НАП LAND

Масовото съкращаване на служители в Националната агенция за приходите, всички от отдел „Оперативен контрол“, е безпрецедентна стъпка, съпоставима само с две подобни размествания за последните 15 години. Първото бе самото създаване на НАП върху основите на някогашната Главна данъчна дирекция, а второто бе реформата на Симеон Дянков от 2009 – 2010 г., когато окрупни действащите 28 териториални дирекции и ги направи 7 с обещанието, че ще съкрати над 600 служители, 260 от които на ръководни постове. Но ако първите две размествания бяха типично структурни, това е първото с отчетливи антикорупционни мотиви. И въпреки че още от първия мандат на ГЕРБ приходната агенция предимно бива хвалена за работата, която върши, оказва се, че е възможно в нея да се открият гнезда на корупция, които могат да смаят със своите мащаби, след като се прави подобно масово прочистване, осъществено с подкрепата на финансовия министър Владислав Горанов.

Какво се случва – 250 души от отделите за „Оперативен контрол“ ще бъдат освободени заради закриване на административната единица в структурите на НАП. Нейните отговорности ще се поемат от дирекция „Фискален контрол“, като за целта там се разкриват нови 150 свободни работни места. За тях ще могат да кандидатстват както освободените данъчни, така и хора, които досега не са работили в приходната администрация.

Времево мярката идва след масов арест на данъчни от софийското звено на „Оперативен контрол“ с обвинения за упражняван систематичен рекет над търговци (виж карето). Официално от ръководството на приходната администрация обясняват, че случващото се е в резултат на дълго обмисляна оптимизация.

„Да освободиш близо 4% от целия персонал на агенцията с обяснение, че ще наемеш обратно част от тях, но след конкурс, е шок за системата, който крие сериозен риск за промяна в поведението на всички данъчни. Съвестните ще знаят, че може да изгорят на общи основания, а корумпираните може да се увълчат още повече“, коментира бивш висш ръководител на приходната администрация. Според него подобен подход няма да донесе успехи нито на НАП, нито на правителството.



Всъщност и подходът на изпълнителния директор на НАП Галя Димитрова не е нов. Идеята е под формата на съкращения да бъдат уволнени всички служители в звеното, което се сочи като прогнило от корупция, а останалите чрез конкурс да се върнат на работа, но в друго звено. Така на теория всеки служител, за когото се смята, че е неподкупен и съвестен, ще получи възможност да запази работата си, а ако някой от набелязаните като съмнителни се кандидатира отново, няма да бъде назначен. Подобен подход позволява, поне на теория, агенцията да се освободи от корумпираните данъчни, без да доказва по категоричен начин тяхната вина.

„Инициативата дойде от ръководството на НАП и аз я подкрепям. Голяма част от работещите не са постъпили след конкурс, а сега ще имат шанс да покажат нивото, на което би трябвало да отговарят заетите в НАП. Това са хората на терен, а след като бе създаден фискалният контрол, веднага се видя, че може и по-добре да се върши работата там“, заяви финансовият министър Владислав Горанов.

Такъв подход обаче има редица пробойни. Основната е, че не се прави нищо с корумпираните данъчни в останалите управления на НАП. Сред второстепенните се нарежда рискът освободените да бъдат възстановени на работа, ако спечелят дело за неправомерно освобождаване, каквито примери има в изобилие от аналогични опити на Агенция „Митници“ да се прочисти от недобросъвестен персонал.

Освен 150-те щата плановете са в дирекция „Фискален контрол“ да се разкрият още поне 70 работни места в отделите за проверка, като те ще се заемат отново чрез конкурси. Така новите позиции в НАП почти ще се изравнят по численост със закритите, като за всички тях ще се кандидатства и няма да има преназначения.

От трън, та...

Според три източника на „Икономист“ плодородна почва за корупционни практики има и в звеното за „Фискален контрол“, което ще поеме отговорностите на закрития отдел, както и в отделите за обжалване. Например дирекцията „Фискален контрол“ разполага с огромна власт да налага обезпечителни мерки върху оборотни активи – парични средства и стоки на фирми, които са набелязани като рискови. Самите обезпечения обаче могат да са унищожителни за дейността на засегнатите фирми, защото не им позволяват да реализират стоките си или да се разплащат своевременно с доставчици и персонал.

Правомощията на дирекцията за фискален контрол на НАП позволяват на нейните служители да спират моторни превозни средства, да проверяват техния товар, да изземват товарите и да изискват обезпечение от търговците в размер на 30% от пазарната стойност на задържаните стоки. Според данъчни експерти обаче инспекторите стигат дотам в тълкуването на Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), че сами налагат обезпечителни мерки, без да чакат публични изпълнители. Затова и вече има редица случаи, в които съдът приема, че протоколите за обезпечителните мерки са издадени от некомпетентен орган и поради това са нищожни като административни актове.



Друг проблем е, че служителите от „Фискален контрол“ налагат обезпечителните мерки на базата на критерии за оценка на рисковия профил на фирмата, които не са описани в ДОПК, а служат за вътрешна употреба на НАП. Последното създава риск от произволно прилагане на разпоредбите и е основа за съмнения, че могат да се използват срещу набелязани фирми, докато други със сходни рискови характеристики оперират свободно просто защото това не е видимо извън информационната система на данъчните.
Според източниците на „Икономист“ има случаи, в които служители от „Фискален контрол“ се пазарят с мениджъри и собственици за цената, на която могат да се освободят от обезпечителната мярка. В други случаи данъчни се използвали като средство за разчистване на конкуренцията.

Данъчен адвокат разказа и за практика, при която инспектори, извършващи данъчни ревизии, както и тези за фискален контрол, съзнателно издават административни актове с редица слабости, за да може впоследствие те да паднат при обжалването пред съответната териториална дирекция на НАП или след това в съда. Тази схема също позволява на фирми, за които са установени нарушения, да избегнат внасянето на допълнителни данъци.

Затова всякакви мерки за реформиране на НАП, без те да включат дирекцията за фискален контрол и отделите по обжалвания в териториалните дирекции, ще покажат половинчатост на усилията на приходната агенция или ще са знак, че се хвърля прах в очите, смятат данъчни адвокати.

Представители на работодателите обаче подкрепят промяната в НАП. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев твърди, че данъчната администрация е несъразмерна със задачите, които изпълнява, и всяко действие, което води до оптимизирането ѝ, трябва да се насърчава. Той отчита намаляване на корупционния натиск от страна на представители на приходната агенция, но с уговорката, че всички области на взаимодействие между бизнеса и данъчните, където се оставя възможност за човешка преценка, са чувствителни.

Кой е безгрешен

Намек за това направиха и данъчните от отдел „Оперативен контрол“, които изпратиха отворено протестно писмо до премиера, финансовия министър и омбудсмана, а в понеделник предприеха ефективни протести пред работните си места. В писмото те обръщат внимание на случаи на корупция в други звена на НАП и дават примери със съмнителни действия на свои колеги и началници. Сред обвиненията към ръководството на НАП, изложени в документа, попада твърдението, че убитият в края на миналата година данъчен Иво Стаменов е бил замесен в корупционни схеми и че ако ръководството прилага логиката си обективно, би трябвало да закрие дирекцията за фискален контрол, където той е работил.

Дава се за пример и назначаването на ръководен пост на служител, който преди това е бил дисциплинарно уволнен за неправомерно възстановяване на ДДС в размер на 1,4 милиона лева. Освен въпросите защо не се закриват другите дирекции, където има констатации за корупция, в писмото от „Оперативен контрол“ декларират, че отказват да бъдат изкупителна жертва за всички лоши практики, които се случват в данъчната администрация.

Поведението на протестиращите много прилича на един от моделите, описвани в теорията на игрите. При него с цел да се защити от атака едната страна ескалира конфликта до степен, която прави победата за насрещната страна толкова скъпа, че в крайна сметка агресорът да се откаже. В случая заплашените от уволнение служители вадят детайли от кухнята на приходната администрация, които, поднесени в правилния контекст, създават усещане, че корупцията не е плод на алчността на индивидуални играчи, а вирее с протекцията на най-високопоставени ръководители. Крайният резултат е насаждане на усещане, че НАП е система, в която мръсотиите са се случвали с години, но всички си мълчат, докато не се почувстват застрашени за собствените си места. Това обаче, което липсва, за да успее атаката на недоволните, е някой да посочи директни примери на корупционни схеми.

Както общият контекст, така и отговорите, които „Икономист“ получи от НАП, показват, че не става дума за моментна прищявка, а за проблеми, трупани с години. От приходната агенция например обясняват, че до закриването на „Оперативен контрол“ се е стигнало след повече от година работа по задача за реформиране на структурата на оперативните проверки. „Главните мотиви са подобряване на ефективността на работата, намаляване на корупционните рискове, възможности за ротация и контрол на изпълнението“, уточняват от приходната администрация, което показва, че проблемите са били констатирани най-малкото преди една година. Тогава начело на НАП беше Бойко Атанасов, който днес е заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), като преди това мина през повишение до ниво зам.-министър на финансите. Последващият му избор в КФН като ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ бе определен като странно разместване предвид факта, че той няма предварителен опит в тази сфера.

Защо точно сега

Бивши данъчни се разединиха в обясненията си какво точно става в НАП и защо проблемите ескалират точно сега. Но бяха категорични, че последните публични разкрития за корупция в приходната администрация – арестите и репортажите на „Господари на ефира“, са по-скоро пиар акция и подготовка за случващото се, отколкото причина. Според други източници обаче именно арестите са довели до решението да се действа кардинално със служителите на структурата, която създава най-много публични проблеми на администрацията.

Според бивш ръководител на средно ниво атаката идва от външни на ГЕРБ сили, защото изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова не била човек, който би се опълчил на политическите си началници, и следователно не се налага те да ѝ дават урок, като клатят системата. Това обяснение се подкрепя и от аргумента, че НАП винаги се е радвала на похвали от страна на финансовия министър Горанов и на премиера Борисов.

Според друг бивш ръководител на данъчните Галя Димитрова се ползвала с нисък авторитет сред служителите си и била неспособна да овладее индивидуалните стремежи за обогатяване на недобросъвестните сред тях, затова и случаите зачестили. Като за разлика от нея предишните двама ръководители на НАП Бойко Атанасов и Красимир Стефанов се справяли доста по-успешно с тази задача.

Големият проблем и според двата източника на „Икономист“ е, че съкращаването на 4% от персонала на данъчната администрация по-скоро ще създаде проблеми, отколкото да реши съществуващи такива.

И което е по-важно – ако данъчните и Министерството на финансите не дадат убедителни аргументи, че с действията си ще ограничат сериозно корупционните практики в НАП, тази рокада, както и други преди нея, може да си остане само разместване с цел прикриване на следи. И

Кой сдава поста и кой застъпва

Оперативната работа по предотвратяване на данъчни престъпления и разкриването на такива се поделя между две дирекции в Националната агенция за приходите – „Контрол“ и „Фискален контрол“.

Дирекция „Контрол“ се дели на няколко отдела, сред които „Проверки“, „Ревизии“ и „Оперативни проверки“. Тази структура е изградена на териториален принцип и съществува във всяка териториална данъчна дирекция. Служителите на първия отдел провеждат данъчни проверки, чийто резултат е или приключване на производството (тоест проверяваната фирма е изрядна), или предложение за започване на ревизия, за която отговаря следващият отдел. Данъчните от „Оперативни проверки“ следят чрез посещения на място в търговските обекти дали се издават касови бележки, работят ли фискалните устройства и дали се води текуща документация за оборота – тоест дали бизнесът се опитва да прикрие приходи и оттам и данъци.

Дирекцията, чийто капацитет се укрепва, се нарича „Фискален контрол“. Нейните служители са част единствено от централното управление на НАП, за разлика от тези в „Контрол“. Идеята на финансовото министерство и на НАП е, че дистанцията между проверяваните фирми и инспекторите ограничава възможността за приятелски услуги и корупция. Самата дирекция беше създадена при управлението на кабинета Орешарски с цел да се пресичат данъчните измами с бързооборотни стоки. Реално съставът ѝ бе запълнен при второто правителство на ГЕРБ през 2015 г. Всички от заетите са постъпили с конкурс. Според два от източниците на „Икономист“ в звеното за фискален контрол след 2015 г. има много бивши служители на Икономическа полиция и ДАНС. От това звено бе убитият в края на миналата година с огнестрелно оръжие Иво Стаменов, който също е бил бивш служител на МВР, такъв е бил и прекият му началник.

Предистория на скандала

Макар от НАП да обясняват, че закриването на звеното за оперативни проверки е планирано в последната година, само седмици преди да се случи, то бе подкрепено от поредната шумна акция на полицията, разкриваща съмнения за корупция. На 27 март ГДБОП нахлу в офисите на НАП – София, както и в личните домове на служители от териториалната дирекция, всички те работещи в текущия контрол. Общо 20 души бяха задържани за разпит.
Началникът на спецпрокуратурата Иван Гешев обясни, че става дума за „щавене“, пояснявайки, че това е рекет, оказван срещу малките фирми, за да се откупят от наказания за дребни нарушения.

Само седмица преди това репортаж на предаването „Господари на ефира“ доведе до уволнението на служител, но той беше от дирекция „Събиране“.

Текстът е публикуван в брой 16 / 2018 г на списание "Икономист", който може да закупите в разпространителската мрежа в страната от 21 април (събота). Вижте какво още може да прочетете в броя.