предприятия. Обратната зависимост също е валидна и при големия брой активни предприятия в групата с нула наети лица (45,7% от всички дружества) стои малък брой заети – едва 6,5% от общия брой на заетите.
Има ясна връзка и между броя на заетите и устойчивостта на самите фирми. При тези с персонал от 10 и повече човека делът на оцеляващите фирми е 91%, докато при по-малките средно 81 на сто от предприятията, стартирали през 2015 година, са се задържали на пазара и през следващата. Последното не е изненада, а отразява факта, че при наемането на повече хора най-често става дума за разрастване и откриване на дъщерни фирми във вече утвърдени икономически групи. Това води със себе си както по-високо капиталово осигуряване, така и управленски опит, а често има и подсигурени пазари.
БЕЗ ИЗНЕНАДА: Строителството е сред секторите, в които се откриват най-много нови предприятия и работни места
Лошата новина, ако има такава, е, че заетостта при новосформираните предприятия следва общите тенденции в икономическото развитие и те се концентрират в сектори с ниска производителност и добавена стойност. Така например една трета от всички нови работни места са в сферата на търговията, 15% са в преработващата промишленост, а други 13% в туризма и ресторантьорския бизнес. В контраст с тези стойности разкритите работни места в дейности като научни изследвания и високи технологии се ограничават до общо 12%.
Такава тенденция също не е изненадваща и отразява усилията на бизнеса да увеличи броя на чуждестранните работници в България, главно за запълване на нуждите в преработвателни предприятия, хотелски комплекси и ресторанти. Обратното – да се наемат чуждестранни специалисти в секторите с висока добавена стойност, не е забранено, но усилията на фирмите в тази област са за създаване на собствени кадри измежду малкото университетски специалности и неакадемични програми, които подготвят истински компетентни специалисти.
Кой оцелява
Най-жизнеспособни са предприятията от секторите на добивната промишленост, водоснабдяването, управление на отпадъци и енергетиката. В тези сектори броят на „умрелите“ предприятия е по-малък от 1% спрямо всички.
От дружествата, основани през 2011 г. и все още активни, оцелели са едва 4,7%. Най-жизнеспособни са предприятията от сектор на енергетиката, където делът на оцелелите, пет години след създаването, е 13,2%. Най-малко фирми са се задържали след основаването си през 2011 година в областта на добивната промишленост – само 2%.
Броят на активните фирми през 2016 година е бил 347,9 хиляди. Увеличението им спрямо предходната година е с 2,3%, като същият темп на нарастване е бил налице и при сравнение на активните компании през 2015 година спрямо предишната.
Общо заетите по трудов договор за 2016 година са били 1,7 милиона души, а ако към тях се добавят и работещите собственици, излиза, че заетите са били 2,03 милиона души.
Оптимизмът на бизнеса гони предкризисните равнища
Оценките за бизнес климата са достигнали най-високите си равнища след кризата, макар и все още да не са достигнали предкризисния оптимизъм. Според данните за юли леко понижаване в оценката на конюнктурата има при индустриалните предприятия, докато тези от сектора на търговията и недвижимите имоти смятат, че условията за бизнеса им се подобряват. Оптимизъм има и при услугите, като в трите области с подобрени оценки са налице очаквания за разрастване.
Според индустриалците в следващите три месеца ще има забавяне на дейността, и по-специално на производството, което е предназначено за износ. Това е очаквано, тъй като през август и първата половина на септември традиционно има свиване на промишленото производство. В случая обаче индустрията работи и с едно наум за очакваното забавяне на общата икономическа активност в Европа. Доколко такова би засегнало нашите фирми, ако се прояви, ще стане ясно едва в данните за октомври.
Текстът е публикуван в брой 31 /2018 г. на списание "Икономист" от 3 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
