Прецизно земеделие

Земеделието е нещо, което градският човек с потна от смартфона длан обикновено свързва с представи за тежък физически труд и болки в кръста от работата на полето. Грешка. В България вълната на дигитализацията не подминава и този сектор, а Иво Куманов е един от хората, чийто бизнес прави земеделието „смарт“. Управляваните от него компании от групата НИК помагат на фермерите във внедряването на автоматизирани машини, които не само обработват „по карта“ земята и прибират реколтата, а и внасят точното количество торове, пестициди и хербициди за всяка част от полето.

За да стане лидер в т. нар. прецизно земеделие, през годините НИК създава 

комплексна система 
за събиране и управление на данни 

почвени изследвания, дистрибуция на техника и обучение на кадри. Моделът ѝ е толкова успешен, че някои от нейните услуги стават основа за франчайзинг бизнес, който се развива не само в България, а и в други държави.

„На практика в нашата работа няма губеща страна – нито клиентите, нито техните служители, нито крайния производител. Ние автоматизираме земеделието, за да постигаме по-евтина и по-чиста храна“, казва Иво Куманов. 

Куманов е завършил „Икономика на търговията“ в УНСС. Подобно на него, нито един от неговите партньори в бизнеса – брат му Калоян, Костадин Костадинов и Свилен Костов, няма връзка със земеделието като образование. Дейността на НИК започва през 2002 г. с търговия на GPS оборудване за измерване на площи. Тогава има проблем – земеделците нямат инструменти, с които да измерят точно колко е площта на полето, което обработват. А това е ключово важно за получаването на директните европейски помощи. Използват пергели, но се получават много грешки. Компанията внася ръчни GPS-и за измерване на площи и за много кратко време успява да продаде хиляди устройства.

След това НИК надгражда портфолиото си със схеми за автоматизация, които навигират земеделската техника, за да може да извърши работата си в точния парцел с възможно най-малко движения, което минимизира разходите. Но се изправя пред нов проблем – въпреки че машините вече се движат полуавтономно, земеделците торят, без да имат информация какъв е хранителният запас в почвата. В различните зони на едно поле заради характеристиките на почвата добивът е различен, затова няма смисъл да се подхранват еднакво с торове. Този проблем се решава с карти за торене, които управляват автоматично техниката и указват каква торова норма да се приложи в различните участъци. 

Но за да се изготвят такива карти, трябват почвени анализи. Затова през 2009 г. е създадена компанията „НИК Агро сървис“, която изгражда модерна автоматизирана и роботизирана лаборатория за почвени и растителни анализи – 

най-голямата в региона на Централна и Източна Европа 

Така на базата на направените проби се създават карти, с които машините „знаят“ как да прилагат променливо торовете в зависимост от позицията им в полето. „В крайна сметка това е важно не само за разходите на фермерите, но и за околната среда. Когато се претори, освен че се вдига себестойността на продукцията, през подпочвените води неусвоените азотни торове отиват в реки и водоеми и създават екологични проблеми“, казва Иво Куманов.

Мащабът на събраните данни от почвени проби нараства застрашително и в един момент в НИК разбират, че ако не се анализират автоматично, няма да могат да се използват ефективно. Затова и създават отделна компания, която разработва административен софтуер и софтуер за автоматизация. Тя е една от първите в Централна и Източна Европа, които купуват сателитни снимки, за да ги обработват и да изготвят карти с вегетационен индекс. Той показва кои са силните и слабите зони на полето и така може да се регулира количеството торове в различните му зони. Разработват и приложение, което с помощта на изкуствен интелект разпознава различните култури.

През 2012 г. създават и компания за продажба на земеделска техника „НИК Смарт машийнс“. „Видяхме, че в един момент автоматизацията опира до това колко е модерна техниката“, казва Иво Куманов. Започват да продават техниката на няколко водещи бранда за растителна защита, системи за поливане, както и друг тип земеделска техника. През 2014 г. купуват румънски дилър на доставчик на земеделска техника, като през годините увеличават екипа му от 9 на 40 човека, след като започват да прилагат и там модела на работа, който са изградили в България. В момента за групата НИК работят над 220 човека, като в Италия и Румъния чрез франчайзинг стартира предлагане на услугите за „смарт“ торене – с карти с предписания.

Засега все още тракторите 
се движат полуавтономно 

– в кабината им присъства човек, т.нар. механизатор. Но Иво Куманов е убеден, че много скоро ще се стигне до автономно движещи се машини. „Всъщност автоматизацията ще навлезе по-бързо при земеделската техника, отколкото при автомобилите“, казва той. И обяснява защо – в отрасъла има по-малко регулации, рискът от инциденти е по-малък, отколкото на пътя, а и скоростите са по-ниски. Но основната причина е, че нуждата от автономни машини е сериозна.

„Истината е, че в земеделието няма работна ръка. Имаме застаряващо поколение, което полека-лека върви към пенсия. Младите хора нямат желание да управляват трактор на полето. Те предпочитат да работят в града, което да ги поставя в градска среда и в контакт с близки и приятели. Строителството е с по-добър имидж, отколкото земеделието“, описва ситуацията Иво Куманов.

„Има доста млади хора, мотивирани да се развиват в сферата на бизнес мениджмънта на земеделието. Но млади хора, които да искат да са трактористи, няма. Именно затова е изключително важно автоматизацията да навлезе в земеделския бизнес. Защото в един момент просто няма да има възможност да се произвежда храна“, допълва той.

При това заплатите в сектора са много по-високи от средните. „В Северозападна България, най-бедния регион в България, заплатите за механизаторите са на нивата в Италия. Разходът за бизнеса там е по-голям, защото данъците и осигуровките са по-високи, но тук 

чистата месечна заплата 
е между 2000 лв. и 3000 лв.

средно. И това ако не е ясен знак, че трябва да се автоматизира земеделието…“, дава пример Иво Куманов.

Парадоксът е, че заради липсата на достатъчно добре подготвени кадри от няколко години големи земеделски производители се налага да използват германски фирми, за да жънат реколтите им в България. „Те идват с една част от машините, друга им се предоставят от тук, но хората, които ги управляват, са германци. Те са по-добре подготвени, а и разликата в заплащането не е чак толкова голяма“, обяснява шефът на НИК.

Тенденцията за урбанизация обезлюдява селските райони и прави по-трудно намирането на работна ръка в световен мащаб. А за застаряваща и обезлюдяваща се Европа проблемът е още по-сериозен.

Според Иво Куманов по отношение на автоматизацията в земеделието България е на много близки нива с повечето европейски държави, а в някои отношения дори ги задминава, защото нашето селско стопанство е доста по-окрупнено. „Големите земеделци рядко са наследствени фермери, които така си изкарват прехраната. В повечето случаи са предприемачи, които искат да са по-ефективни и иновативни. Затова и често ни дават за пример колко бързо навлизат новите технологии в сравнение със САЩ например“, казва Иво Куманов. Посочва как е бил поканен в Денвър, щата Колорадо, да представи синергията между машините, автоматизацията и почвеното картиране пред негови колеги в САЩ, които имат проблем с това да убедят земеделските производители, че трябва да прилагат карти за променливо торене. „Въпреки че там технологията отдавна се прилага – още преди да сме започнали в България, не е с такава масовост. Едно е да го има, друго е да го прави всеки втори както тук“, казва шефът на НИК.

Определя българския пазар като много специфичен, интересен и „бих казал, много иновативен“. Това помага в дейността на компания като НИК, защото клиентите й са изключително будни: „Много често виждат интересна практика в чужбина и след това искат да я приложат в България“. 

Въпреки че в момента няма активни европейски програми за финансиране на автоматизацията в земеделието, успешните стопанства инвестират усилено и със собствени средства, защото виждат страхотна възможност да намалят разхода си за работна ръка, който се вдига все повече поради липсата на кадри, показва практиката на НИК. Една от новите инициативи на компанията е обучителният център „НИК Академи“, през който до момента са преминали над 600 човека, а потокът продължава. В него механизаторите и предприемачите се обучават на новите технологии в процеса на дигитализация на земеделието. Освен в България 

академията подготвя 
и кадри в Италия

Разширяването на бизнеса на НИК в други държави не става бързо и лесно. „България винаги ще ни е приоритет №1, но търсим възможност това, което сме установили като успешен модел, да го развием, и формулата е през франчайзинг“, посочва бизнесменът.

„Ако трябва да сравня Италия и България,  със сигурност бих предпочел да правя бизнес в България. Причините са различни – ситуацията с ковид, данъчната тежест и много други. Ако сравня с Румъния, там също е малко по-трудно, защото и нивата на заплатите са по-високи, и данъчната тежест е по-голяма. Но пазарът също е по-голям, което е плюс“, казва Иво Куманов.

Според него всяка държава в Европа си има нейните специфики, докато в САЩ не е така – ако си намерил формулата за един щат, можеш да я приложиш успешно навсякъде. 

 „Това, което вършим, ни харесва и смятаме, че в България ще се случват все по-хубави събития и че държавата се развива в правилна посока“, казва Иво Куманов.

5 постулата на Иво Куманов как екипът да ни води напред

Екипът и доверието към хората в екипа прави НИК успешна компания, казва Иво Куманов. И обяснява кои са основните постулати на това доверие:

1. Даваме възможност на хората да израстват с ясното послание, че ако някой иска да расте в кариерата, той трябва да може да подготви друг, който да застане на неговото място. В България много често битува обратното разбиране – ако си предал знанието на някого, той ще ти заеме мястото и ти ще отидеш на улицата. Но ние се стремим да развиваме хора, които могат да развиват. Ако някой може да намери талант, да го развие, това за нас е ясен знак, че този човек е готов за мениджър и за израстване в йерархията. А това води и до разширяване на нашия бизнес.

2. Няма добър или лош човек, знаещ или незнаещ, можещ или неспособен. Има правилния човек на правилното място в правилния момент. В крайна сметка почти всеки иска да се развива, но е много трудно да намериш посоката за развитие на всеки.  

3. Понякога се налага да се разделяме с хора, но е важно те да знаят предварително при какви условия се развиват и при какви се разделяме, без да има изненади от типа „утре си на улицата“.

4. Хората трябва да знаят, че това, което правят, е от полза за всички. И е важно да виждат резултата от своята работа. Младите имат нужда да работят за каузи и мисията ни да постигнем по-евтина и по-чиста храна е много важна. Гордеем се с това, че успяваме да ги мотивираме и да им дадем възможност да растат в кариерата. Често въвличаме служителите си да участват заедно в общественополезни дейности. 

5. В началото на бизнеса си мислехме, че трябва да поставяме клиента преди всичко. Впоследствие разбрахме, че трябва да поставяме служителя на компанията преди всичко, защото, ако той е мотивиран и работи в името на компанията, вече се грижи за самия клиент. Ако служителят се чувства добре в компанията, той милее за нея.