За България ли е запазено последното място в ЕС

Как можем да променим това - с много повече инвестиции, сериозно преструктуриране на икономиката, силно подобрение на човешкия капитал и качеството на работа на институциите

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 14 June 2021 10:26 >
За България ли е запазено последното място в ЕС
416 млн. лв. са предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост за създаване на нови индустриални паркове, по примера на „Тракия“ (на снимката), които да привлекат поне по един стратегически инвеститор и около него да се оформи затворен производствен цикъл.
Текстът е публикуван в бр. 8 на сп. Business Global

Автори:Лидия Шулева*

Кризата с коронавируса отвори още по-голямо предизвикателство пред българската икономика и то не се изразява само в преодоляване на ефекта от нея, а в постигането на бърз и дългосрочен икономически растеж. Това означава много повече инвестиции, сериозно преструктуриране на икономиката, много силно подобрение на човешкия капитал и качеството на работа на институциите. Една от големите критики към представения през октомври предварителен вариант на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), по който България има на разположение 12 млрд. лв., беше отсъствието на подкрепа за реалния бизнес. При наличието на толкова много пари за инвестиране да ги изхарчиш за саниране, инфраструктура и т.н., вместо за иновации, технологична модернизация, цифровизация и роботизация, подобряване на енергийната ефективност на индустрията и изграждането на системи от интелигентни мрежи и връзки, изглеждаше като

аналогов отговор

на дигиталните предизвикателства в ерата на дигиталната трансформация. В новия вариант на ПВУ от поисканите от бизнеса 1,3 млрд. лв. се появиха 900 млн. за икономическа трансформация на компаниите. Предлагат се три нови фонда за директна подкрепа на бизнеса: "Технологична модернизация", "Зелен преход" и "Дигитализация".

Първият фонд "Технологична модернизация" ще има две допълващи се процедури. Едната е за предоставяне на подкрепа на високотехнологичните компании за въвеждане на нови технологии и обновление на производствените процеси с ноу-хау, софтуер и машини от следващо поколение. А другата – за въвеждане на нова технология и/или иновация и закупуване на ново технологично оборудване от ниско- и средно технологични компании.

Вторият фонд, "Зелен преход", също е структуриран в две направления. Предлага се пилотна схема за подпомагане на малките и средните предприятия за едновременно изграждане на нови ВЕИ за собствени нужди и локални съоръжения за съхранение на електрическа енергия. През последните две години бизнесът започна да изгражда ВЕИ за собствени нужди, тъй като разходите за подобни съоръжения вече се възстановяват изключително бързо. По-важно е държавната подкрепа да се насочи за създаване на съоръжения за съхранение на енергията, което все още е сериозен проблем пред ВЕИ-тата.

Третият фонд е насочен към дигитализацията и за въвеждането на мерки за киберсигурност в предприятията. За тази цел ще се предоставят ваучери и за тях ще могат да кандидатстват компании от всички сектори на икономиката. Като част от Европейската мрежа от иновационни хъбове ще се създадат дигитални иновационни хъбове, които ще се подпомагат от специален фонд. По инициативата ще бъдат подпомогнати проекти, попаднали в националната селекция за избор на европейски цифрови иновационни хъбове по програма "Цифрова Европа 2021 – 2027 г.".

Министерството на икономиката ще управлява тези фондове, но имайки предвид, че през последната година

никак не се справи

с бързото и ефективно изпълнение на мерки за подкрепа на бизнеса, това би представлявало сериозно предизвикателство за постигане на заложените цели. Нещо повече – при приключила процедура по приемане на готови проекти за технологична модернизация и иновации на предприятията в началото на 2020 г., същото министерство спря финансирането на проектите и пренасочи тези 150 млн. лв. за мерки с неясен ефект за преодоляване на пандемията. При похарчени почти 5 млрд. лв. от правителството, без особено голяма добавена стойност, се спряха едни пари, чийто ефект щеше да бъде в пъти по-голям от инвестицията.

Ускореният икономически растеж е пряко свързан със стимулиране на новите инвестиции. Един от изключително важните въпроси, които интересуват инвеститорите, е свързан с необходимостта от финансово подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, необходими за осъществяване на инвестиционни проекти. Това е предвидено в Закона за насърчаване на инвестициите, но за съжаление, практиката показва, че средства по това перо почти никога не се предвиждат. С особена сила това важи за общинската инфраструктура. Бюджетите на общините за капиталови разходи са силно лимитирани и извънредни разходи за довеждаща инфраструктура (път, вода, канал и др.) до нови инвестиционни обекти обикновено не са предвидени. Това поставя инвеститорите пред необходимостта, освен да осигурят финансиране на своя проект, да финансират публична инфраструктура, като в много случаи са принуждавани да я даряват на държавата или общината. Тези въпроси, за съжаление, години наред не намираха решение и това препятстваше развитието на инвестициите в страната. 

Изграждането на индустриални зони

с развита инфраструктура е едно решение на този проблем. Добрата новина е, че в края на февруари парламентът прие Закон за индустриалните паркове, с който се урежда статутът,  условията и редът за тяхното създаване, изграждане, функциониране и развитие. Този закон е част от предвидената в ПВУ реформа за изграждане на механизъм за привличане на индустриални инвестиции и развитие на индустриални екосистеми. Общият ресурс по двата компонента на програмата  е 416,5 млн.лв. с период на изпълнение 2021 – 2023 г. Основната част от средствата (333,2 млн. лв.) ще бъдат използвани за идентифициране на ключови индустриални паркове и изграждане на инфраструктура за всеки от тях. Ще се определят перспективни места, като идеята е парковете да бъдат в различни региони на страната, за да се намалят диспропорциите в икономическото развитие. С парите по инструмента ще се финансира довеждаща инфраструктура до границите на парка – пътища, жп връзки, електро- и газоснабдяване. Европейски средства се предвиждат също за специализирана инфраструктура в самите паркове, като лаборатории и центрове за обучение, както и за социална инфраструктура (детски градини, общежития за работещите). 

Останалите средства по това направление в Плана за възстановяване са определени за т.нар. скъсяване на веригите за доставка и реиндустриализация. Идеята е с тях да се привлече по един стратегически инвеститор за всеки от парковете, около който да се оформи затворен производствен цикъл и да се правят продукти с по-висока добавена стойност. 

Развитие на водородните технологии

и механизмите за производство и доставка на водород с предвиден бюджет от 333 млн. лв. също е нов момент в последния вариант на ПВУ. Предвидено е да се разработи Национална пътна карта за подобряване на условията за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и механизмите за производство и доставка на водород. Включени са възможности за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива за захранване на електроцентрали и други потребители във въглищни региони в България, както и разработване на схема за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз. 

Във всички случаи инвестициите в нови „зелени“ технологии са с много по-висока добавена стойност от простото саниране със съмнително качество и ефект.

Перспективата за значително финансиране на инвестиции от ЕС, и по-специално в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост, би следвало да има сериозно въздействие върху икономическия растеж. България ще бъде един от основните бенефициенти на трансферите от ЕС през следващите години, включително 16,6 милиарда евро (27% от БВП за 2020 г.) от Многогодишната финансова рамка (МФР) 2021 – 2027 и 7,5 милиарда евро (12% от БВП) безвъзмездни средства от NGEU (NextGenerationEU, допълнителния инструмент на ЕС за възстановяване на европейската икономика).

Дълги години фразата „пари срещу реформи“ се възприемаше като клише. Сега имаме финансов инструмент, който, надявам се, ще ни принуди да приложим такъв подход. Това би трябвало да даде сериозен тласък на икономиката въпреки предизвикателствата, пред които е изправена. И поне да се опитаме да излезем от последното място в ЕС. Еврофондовете ще подкрепят икономиката на България и трябва да се направи всичко възможно, за да се вдигне растежът от прогнозираните 3% през 2021 г. на поне 4% - 5% през 2022 – 2025 г.

*Лидия Шулева в момента е консултант, ментор и коуч. Била е вицепремиер, министър на труда и социалната политика, министър на икономиката, депутат в Европейския и българския парламент.


В следващия брой четете: Как да се реформира системата за квалификация и преквалификация на кадрите, които са основно предизвикателство пред българската икономика
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ