Не зная дали сте от хората, които гледат и финални надписи на филмите. Започнах да го правя след 90-те, защото много се радвах, когато ми се мернеше българско име някъде из екипите. Със сигурност съм се израдвала, когато съм видяла името на Ритта Колева, но разбира се, не съм го запомнила. Когато започнахме да се свързваме през социалната мрежа, в един момент тя се появи в моя приятелски кръг.
Във финалните надписи можете да забележите името на Ритта Колева като costume cutter или costume builder. Което означава, че филмовата продукция я наема като
майстор по изработката на костюмите
които вече са нарисувани от дизайнера или арт департамента. Това, което тя прави, са кройките, изборът на материали, с които да се изработят, технологията на изработка и пробите с актьорите. Наема екипа си от помощници, които шият и изработват детайли, състаряват или боядисват костюми и платове, и каквото още се налага.
Развитието ѝ като художник и моделиер започва в художествената гимназия в Котел, която после е преместена в Сливен. Там Ритта усвоява и някои от традиционните български ръчни занаяти.
„Един от класовете беше по тъкане. Това много ми помага до ден днешен. За изработката на костюми често ползвам плетене или тъкане. Това е нещо, което в България всички могат. В Канада се учудваха, че мога и да плета, и да шия. Там карат специализиран курс за всяко отделно нещо. Оказа се огромно предимство, че като всяка българка владея няколко занаята едновременно.“
След като завършва гимназията в Сливен, не се задържа дълго в България. Хваща една от последните „първи“ емигрантски вълни. Когато пристига в Канада през 1990 г., вече не са разрешавали на българите да остават там. Тя успява, защото по стечение на обстоятелствата в семейството ѝ е родена в СССР и е имала съветски паспорт. В Торонто завършва престижния моден колеж International Academy of Merchandising & Design. Разбира се, както при всеки емигрант от Източна Европа е минало известно време – в нейния случай 5 години, преди да получи и първите награди на конкурси за мода, които не само издигат статута ѝ, но и в личен план ѝ помагат да определи посоката, в която иска да се развива.
„Първите няколко години украсявах роклите в един
магазин за булчински дрехи
Плащаха лошо, но работата беше спокойна. Също така правех илюстрации за модни списания и каталози. А колежът много ми помогна да попадна в правилната среда. В началото не бях сигурна какво искам, привличаха ме много разнообразни форми на изкуството, включително скулптурата.“
В света, в който Ритта Колева попада, наградите от конкурси наистина имат значение за професионалното развитие. Още като студентка печели 3 международни конкурса за дизайн на дрехи и бижута. Особено значими са тези, които са се провеждали в Париж и тя е била победител за Канада. Най-голямата правителствена организация за мода и текстил в Канада я номинира за най-добър млад дизайнер, не закъсняват и телевизионните интервюта.
„Когато представях портфолиото си, всички ми казваха, че тоалетите ми повече приличат на костюми. Но едва по време на стажа си, в продукцията на един филм, разбрах, че има такава професия – хора, специализирани в това да изработват костюми за филми и сериали. Научих също така, че за да кандидатстваш за такава работа, трябва да си член на професионалния им съюз. Докато чаках одобрение за членството, получих възможност да изработвам костюми за Националния балет на Канада и за няколко театъра.“
Канадските театри и балет нямат собствени работилници за костюми. За всеки спектакъл се поръчват на специализирани студиа, профилирани в изработка на костюми. В такива студиа Ритта Колева изработва първите си професионални костюми за „Фантомът от операта“, „Мамма миа“, „Рагтайм“, за балетните постановки на „Веселата вдовица“, „Лебедово езеро“ и други.
„За Lion King („Цар Лъв“) за първи път използвах тъкането. Беше много предизвикателно, работех със сухи треви и въжета
ръцете ми постоянно кървяха
но станаха чудесни костюми.“
Портфолиото ѝ като майстор по костюмите започва от 1995 г. Към момента бройката на филмите и сериалите, в които може да бъде срещнато името ѝ, е 118 според сайта на imdb (база данни за филми, тв предавания, актьори и технически персонал). Някои от по-известните на широката аудитория филми и серии са „Арарат“, „Сайлънт Хил: Откровение“, „Заразно зло: Апокалипсис“, „Зов за завръщане“, „Помпей“, „Съпротива“, „Отряд самоубийци“, „Американски богове“, „Кенеди“, „Пурпурният връх“ (Crimson Peak). Но маркерът за бъдещия ѝ успех идва още с първия ангажимент.
„Първият филм беше „Чикаго“. Правя предимно женските тоалети, техниката на кроене на мъжките ми е скучна. Определено имах шанс за много добър старт с този филм, защото той взе няколко „Оскара“, единия от тях – за костюми. Най-много обичам да работя за исторически филми – имаме много простор за фантазия и свобода, както и за много по-разнообразни техники на работа. Костюмите на супергероите са много предизвикателни, включително защото не е позволено да излезем от дизайна на оригиналния комикс. Дори не можем да правим промени, които са функционални, за да бъде костюмът удобен за актьора.“
Режисьорът на „Пурпурният връх“ (Crimson Peak) Гийермо дел Торо включва в ретроспективната си изложба, посветена на странни неща и магически артефакти, три нейни изработки, включително един
колан от коса с тока от ръце
Във викторианската епоха са правели аксесоари от косите на починали родственици и са използвали слонова кост за токата.
„Тази тока се превърна в голям проблем. Ръцете трябваше да бъдат направени от екипа на „Специални ефекти“, но не се справиха и се наложи да ги скулптирам, така че да имитират кост. И изведнъж получихме възмутено писмо от единия продуцент – че сме срам за бизнеса, защото изработваме аксесоари от слонова кост. Следваше голяма тирада за убиването на животни. Човекът въобще не беше разбрал, че това е пластмаса. Накрая му подарихме такива ръце.“
Сега Ритта Колева работи по костюмите за следващите сезони на сериала „Проглеждане“ (See). Майсторите на костюми са едни от малкото, които не са оставали затворени у дома заради Covid-19. Работният им ден е около 12 часа. С маски. Преди години ѝ се е случвало да работи между 30 до 70 часа непрекъснато, без да спи, но вече не си го причинява.
Въпреки изключително натоварения си график и допълнителните ангажименти като член на жури за оценка на костюми Ритта Колева намира време за дизайн на дрехи, аксесоари и бижута като независим артист. Последната ѝ страст е работата с филц. Вече има и международна награда за изработка на дрехи от филц в категория за начинаещи творци.
Определя себе си като интроверт, обича да работи сама. Подбира екипа си от помощници винаги с едно наум, че там хората много се хвалят в CV-тата си и въобще – така е прието, а това твърде рядко отговаря на уменията им. Не ѝ минават номерата с модерния позитивизъм, що се касае до нужните умения в нейната професия. Преди да наеме помощници, им дава тестови задачи, за да разбере дали наистина могат да си свършат работата както трябва.
„Ние в България не обичаме да се хвалим, обаче сме майстори. Особено в моята област с основание можем да казваме, че сме много добри, защото имаме дългогодишни традиции в приложните изкуства. Това е нещо, което никога не трябва да подценяваме.“
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
