РЕЗЕРВИРАНОСТ Германският канцлер Ангела Меркел и управителят на Европейската централна банка Марио Драги са сред основните противници на присъединяването на България към еврозоната на този етап
Ако проведените през миналата седмица в София среща на финансовите министри от ЕС (формат ЕКОФИН) и заседание на еврогрупата (само страните от еврозоната) имаха някаква уникална полза само за България, тя е, че паднаха картите за кандидатурата ни за еврозоната.
Българското правителство наистина желае и ще подаде заявка за присъединяване на лева към механизма за наблюдение ERM 2, или преведено на популярен език, „да влезем в чакалнята на еврозоната“. Само че управляващите нямат истински силен съюзник в това начинание и за успеха си разчитат основно на факта, че официален отказ на официална заявка би бил нещо изключително грозно и пораждащо евроскептицизъм, от който никой в ЕС нe се нуждае в навечерието на Brexit.
Ден преди срещата на финансовите и икономическите министри в България пристигна еврокомисарят по икономическите и монетарните въпроси Валдис Домбровскис. С участие в три публични събития в рамките само на един ден той сякаш придаде реализъм на българските амбиции за влизане в ERM 2. След като премиерът Бойко Борисов обясни, че страната ни очаква пътна карта с конкретни изисквания, които да изпълним в рамките на следващите месеци, и съответно приемане в чакалнята в срок до една година, комисар Домбровскис на няколко пъти обясни, че амбициите на българското правителство са реалистични. На този фон изказването на финансовия министър Владислав Горанов, че не бива да се създават нереалистични и прекомерни очаквания, се загуби и тв емисиите направо превключиха на тема как ще се промени животът на българите след влизането в еврозоната.
Само 24 часа по-късно същият еврокомисар Домбровскис обаче обясни, че еврозоната трябва да се разраства паралелно с разрастването на европейския банков съюз. И така вкара в официално обращение новото препятствие, което се поставя пред България от „коалицията на нежелаещите“ страната да влезе в еврозоната на този етап.
Защо България не иска банковия съюз преди еврозоната
В няколко свои публични изказвания финансовият министър Владислав Горанов даде да се разбере,че България не приема да започне т. нар. тясно сътрудничество с Европейския банков съюз, преди да стане част от еврозоната. Причините за това обаче бяха изтъкнати от подуправителя на Българската народна банка Калин Христов. В негова статия от миналата седмица за международното издание Views. The EUROFI Magazine става ясно, че държавата съзира няколко основни недостатъка на участие в банковия съюз преди влизането в еврозоната:1. Ще остава изключена от окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ);
2. Надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи извън еврозоната, ще трябва да бъдат възпроизвеждани с актове на местния надзорен орган (БНБ), като последният ще носи отговорност при спорове;
3. България ще бъде без достъп до ликвидна подкрепа от ЕЦБ и няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за пряка и непряка рекапитализация на банките.
Рисковете са БНБ да стане страна по съдебно дело от собствениците на банка, чийто лиценз е бил отнет след решение на ЕЦБ. За правителството също има риск да се наложи спешно да ангажира ресурс за потушаване на проблеми в банковата система, възникнали след затварянето на банка, както стана през 2014 година. Поради това и единната позиция на правителството и на централната банка е, че тясното сътрудничество с банковия съюз трябва да започне не по-рано от включването на България в самата еврозона.
Препятствията
Това, което никой не изказа в прав текст, но което няколко източника на „Икономист“ потвърдиха, е, че Германия и Франция, и най-вече първата, не желаят България да стане част от еврозоната в близките години и поради това са против допускането ни до чакалнята на този етап. А без съгласието на двата локомотива на общата валута членството е немислимо. Затова техни представители, и то на високи позиции, говорят освен за стабилни макроикономически показатели, които България покрива, и за необходимост страната да покаже устойчива и трайна конвергенция, която не присъства сред формалните изисквания. Последното означава доходите у нас да стигнат 65 – 70% от средните за Европа – ниво, от което все още сме твърде далеч.
В допълнение от страна на Европейската централна банка е добавено още едно препятствие, което съвсем ограничава шансовете на България. Това е изискване за „тясно сътрудничество“ с Европейския банков съюз преди членството на страната в еврозоната и което се изразява в предварително допускане на европейски надзор за българските банки. И ако разбираемият скептицизъм към качеството на националния надзор в лицето на БНБ след случая КТБ е фактор, заради който подобно сътрудничество би се приветствало, рисковете от него съвсем не са за подценяване (виж карето).
Срещу предварителния европейски банков надзор нееднократно се обявиха както Българската народна банка, така и финансовият министър Владислав Горанов. Само че в края на миналата седмица на въпрос дали присъединяването към банковия съюз, или поне тясното сътрудничество с него трябва да е предусловие за допускане на България в ERM 2 и еврозоната, комисар Домбровскис посочи, че това е въпрос на споразумение на страната с държавите от еврозоната, тези от чакалнята (в момента такава е само Дания) и Европейската централна банка.
В този дух прозвуча и изказването на другия еврокомисар, посетил България миналата седмица – французина Пиер Московиси (негова отговорност са данъчните и митническите въпроси). Според него е прибързано да се говори за срокове, в които страната ни да влезе в чакалнята. Сякаш за да успокои напрежението, Московиси посочи, че България ще е първата следваща страна, въвела еврото, но преди това трябва да извърши редица реформи.
Московиси също лансира и банковото условие. В съвместна статия, публикувана в „Капитал“, еврокомисарят и Сергей Станишев като лидер на Партията на европейските социалисти обясняват, че „тези, които не използват еврото, трябва или да имат възможност да се присъединят към новите инициативи като банковия съюз например, или да обмислят приемане на еврото в средносрочен и дългосрочен план“.
На какво се надяваме
Компромис, на който разчита България по отношение на банковия съюз, е страната да поиска тясно сътрудничество веднага след като влезе в чакалнята на еврозоната. Или, както каза премиерът Борисов – влизаме в ERM 2 и още на следващия ден подаваме за банковия съюз. Реалното участие в банковия съюз е процес, който ще изисква около две години, защото толкова отнема подготовката и провеждането на задължителния преглед на банковите активи. И ако в същото време България е в чакалнята на еврозоната и спазва маастрихтските критерии, ефективното членство в еврозоната и участието в банковия съюз ще съвпаднат по време. Така страната ще се откаже от суверенитет и ще допусне европейски надзор над българските банки в момента, в който получи и достъп до ресурсите на ЕЦБ за подкрепа в случай на нужда.
Големият риск на подобен ход е, че еврогрупата може да пореже плана на управляващите и да демонстрира цялостното си нежелание да допуска държави като България.
Според бившия министър на финансите Петър Чобанов отказ от допускане в ERМ 2 почти със сигурност ще означава политическа криза и понижаване на кредитния рейтинг на България. Той обаче вижда известна логика в действията на правителството, тъй като в момента може би изживяваме последните години на реална и видима конвергенция с ЕС, без да има реформи. „Като погледнем главните фактори на растежа, излиза, че скоро страната ни почти ще се лиши от такива. Миграцията и демографията ограничават предлагането на труд, капиталовата база е ниска, а технологиите отсъстват. Последното със сигурност е видимо за Еврогрупата и Европейската централна банка“, обясни Чобанов пред „Икономист“.
Последен шанс
Зад бързането да подадем заявка за ERM 2 стои една тривиална причина. Тя се изразява във факта, че през май догодина предстоят избори за Европейския парламент, а след тях ще се сформира и нов състав на Европейската комисия. Заради възхода на европейските социалисти и намеренията на френския президент Еманюел Макрон да сформира нова европейска партия има реален риск Европейската народна партия да не доминира в новия състав на комисията. Това от своя страна поражда риск за ГЕРБ сериозно да намалее публичната подкрепа и похвали, на които се радват по принцип, а перспективата за чакалнята на еврозоната да се отдалечи за неопределено бъдеще.
В тази връзка е много вероятно отказът за допускането на България да съдържа мотиви и те да включват конкретни проблеми на българската икономика, които почти не се адресират с национални политики. Такива са високата бедност, недофинансирането на образованието, здравеопазването, социалната сфера и сигурността, които пречат на жизнения стандарт и пораждат емиграция и демографска криза. Решаването им заради евентуалното недопускане на България до ERM 2 ще е полезно за страната, но вредно за ГЕРБ, защото ще трябва да признае как политика на стабилност според номиналните показатели, следвана от три правителства на партията в последните девет години, е била погрешна.
Подобно мнение застъпи и банкер, пожелал анонимност, според когото основна цел на всяка стопанска политика трябва да е създаването на просперитет. „Проблем на правителството е дали да потърси по-високо ниво на преразпределение, или да ограничи корупцията, но ако България не стане част от ЕRM 2 в близките месеци, ще бъде видимо, че следването на досегашните политики е било погрешно, или най-малкото недостатъчно, а изминалите години пропуснати“, заяви той.
В крайна сметка предварителните очаквания, че България може да подаде кандидатурата си за ERM 2 на срещата на ЕКОФИН в София, защото такава е била практиката на няколко от последните членки на еврозоната и защото е най-подходящият формат в рамките на българското европредседателство, не се осъществиха. Форумът беше използван за поредно нагнетяване на очаквания и публично потвърждение на бъдеща заявка, този път украсена с панделката „пътна карта“. Дали правителството ще играе вабанк, или ще се откаже, ще покажат предстоящите месеци.
Текстът е публикуван в брой 18/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа в петък, 4 май. Вижте какво още можете да прочетете в броя.
