Принципът за ценообразуване на застраховката „Гражданска отговорност“ според рисковия профил на водачите отново ще се отложи, като сега срокът за въвеждането е най-рано през четвъртото тримесечие на годината, стана ясно от прессъобщение на Комисията за финансов надзор (КФН). Отлагането е продиктувано от нуждата от допълнително съгласуване с министерството на транспорта и на вътрешните работи. Едва след този съгласувателен процес ще бъде изготвен проект на наредба, която ще наложи конкретните параметри на механизма за ценообразуване. Очаква се подзаконовият нормативен акт да бъде подложен на обществено обсъждане през септември. Принципно това може да трае между между 30 и 45 дни, което означава, че наредбата ще може да влезе в сила най-рано в края на октомври.
Това отлага с почти година влизането в сила на системата "бонус-малус" спрямо обещанието, което даде миналата есен в телевизионно интервю заместник-председателят на КФН по застрахователните въпроси Ралица Агайн.
Въвеждането на такъв механизъм е крайнонеобходимо на българския пазар, защото ще задължи застрахователните компании да определят цените си спрямо историческата информация за извършените нарушения и евентуално причинените от даден шофьор или превозно средство произшествия. Последното ще принуди некоректните застрахователи, които днес прилагат дъмпингови практики, продавайки евтини полици на водачи с лоша история да повишат цените си, а това ще доведе до поне две позитивни промени. От една страна, справедливото ценообразуване ще намали риска от загуби за самите застрахователи и бизнесът им ще стане по-устойчив. От друга, пряката връзка между поведението на пътя и финансовата тежест на застраховката ще принуди водачите да карат по-разумно.
Какво бави процедурата
Информацията, която ще се предостави за съгласуване на двете министерства, е доклад, изготвен от консултанта по въвеждане на системата – гръцкия клон на международната компания Ernst & Young (EY). Документът съдържа преглед на прилагани в други държави от ЕС системи за ценова бонификация на добросъвестните водачи. Описани са и различните подходи – дали застрахователната полица да следва превозното средство, или да бъде на база личната репутация на водачите. Разглежда и казуси като прилагане на системата спрямо фирми с автопаркове, а също и случаите, в които превозно средство се ползва по силата на лизингов договор.
Съществена част от документа са и резултатите от регресионен анализ на видовете нарушения, честотата на извършването им, щетите, които причиняват, и други подобни фактори.
В крайна сметка в доклада са посочени седем категории нарушения, които ще водят до утежняващи точки в досиетата на бъдещите клиенти, според историята им на пътя. Точно на база различното точкуване на нарушенията са изведени 11 сценария, които министерствата ще трябва да оценят съобразно специфичната си компетенция, в рамките на съгласувателната процедура.
Какво ще се наказва
Така например първите две категории нарушения касаят само превишена скорост, без причиняване на щети с до и над 30 километра, като броят утежняващи точки е съответно 1 и 2. Сериозно разминаване в различните сценарии има при по-тежките категории нарушения като опасно шофиране, употреба на алкохол, хулигански прояви и причиняване на щети. Вариацията в тежестта на нарушенията е голяма в различните сценарии. Например причиняването на смърт се разглежда като 15 пъти по-тежко нарушение от най-лекото при най-либералния сценарий, до 20 пъти при най-рестриктивния (виж таблицата).
СПРАВЕДЛИВОСТ: В ход е съгласувателна процедура, която трябва да пресее 11 сценария за избор на ценообразуващ модел на застраховката
Въпреки че признава, че в рамките на действащото законодателство може малко да се направи за отстраняване на потенциални слабости, докладът все пак ги посочва.
Такъв например е рискът, когато полицата се записва на превозното средство, това да повлияе върху цената на автомобила при евентуална препродажба. Например, ако с колата са извършвани тежки нарушения, то купувачът може да поиска цената ѝ да се намали само заради скъпата застраховка, която ще трябва да плаща. И в обратния случай, в който водещ е водачът, има потенциални слабости. Тогава може изрядни шофьори да се привличат като формални собственици на автомобилите, докато реално те се управляват от техни роднини или близки приятели. Или пък, ако в семейството жената има книжка, но не кара, то полицата може да се прави на нейно име, докато ежедневното шофиране се практикува от съпруга.
Затова предложението на консултантската компания е при смяна на автомобила и сключване на първа застраховка да се гледа единствено историята на водача. В хипотезата, в която един човек притежава няколко автомобила, за определяне на рисковата премия на всяка кола ще се взема по-високият рисков коефициент измежду този, който се формира при проследяване историята на колата под негово притежание, и историята на самия собственик като водач.
В случай че компания притежава множество автомобили, докладът предлага застраховката да се сключва по такъв начин, че цената ѝ да зависи от историята на всяко превозно средство поотделно, вместо на името на компанията да се записват всички нарушения, извършени от различни шофьори с различните фирмени автомобили.
Много вероятно е в такъв случай фирмите твърдо да „завържат“ всеки отделен автомобил към конкретен шофьор и всяко поскъпване или поевтиняване на полицата през следващата година да се отразява върху възнаграждението му.
Според представителите на пазара предложенията за уреждане на „бонус-малус“ са положителни, но може да се въведат и няколко допълнителни характеристики, с които най-точно да се отразява реалността.
Какво да правим с невидимите водачи
От застрахователния сектор смятат, че ще е полезно да се въведе система, която да улавя и така наречените невидими водачи. Това са хора, които не се водят собственици на даден автомобил, но го шофират. Горният пример със съпруга и съпругата важи с пълна сила за това допускане, но става въпрос и за други роднини и приятели.
В този случай според застрахователните компании е напълно възможно опасен шофьор да застане зад волана на автомобил с чисто минало. Затова се предлага законодателна промяна, която да задължава собствениците да вписват и лица с достъп до автомобилите им при регистрацията им в КАТ. Ако това се въведе, в случай на ПТП застрахователят ще може да предявява регресен иск срещу шофьор, който е причинил щета, управлявайки кола, която не е негова и не е регистриран като неин ползвател.
Представителите на застрахователния бранш са на мнение, че ще е полезно да имат възможност да показват на клиентите си защо са класирани с конкретна оценка. Тъй като всичко ще се изчислява централизирано от системата, сега е предвидено всеки застраховател да получава само краен рейтинг за кандидата да купи негова полица. Компаниите смятат, че ако получават справка за историята на шофьора и неговите провинения, това ще им позволи много по-добре да аргументират цената си, което ще е важно за изграждане на доверие в системата особено в първите години от въвеждането ѝ. С достъпа до подробната информация обаче може и да се злоупотреби с търговска цел. Данните може да послужат за профилиране на клиенти с цел предлагането на друг тип услуги – застраховка „Живот“, кредити и т.н., което е доста дискусионна практика, защото става въпрос за чувствителна за всеки индивид информация, която държавата събира с друга цел.
До избистрянето на тези въпроси обаче има още месеци, в които и най-изрядните, и най-опасните шофьори ще застраховат колите си по цени, които не отчитат рисковия им профил.
Текстът е публикуван в брой 24/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
