Искате ли качествен законопроект в областта на финансите и икономиката – възложете го на Министерството на финансите или на депутат от парламентарната комисия по бюджет и финанси. Това е опитът на ГЕРБ с по-чувствителните въпроси, за които няма предварително определен компетентен отговорник. На това описание напълно отговарят и обществените поръчки. След като преди 6 години със задачата да направи нов закон се нагърби председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова, този път специфичните изменения, имащи за цел да поставят основите на електронното възлагане и кандидатстване, са дело на финансовото министерство.
Формалният предлог с това да се заеме финансовото министерство е, че системата за електронно кандидатстване, която ще се интегрира във всяка една публична институция, трябва да функционира на някаква нормативна база, а тя се изисква и от последната европейска директива в областта. Реално министерството играе ролята на пожарникар, замазвайки гафовете на титуляря в тази област – Агенцията за обществени поръчки. Институцията вече закъсня с възлагането на задание за създаване на системата и не се справи с основната си задача – да изготвя методически указания за прилагането на закона, поради което някои модули от системата ще заработят чак през 2020 година.
Иначе замисълът за електронна система е добър, макар да не дава гаранции, че ще се пресекат нагласените публични търгове.
Какво е новото
Основните модули от системата трябва да са готови до 18 октомври тази година. Тя ще се превърне в единствено средство за комуникация между министерства, общини и всички други държавни органи, от една страна, и фирмите, които желаят да бъдат техни доставчици и изпълнители. Изрично са посочени хипотезите, при които по изключение се допуска в процеса на възлагане да се използват други средства за обмен на информация, различни от електронните. Такива ще са представянето на мостри, работата с класифицирана информация, както и казуси, при които заданието е толкова специфично,че прави невъзможна комуникацията през стандартизирани електронни формуляри.
Новост е, че обявите ще се изпращат и до Службата за публикации на Европейския съюз чрез платформата, която ще удостоверява датата на изпращането им. За сметка на това отпада задължението на възложителите да доказват датите на изпращане, както и да посочват тези дати в обявленията, изпращани до Регистъра на обществените поръчки (РОП), както и в обявите за събиране на оферти. От мотивите на финансовото министерство става ясно, че по този начин заинтересованите лица ще могат пълноценно да използват възможностите за търсене, вкл. по предварително зададени критерии. Отпада и възможността определена информация за обществена поръчка да се публикува в българския регистър преди публикуването ѝ в системата на Европейския съюз.
Лошата новина е, че електронната платформа ще може да се интегрира в „профилите на купувача“ на по-късен етап, защото тази опция ще се разработва във втория етап от системата, през 2020 година. В същото време ще се промени логиката при определяне на сроковете за получаване на оферти, като след въвеждането в експлоатация на националната платформа електронното им подаване ще се скъси с пет дни. Това ще важи за всички относими срокове в закона, които действат към момента.
В редките изключения, когато подаването на оферти с електронни средства не е възможно, възложителят ще предвижда срок с поне пет дни повече, отколкото при стандартните поръчки. Новост е и промяната на праговете, над които възложителите са длъжни да прилагат пълните процедури на обществените поръчки. Ако законопроектът бъде приет, обществени поръчки за много по-голяма стойност ще могат да се възлагат по облекчени условия.
Според авторите на промените така ще се създаде реална конкуренция на пазара на обществените поръчки, защото чуждестранните участници, които търсят клиенти в западноевропейските държави, повече няма да имат причина да избягват България. Те ще могат да кандидатстват по същия начин, както и в Германия например, вместо да се налага да подготвят сложен комплекс от документи за поръчки, които са в пъти по-малки от онези, които изпълняват в други европейски страни.
Човешката намеса
От финансовото министерство изтъкват, че предлагат средство за ограничаване на човешката намеса. В същото време се добавят още хипотези, при които възложителят на обществена поръчка ще може да отстрани някой от кандидатите за изпълнител. Така занапред ще се декласира всеки кандидат, който е поискал участие, без да отговаря на условията за представяне на офертата си. Цялата документация ще се архивира и пази в срок минимум три години от приключването на изпълнението на поръчката, след което ще се архивира за допълнителни пет години.
Експертите, до които „Икономист“ се допита, включително и бивш държавен служител, работил по предишен опит за електронизиране на обществените поръчки, са по-скоро скептични доколко по този начин може да се пресече корупцията и предопределените победители. Причината е, че решенията за избор на изпълнител все пак ще се вземат от хора, а не от алгоритъм, но дори и това да се промени, пак ще има възможност за корупционни практики.
Според Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания обществените поръчки вече се договарят още преди откриване на конкурсите. Фирмите, които теоретично биха имали шанс да спечелят, често биват канени за предварително разпределение на заданията, знаейки, че може да загубят една поръчка, но ще спечелят друга, или най-малкото ще бъдат поканени като подизпълнители на победителя.
„Дори нагласяването на критериите вече е остаряла практика и се измества от предварителното договаряне. Днес всеки кмет си знае инвестиционната програма за следващата година и рано-рано може да уговори разпределението на поръчките с фирмите, които са близки до общината“, твърди Бакърджиев, според когото единственият начин да се пресече корупцията е тотална подмяна на администрацията или на нейния манталитет, чийто център сега е личното обогатяване.
Основната полезност от промените за бизнеса, а и за бюджета, може да се открие в ограничаването на бюрокрацията. Занапред документи, за чието разпечатване са били необходими хиляди страници и са имали обем от по няколко кубически метра, ще се съхраняват единствено в електронен формат, което намалява значително нужните пространства. Бизнесът от своя страна няма да плаща пари за транспортирането на тези документи и тяхната физическа комплектовка, защото всичко ще се подава по интернет.
Дисциплиниращ ефект за администрацията ще изиграе и въвеждането на модул за електронно издаване на фактури. По този начин възложителите ще получават веднага фактурите и ще има ясна информация за задълженията към доставчиците си, което от своя страна е своевременна информация и за финансовото състояние на всеки отделен възложител.
Текстът е публикуван в брой 25/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
