Тодор Живков беше казал: "Тази година завод за полупроводници, догодина за цели проводници". Днес поговорката би звучала от сорта на: „Тази година в чакалнята на чакалнята, догодина в самата чакалня“. Този виц вече циркулира по коридорите на властта, въпреки че в края на миналата седмица доминираше оптимизмът от срещата на финансовите министри от еврогрупата в Брюксел.
На срещата българският финансов министър официално заяви желанието на правителството страната да замени лева с евро възможно по-скоро, което предполага и максимално бързо присъединяване към механизма за наблюдение на валутния курс ERM 2, популярен още като чакалнята на еврозоната. И тъй като веднъж попаднала в ERM 2, ако страната изпълнява петте маастрихтски критерия в продължение на две години, нищо не може да я спре да приеме еврото, то именно допускането в чакалнята се оказва онази трудна и невралгична крачка, която не се удава на пет редовни и три служебни правителства.
12 месеца или повече
Случилото се миналата седмица също не даде сигурност, че чакалнята ще отвори вратите си за България след 12 месеца.
Това, което страната получи, беше представено като формален ангажимент – изпълняваме няколко предусловия и автоматично биваме допуснати в чакалнята. "Днес одобрихме стратегията на правителството за незабавно присъединяване на България към ERM 2", заяви на пресконференция след заседанието на еврогрупата европейският комисар по въпросите на еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис. На брифинга присъстваха още председателят на групата Марио Сентено и директорът на Европейския стабилизационен механизъм Клаус Реглинг. От техните изказвания, както и от официалното комюнике, което беше разпространено след заседанието, става ясно, че една година е по-скоро индикативен срок и дали влизането в чакалнята ще стане в рамките на 12 месеца, зависи от усилията на правителството, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Народното събрание.
Най-ясно скептицизмът прозираше в думите на Реглинг, който в прав текст заяви, че ще се гледа реалният успех на държавата в изпълнението на поетите ангажименти, а не някакви срокове. И за да стане пределно ясно, изрично спомена, че процесът може да отнеме и повече от една година.
Исканията към България могат да се обобщят в шест точки. Те са описани в писмото, което българското правителство изпрати до еврогрупата, Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ). Според източници на "Икономист" шестте точки са изведени на база предварителни разговори с Брюксел и са шанс България сама да обещае и изпълни неща, които иначе биха били посочени отвън и които със сигурност са известни на Брюксел и Франкфурт като проблемни.
Освен че отговарят на интересите на бъдещите ни партньори в еврозоната, изпълнението на тези ангажименти е от полза за развитието на българската икономика и бизнес среда. С изключение на един от тях, който теоретично ще подобри средата, но на практика крие рискове с неоценими на този етап последствия.
Конкретно българското правителство се ангажира в рамките на следващите 12 месеца да се подобри надзорът на Българската народна банка, да се вземат мерки в областта на макропруденциалния надзор (става дума за политики, които да предотвратяват раздуването на балони и прегряването на икономиката), да се подобри надзорът на небанковия финансов сектор, да се приложи нов подход към управлението на държавнитe фирми и нови правила за корпоративните фалити, както и допълнителни мерки срещу прането на пари.
Когато вътрешните проблеми засягат Европа
Изпълнението на всяка една от тези мерки може да се оцени като повече от логично и необходимо действие, което безспорно ще бъде полезно за България. Но подборът им показва, че Европа отказва да толерира това, което може да засегне нейните интереси.
Най-сериозният пример е новият цялостен преглед, който ще се направи на банковата система. Какво точно ще включва този преглед, все още не е ясно. Експерти, запознати с езика на еврочиновниците, твърдят, че ще се прави нов преглед на активите на банковата система и подлагането им на стрес тест. Методологията, по която ще се извършва прегледът, още не е готова и дори представителите на Европейската централна банка към момента нямат ясен отговор какво точно тя ще търси в България. Най-общо една подобна проверка трябва да обхване надзорния капацитет на БНБ, преглед на банковото законодателство и подзаконовите регулации и преглед на самата система, тоест на търговските банки.
"Европейската централна банка иска да е сигурна, че когато станем част от еврозоната, ще имаме здрава банкова система по нейните критерии. Съответно ако има стари проблеми, те трябва да се решат, преди да приемем еврото и дори да станем част от чакалнята. Напълно възможно и в правомощията на ЕЦБ ще е да поиска затваряне или преструктуриране на банки като предусловие България да започне тясното сътрудничество с банковия съюз. И от това как ще отговорят българските институции, ще се оцени дали изпълняваме поетите миналата седмица ангажименти“, обясни за "Икономист" бившият финансов министър Петър Чобанов. Според него обаче това предполага известен риск от турбуленция, доколкото ЕЦБ ще издава предписания, а Българската народна банка ще отговаря за тяхното изпълнение, макар че може и да не е съгласна с тях. Затова за Чобанов е под въпрос дали точно в този момент - на очертаващи се промени на върха в Европейската комисия и в Европейската централна банка, е необходимо България да прави тази стъпка.
Представител на Българската народна банка изрази притесненията си от факта, че страната приема безусловно да спазва за своя сметка чужди разпореждания, с които може да не е съгласна. Последното ясно бе изразено от подуправителя на БНБ Калин Христов през април. В своя публикация той защити фрагментацията на банковия пазар в отделните европейски държави, като отражение на спецификите на всяка национална икономика. Подуправителят на БНБ контрира и критиките, че банките са овладели банковия надзор в България, посочвайки, че същото е възможно и на европейско ниво, но ще е по силите само на най-големите финансови групи. Или рискът от присъединяването към банковия съюз остава най-висок за малките финансови институции.
Изискванията на Европейската централна банка са много сложни и институцията е много взискателна дори към водещите икономики в еврозоната, коментира през седмицата председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов, който е главен изпълнителен директор на ОББ (част от KBC груп). Андронов оцени еднозначно положително прилагането на европейски надзор на банковата система в България.
Според Райфайзенбанк (България) водещите банки у нас са част от структурно значими европейски финансови групи, регулирани директно от ЕЦБ, като по този начин на практика те отговарят на правилата на банковия съюз. „Във всеки случай, за България ще бъде от полза да е член както на еврозоната, така и на банковия съюз, за да се възползва от възможностите, които те дават - редукция на валутния риск по отношение на бизнес партньорите от ЕС, по-голяма стабилност на банковата система, положителни сигнали към чуждестранните инвеститори и др.“, се посочва в отговор на институцията до "Икономист".
Още ангажименти
Друго от обещанията – да се подобри надзорът и на небанковия финансов сектор, също може да се сблъска с по-трудни от очакваните проблеми, останали и след прегледите на активите на пенсионните фондове, както и на балансите на застрахователните компании, които се случиха преди две години.
Капиталовият пазар обаче е сред областите, където видимо се случват нередности, а Комисията за финансов надзор, макар и при предишното си ръководство, не успя да вдъхне доверие, че защитава всички инвеститори. Например след приватизацията на "Булгартабак" не се стигна до търгово предложение, при което новият собственик да предложи изкупуване и на останалите миноритарни дялове, за да може след това да прави каквото поиска с дружеството, каквото прави на практика.
Отделни казуси говорят за основателността в притесненията на Брюксел и по отношение на държавните фирми. Например БДЖ от години дължи милиони на чуждестранни кредитори, като в края на май т.г. се стигна до запор на сметките на поделението за пътнически превози и обявяване на емблематичната сграда на железниците в центъра на София за продан от частен съдебен изпълнител. В началото на юли правителството отпусна на БДЖ заем от 104 млн. лв. – толкова, на колкото според министерството на транспорта възлизат дълговете на компанията по втория облигационен заем. Средствата трябва да се върнат на бюджета до края на 2020 година. Преди това обаче, според запознати с общуването между българското и германското министерство на финансите, този проблем е повдиган нееднократно от предишния германски финансов министър Волфганг Шойбле.
Процедурите по обявяване на фирми във фалит са нещо, което трови сериозно бизнес средата в България, включително и банките. Представител на отдела за корпоративното кредитиране в една от петте най-големи банки в страната обясни, че финансовите институции инвестират огромни средства да наблюдават действията на клиенти с проблеми в изпълнението на задълженията си. Освен с подмяна на датата на задлъжнялостта и активиране на измислени задължения, такъв тип клиенти често опитват да прехвърлят активите и здравата част от фирмите си у нови юридически лица, които нямат дългове, оставяйки старото юридическо лице и задълженията в ръцете на безимотни хора. „Всичко, което бе предприето дотук, не е достатъчно да реши проблема и държавата има още много да свърши“, смята банкерът. Според него регулациите трябва да гарантират, че през целия срок на обслужването на заема, или до приключването на един корпоративен фалит, активите на фирмата и лицата, отговарящи за управлението им, ще се сменят по начин, който отчита ангажиментите, поемани в договора за отпускане на кредит.
Въртележка за хамстери
Въпреки че първите коментари след срещата на еврогрупата бяха преобладаващо хвалебствени за правителството, мнозина експерти, както и представители на опозицията смятат, че далеч не може да се говори за успех.
Дори да оставим настрана формалния повод – до края на юни правителството не подаде заявка за влизане в чакалнята на еврозоната, каквато финансовият министър обещаваше до края на европредседателството ни, писмото на кабинета до еврогрупата нe бе такава заявка. Основният проблем е, че България прие да бъде третирана различно от страните, които приеха еврото в последните 10 години. Нито една от тях не бе подложена на мониторингов период, в който да прави реформи и те да бъдат оценявани, без да има ясни критерии кое ще бъде задоволителен резултат и изпълнението му автоматично да води до влизане в механизма за наблюдение на валутния курс.
Точно обратното – съгласявайки се с такъв подход, България се превръща в своеобразно експериментално животинче, което да се тества и да служи като пример за следващите източноевропейски страни, желаещи да приемат еврото. Но най-сериозното опасение е този мониторингов период да се превърне в подобие на механизма за наблюдение и сътрудничество в областта на правосъдието, който продължава повече от десетилетие. Още повече че борбата с корупцията и напредъка в правосъдната реформа изрично бяха посочени от страна на ЕС като неформални параметри, които ще се следят и в процеса на подготовката на чакалнята на еврозоната.
"Получихме чакалня за чакалнята. Специално за нас я създадоха! В самата чакалня ще ни пуснат веднага щом си изчистим прокурорския авгиев обор. И банковия. И застрахователния. И пенсионния. И когато отимаме здрави институции. И след нова оценка на банките, след като сами си направихме една (особено успешна). Но първо ще си изпълним ангажиментите по мониторинга и ще влезем в Шенген. Което е "скоро". Вече единадесета година.... С една реч, имат доверие в държавата ни - почти колкото и ние самите", коментира ситуацията бившият правосъден министър и настоящ лидер на "Да, България" Христо Иванов във фейсбук профила си.
Според бившия зам.-министър на финансите Любомир Дацов станалото е огромна грешка, защото правителството се е поставило в позиция на зависимост, без да получи никакъв твърд ангажимент за задълбочаване на европейската интеграция на България. "Мислех, че когато правителството обяви намеренията си, то е имало предварителни уверения. Днес става ясно, че са играли вабанк. Никога не съм мислил, че може да се направи толкова груба политическа грешка", коментира пред "Икономист" Дацов.
Според два източника на списанието една от причините за бързането на кабинета да задълбочи евроинтеграцията се корени в лоши сигнали, получени при гостуването на премиера Борисов в Москва. Преди срещата му с Владимир Путин управляващите твърдо отстояваха позиция, че ще приемат влизане в банковия съюз едва когато станем част от еврозоната. Промяната в поведението на правителството по тази тема започна след завръщането на българската делегация от Кремъл.
В крайна сметка основанията за скептицизма дали правителството ще се справи за 12 месеца с всичко обещано, се коренят именно в липсата на прогрес по тези теми в последните десетина години, в които през повечето време на власт са били сегашните управляващи. И дали чакалнята на еврозоната ще се окаже толкова силен стимул, както влизането в ЕС преди години, за да накара законодателната, изпълнителната и съдебната власт да заработят в синхрон, както и с регулаторите, за да решат за 12 месеца проблеми, трупани с години.
Текстът е публикуван в брой 29/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
