УСКОРЕНИЕ: Националната агенция за приходите все още укрепва капацитета си за справяне с агресивни данъчни схеми
"Източване на бизнес" е по-скоро литературен термин и маркира действията по изнасяне на стойност от една компания в друга, без да бъде нарушен нито един закон (ако такъв беше нарушен, източването щеше да се нарича кражба). Точно това е правила години наред Българската телекомуникационна компания (БТК), а че действията ѝ са били законни, вече се произнесе Върховният административен съд. Той отмени предходно решение на Административния съд – София, което пък бе потвърдило ревизионен акт на Националната агенция за приходите (НАП), в който се твърдеше, че компанията неправомерно си е спестила близо 10 млн. лева (с лихвите).
Самият акт се отнася за поредица от договори, при които телекомът се задължава да плаща за управленски и технически услуги на компания, която е собственост на фирмата приватизатор „Вива Венчърс“. Впоследствие тази схема на отношения се запазва и след препродажбите на БТК, като телекомът остава в ролята на задължено лице, а нови фирми, свързани със следващите мажоритарни собственици, се явяват в ролята на правоприемници по очертаните през 2004 година отношения. Така те продължават да доставят управленски и технически услуги, а телекомът им се отплаща за това в продължение на години.
Рамките на първото споразумение са заложени малко преди приватизацията на БТК с подписа на тогавашния транспортен министър Николай Василев. По силата на споразумението БТК плаща за търговски, технически и консултантски услуги общо до 3.5% от годишните си брутни приходи (става дума за две отделни задължения, като първото е за 2.25% от приходите, а второто за 1.25%).
Според данъчните обаче схемата не представлява подсигуряване на качествено управление за дружеството, а „е приложена документация за трансферно ценообразуване на получените услуги от свързани лица (по цитираните договори)“ и е констатиран особено голям размер на отчетените разходи. От НАП твърдят, че начинът на определяне на възнаграждението, като процент от брутните приходи на предприятието, не отговаря на принципите, залегнали в съществуващите правила за прилагане за трансферно ценообразуване и че то не е определено на пазарни цени, при положение че лицата са свързани.
Резултатът от отхвърлената ревизия на НАП показва, че декларираната облагаема печалба за 2007 година трябва да се увеличи с близо 8 млн. лева, тази за 2008 година се повишава с 24 млн. лева, за 2009 година с 31 млн. лева (общо 63 млн. лева). Ако ревизионният акт не беше отменен от ВАС, компанията трябваше да доплати данъци в общ размер на 9.7 млн. лева, което включва и дължимите за периода лихви. От материалите по делото става ясно, че данъчните смятат, че компанията, получател на плащанията, е продавала „услугите си“ на цени над пазарните и с печалбите, които е правела, реално е помагала на собствениците си да изплащат заемите, които са теглили, за да придобият акциите си в БТК. Делото касае периода 2007 – 2009 г., когато тя е придобита от AIG Capital, въпреки че аналогични договори са действали и в първите три години след приватизация на телекома. Те обаче не са били предмет на ревизия заради настъпила давност.
Още съображения
Източници на „Икономист“ съобщиха, че подобно дело се води и по следващ ревизионен акт на БТК, касаещ по-късен период от време, като по всяка вероятност и за него съдът ще реши в полза на телекома. Частният случай с БТК е повече от интересен, защото показва специфики на бизнес средата, които може да послужат като ориентир за всеки с интерес да развива дейност в България.
Първата плоскост, в която случаят може да се разглежда, е евентуалното ощетяване на интереса на миноритарните акционери. През цялото време от 2004 до 2013 година БТК е публично дружество и акциите му се търгуват на Българската фондова борса. И спазвайки договорите за предоставяне на външни услуги, телекомът вади част от стойността, която създава за всичките си акционери, за да я предостави ексклузивно на мажоритаря.
Доколко това е редно, „Икономист“ чака коментар от Комисията за финансов надзор. Друг изпратен въпрос до КФН е колко проверки в последните години са установили и санкционирали за неправомерно изнасяне на стойност от публични дружества в полза на техни водещи акционери.
В случая с БТК това може да мине и за нещо нормално, доколкото договорите, по силата на които стойността се изнася, са подписани преди приватизацията на компанията. Тогава отговорник за държавното участие е транспортният министър Николай Василев и прави това в подготовка на сделката за приватизацията, по време, когато държавата е била едноличен собственик. Така тя не е била в конфликт с други акционери.
Интересно е обаче, че дружеството се листва на борсата без инвестиционен проспект. Така информацията за договора може да не е била известна на инвеститорите, които придобиват акции през есента на 2004 година, когато миноритарният дял бе пуснат за продажба. Това също се оказва напълно законно, защото БТК подава заявление за допускане на БФБ – София, през октомври 2003 година, когато проспект не се изисква. Самата заявка обаче е замразена заради предстоящата приватизация, а година по-късно, когато компанията прави фурор на борсата, проспектите вече са задължителни, но БТК минава по правилата, действали за предходната година.
Не по-малко важен е въпросът и за обществения интерес, който може да бъде нарушен, ако търговските предприятия започнат да прехвърлят създадената от тях стойност в други юрисдикции.
За предотвратяването на подобни действия отговаря данъчната администрация, която трябва пресича агресивни практики за приспадане на данъци. Точно това опитва да направи агенцията и в случая с БТК, но в хода на съдебния спор администрацията не успява да убеди съда в правотата на тезата си.
Подготвена ли е администрацията
Пред „Икономист“ представители на приходната агенция признаха, че доскоро са били относително слабо подготвени за противодействие на този тип схеми. Едва от три години НАП работи целенасочено за създаването на капацитет, посветен специално на този тип казуси.
И в това има логика. Според вътрешен анализ на НАП, който не е публикуван и служи за вътрешна употреба, всяка година държавата губи приходи от корпоративен данък в размер между 400 и 500 милиона лева заради прилагането на схеми, с които печалбите се прехвърлят в чужбина.
За същия период освен делото, което губят срещу БТК, данъчните са спечелили други четири подобни казуса. При тях необложени са били общо половин милиард лева, което означава, че за хазната са осигурени близо 50 млн. лева постъпления, които иначе е щяло да се прехвърлят другаде. Различните решения показват, че границата на позволеното от закона е неясна. Така че е важно НАП да повиши капацитета си да противодейства на агресивни данъчни схеми, които счита за неправилни.
От приходната администрация посочват, че понякога изнасянето на печалби не се прави само с данъчни цели, но също и за да се представи в по-добро състояние предприятие от дадена група, което може да кандидатства за заем или да увеличава капитала си. Главната причина обаче си остава прехвърлянето на стойност в държави, където облагането е символично, а такива има дори в ЕС.
Най-често прилаганите схеми пък са именно плащанията за управленски услуги или търговията със стоки при условията на трансферно ценообразуване.
За да се увеличи ефективността на екипа, който ревизира тези практики, НАП е в напреднала фаза на придобиване на софтуерен продукт и прилежащата към него база данни. Тя съдържа информация за финансови отчети и показатели на изключително голям брой български и чуждестранни компании, включително транснационални групи. С достъпа до такава база данни данъчните ще могат да сравняват какво ценообразуване и рентабилност реализират компании от един и същи сектор, когато осъществяват сделка в рамките на една икономическа група и когато сключват същите сделки с външни контрагенти, с които нямат свързаност. С достъп до такава информация служителите на приходната агенция ще могат много по-лесно да разпознават схемите и да виждат резултата, който те пораждат.
„Изключителна рядкост е фирма да реши да търси правата си в съда. Обикновено и ние, и задължените лица предпочитат един спор да се реши между техните и нашите експерти, вместо да се пренася за разрешаване в съда, където липсва експертиза за такъв тип дела. Затова и когато ние покажем, че сме си свършили добре работата, често се случва компаниите да приемат заключенията на ревизионния акт“, сподели пред „Икономист“ данъчен, работещ над подобни казуси. Според него качеството на ревизионните актове и ограничаването на декларираните печалби ще става все по-успешно.
Аргумент в тази посока е и фактът, че всеки казус, останал между компания и НАП, се третира като данъчна тайна. Обратно, ако той стигне до съда, всеки може да се осведоми за практиките на компаниите и да си направи извод за тяхната бизнес етика.
Европейски мерки
Инструмент за предотвратяване на този тип данъчни схеми от години опитва да разработи и Европейската комисия. Идеята, популярна като Единна консолидирана данъчна основа, предвижда всяка компания да избира сама в коя държава ще консолидира печалбите си. За целите на данъчното облагане обаче националните администрации ще следят къде са разположени активите на компанията, къде се плащат заплатите и къде се реализира нейното производство. Идеята е данъците да се разпределят пропорционално между държавите, където транснационалната компания има дейност, а делът на всяка страна в приходите да зависи от това каква част от активите, платените заплати и продажбите са на нейна територия.
Подобен подход е притеснителен за България, защото у нас най-често се разкриват нископлатени работни места, докато управлението на групите, техните продажби и основната част от активите се случват някъде другаде. Така, възприемайки подобна практика, България рискува да загуби част от данъчните си приходи и ако не ги компенсира с по-високи ставки или други източници, ще се принуди да понижи нивото на бюджетно преразпределение.
Преди този принцип да се възприеме обаче, компаниите ще продължат да търсят намаление на данъците си и НАП ще трябва постоянно да повишава капацитета си за противодействие на данъчните схеми.
Текстът е публикуван в брой 26/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
