България е сред държавите с най-благоразумна фискална политика и това допринася за общата макроикономическа стабилност. Въпреки това страната се нарежда в групата на държавите от Източна Европа, при които има риск от прегряване на икономиката. Факторите за това бяха откроени на конференция за управление на кредитния риск, организирана от международната компания ICAP. Тя е сред водещите доставчици на услуги по оценка на кредитния риск, а събитието събра представители на рейтингови агенции и консултантски компании с поглед над пазарите в региона.
Добрата новина за България е, че все още има достатъчно фактори, които действат за запазване на икономическия растеж в темпове, близки до сегашните. Лошата е, че страната става зависима от държавните разходи и горещите сектори на икономиката – като строителство и високи технологии. Всяко охлаждане на тези сектори ще означава ръст на безработицата и спад на доходите, практически навсякъде. Причината е, че в момента тези сектори движат нагоре възнагражденията като цяло, принуждавайки дори по-бавнорастящи бизнеси да вдигат заплатите, за да задържат служителите си. Ако обаче изливането на средства в IT и строителство приключи или намалее рязко, ще се задейства същият механизъм, но в обратна посока, а безработицата ще се увеличи.
Това притеснение обаче остава по-скоро като сигнал за политиците какъв риск може да се реализира в обозримото бъдеще. Друг имплицитен риск според участниците на конференцията би могъл да настъпи, ако турската икономика се забави значително, тъй като тя е четвъртият по големина търговски партньор на България и първи извън Европейския съюз. Фискалната и паричната политика в югоизточната ни съседка вече започват да дават негативни ефекти, а на поевтиняването на лирата се противодейства дори с националистическа риторика, което показва, че икономическият фундамент се изчерпва.
От гледна точка на текущото си представяне България стои доста по-добре не само оценявана по макроикономически показатели, но и според специфичните индикатори за кредитен риск. Например у нас се очаква корпоративните фалити да намалеят с 5% през тази година спрямо миналата, докато глобалната световна прогноза е за увеличение с 6 на сто.
Тези добри новини за страната до голяма степен се дължат на благоприятната международна среда и съживяването на инвестициите. Според Никитас Константелос, президент и главен изпълнителен директор на ICAP Group, не само България, но и държави като Хърватия, Чехия и Румъния страдат от сериозни уязвимости на банковите си системи, като в същото време са изложени на заплахата при геополитически катаклизми първи да понесат негативите.
Предизвикателства пред ЕС
Като добър сигнал за региона беше откроено, че Европейският съюз е сред пазарите, където има относително ниско ниво на провалени облигационни емисии (т.нар. дефоут). Относителният дял, който заемат дефоутите, постоянно се свива през последните години. От рейтинговата агенция Moody’s прогнозираха, че тази година в неизпълнение ще попаднат едва 2% от емитентите в глобален мащаб, а за Европа прогнозата е дори по-оптимистична, като се очаква относителното тегло на провалените длъжници да се ограничи до 1 на сто. Вицепрезидентът на агенцията Винсент Алилайър обаче представи и катастрофичен сценарий, при който проблемните емисии могат сериозно да се увеличат. Предпоставка за това със сигурност би било покачването на лихвите, което вече бе предприето от Федералния резерв на САЩ (ФЕД) и Английската централна банка.
Европейската централна банка обаче все още не е предприела подобна стъпка, а опитът да се отговори на претенциите на новото италианско правителство кара все повече пазарите да очакват затягането на паричната политика на ЕС да се отложи минимум до втората половина на 2019 година. И
Интервю
Манфред Щамер, старши икономист на Euler Hermes за развиващите се пазари в Европа, Централна Азия и Близкия изток
Корупцията и влошаването
на бизнес средата
са проблем за инвеститорите
- Кога очаквате забавянето на европейската икономика да засегне България и през какви канали ще се проявят негативните влияния?
- Всъщност очакваме забавянето на европейската икономика да е отминало. През първото тримесечие растежът се сви до 2,4%, което се понесе относително меко. Сега очакваме леко ускоряване в тримесечията до края на годината и като цяло 2018-а да приключи с растеж около 2,55% или малко по-малко. Отражението върху България ще бъде трудно да се открои, тъй като леката корекция в прогнозата за българския растеж – от 3,6% за миналата година до 3,4% през тази, може да се обясни почти изцяло с лекото свиване на потреблението, което не е следствие на външни влияния. В същото време инвестициите ще останат силни, подкрепяни от европейските фондове, а износът ще расте с 4,5%. Това е с 0,5 пункта повече от миналата година, но под средното увеличение за изминалите три години от 6 на сто.
- Българските банки отчитат рекордно висока ликвидност и депозитна база от местни лица. В този смисъл как би се отразило тук евентуално повишаване на лихвените равнища от Европейската централна банка?
- Първо, ние очакваме ЕЦБ да повиши лихвите си най-рано през втората половина на 2019 г., а може би дори в края на годината. Причина затова е нарастващата политическа несигурност в Съюза. Започне ли се с повишаването обаче, то ще е много сходно като процентни пунктове в самата еврозона и в България.
- Възможно ли е да видим запазване на по-ниската цена на местните ресурси в сравнение с тези, които са достъпни през банките майки?
- На теория е възможно, но смятам, че банките майки ще опитат да доставят ресурсите си на конкурентни цени спрямо тези от местни източници.
- Какви са основните причини за ниското равнище на преките чуждестранни инвестиции в България?
- Всъщност преките чуждестранни инвестиции не са особено ниски, когато се сравнят с други държави от региона. В периода 2011 – 2017 г. инвестиционните потоци към България съставляваха 3.7% от брутния вътрешен продукт на страната, при съотношение 3.5% за Чехия, 2.8% за Словакия, 2.4% в Полша и 2.2% в Румъния.
Но така или иначе нивото показва, че средата за правене на бизнес все още има слабости, които заплашват инвестициите. Нивото на възприемане на корупцията в България е по-високо, отколкото в редица държави . Друга причина е общото усещане за бизнес средата - от 2015 до 2018 година страната се срина от 38-о до 50-о място в класацията на Световната банка Doing Business.
Строителни и транспортни фирми с най-големи просрочия
Строителните компании бавят плащанията си най-дълго, показва регистърът за платежната дисциплина на ICAP. Средното забавяне на плащанията към и между фирмите в строителния бранш е около три месеца, което прави сектора най-проблемен по отношение на платежната дисциплина. На второ място се нареждат транспортните компании, които чакат средно над 80 дни, за да си получат вземанията и прехвърлят този проблем върху своите кредитори.
В сравнително отношение с държавите от ЕС България се нарежда в средата със средно забавяне на междуфирмените разплащания от 62 дни.
Като контраст сред секторите, където плащанията се бавят най-малко, бяха посочени търговията и преработвателната индустрия. При тях просрочията са средно до 24 дни след настъпване на договорения падеж.
Текстът е публикуван в брой 23 /2018 г. на списание "Икономист" от 8 юни, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
