Колко коректна е политическата коректност в киното

Прекомерната обидчивост кастрира изкуството. Но в квотите за малцинствата има справедливост

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 10 July 2021 13:53 >
Колко коректна е политическата коректност в киното
Биха ли позволили в наши дни Робин Уилямс да изиграе „Мисис Даутфайър“?
Уволнени актьори заради непремерени реплики в социалните мрежи. Режисьори на съд заради сексуални афери отпреди 40 години. Артисти със съсипана кариера заради недоказани, но отправени публично обвинения от техни фенки.

И докато в случаите, в които става дума за подозрение, че е извършено някакъв вид насилие или е призовавано към насилие, все още можем да разберем проблема, то напоследък сякаш зачестяват случаите, в които, въпреки че са спазени всички закони и приличие, артисти и режисьори не получават работа, тъй като не са достатъчно различни.

Например Руби Роуз – австралийска актриса, лесбийка (тези уточнения вече имат значение) получи покана за участие във филма, в който винаги е мечтала да играе – „Батман“. При това в модерната му версия, като нейната Жена котка е и лесбийка.

Човек би си помислил каква по-подходяща актриса за гей версията на прочутата комикс фигура от гей актриса? Но не. Трансджендър общността реагира остро и се обяви против Роуз, като настоя ролята да бъде дадена на друга актриса, която да е непозната и „повече лесбийка“. Също така и еврейка, тъй като оригиналът в комикса е еврейка.

За комикса за първи път „Дисни“ конципира и друга хомосексуална роля и избра за нейното изпълнение английския комик Джак Уайтхол. Уайтхол обаче също бе подложен на небивали атаки, че не е хомосексуален и затова не бива да играе тази роля. Самата роля пък не е достатъчно хомосексуална и изпълнява по-скоро клишета, гласят още обвиненията.

Гей ролите – за гейове

И ето че една идея, която всъщност е справедлива и би трябвало да се погрижи за по-широк достъп до киното на всички групи в обществото, се превърна в начин за репресия. Би ли могъл днес Робин Уилямс да изиграе „Мисис Даутфайър“ или пък собственикът на гей клуб в „Клетка за птици“? Може ли Фелисити Хъфман да изиграе ролята на мъж, който иска да е жена? Трябва ли „Планината Броукбек“ да се заснеме наново, с актьори, които са хомосексуални и в живота? Нали изкуството на актьорите е именно в това да се превъплъщават в роли, с които те в реалността нямат нищо общо?

Протестът срещу твърде голямото влияние на политическата коректност в изкуството става все по-шумен. Това, което Филип Рот описва в „Човешко петно“, се превърна в реалност. В романа си той разказва за разрушената академична кариера на преподавател заради реплика, която се тълкува расистки, макар че самият професор е със смесен произход.

Но посоката на натиск не е само една. В новия си филм чернокожият комик Еди Мърфи също е бил принуден да избере за партньор поне един бял актьор. В първоначалната версия на продължението на „Пристигане в Америка“ всички роли са за чернокожи. „Дадоха ни обаче списък с имена и заявиха, че трябва да изберем един от тях, за да има и бял актьор в продукцията“, разказва той в интервю за британското списание „Радио Таймс“. В разговора той засяга и наболялата през последните години тема за расизма. „Това винаги е било проблем, но за 40 години работа никой не е успял да ми откаже роля само заради цвета на кожата ми“, казва Мърфи. „Това не означава обаче, че няма значение дали си бял или черен. Аз съм роден в Америка и съм афроамериканец – това означава, че цял живот трябва да се бориш с разни тъпотии“, откровен е той.

Еди Мърфи коментира и стремежа към даване на път на малцинствените групи в кинобизнеса. „Факт е, че малцинствените групи са почти непредставени в холивудското кино. Не само черните, жените също страдат от това. В крайна сметка това е бизнес на белите мъже и винаги е било така“, откровен е той.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ