Как трябва да измерваме успеха на срещата на върха на Байдън-Путин

Путин няма да отиде в Женева с цел подобряване на отношенията, Байдън трябва да направи същото, смята бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 06 June 2021 14:01 >
Как трябва да измерваме успеха на срещата на върха на Байдън-Путин
Източник: Gulliver Photos/Getty Images
Байдън трябва да разработи всеобхватна стратегия, която да ограничава и понякога да включва Русия на Путин, смята Макфол.
Докато служителите на президента Владимир Путин в Кремъл подготвят шефа си за среща с президента на САЩ Джо Байдън в Женева по-късно този месец, можете да сте сигурни, че тезите им няма да включват предложения за подобряване на отношенията със САЩ . Рядко Путин е ходил да се среща с който и да е държавен глава за подобряване на отношенията, пише бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол в материал за The Washington Post. Това определено не беше неговата цел на срещи с американски и европейски лидери след 2014 г., когато Русия анексира Крим, намеси се в Източна Украйна и завинаги сложи край на стремежа към сърдечни отношения със Запада. Според мирогледа на Путин САЩ са главният противник на Русия. По този начин Путин няма да предлага творчески инициативи на Байдън за постигане на взаимноизгодни резултати за двете страни. Той се надява само на отстъпки.

Екипът за национална сигурност на Байдън трябва да възприеме същия подход, а наблюдателите на срещата на върха в Женева трябва да коригират своята аналитична рамка, за да оценят съответно победителите и победените. Целта на Байдън не трябва да бъде „подобряване на отношенията с Русия“. Вместо това Байдън и неговият екип трябва да дефинират конкретни цели в областта на сигурността, икономиката и ценностите и след това да се подготвят за разочарование, смята Макфол.

Войнственото поведение на Путин в чужбина и нарастващата вътрешна репресия правят такова сътрудничество невъзможно. Съдейки по действията му, Путин не иска стабилни, предсказуеми или нормални отношения с Вашингтон. Той се нуждае от САЩ като враг.

Въпреки това за Женева има тясна програма за двустранно сътрудничество, пише Макфол, отбелязвайки, че лидерите на двете страни могат да започнат преговори за стратегическа стабилност: Байдън и Путин бяха прави, да удължат СТАРТ III. Но последващият договор за контрол над оръжията трудно може да бъде завършен преди изтичането на СТАРТ III след пет години, доклокото нестратегическите ядрени оръжия и новите системи трябва да бъдат част от новата сделка. Преговарящите трябва да започнат сега.

Поредица от затваряния на консулства и експулсиране на дипломати, както и ограничаването на набирането на руски персонал в американските дипломатически мисии, на практика спря публичната дипломация и издаването на визи. Байдън и Путин трябва да обърнат тази тенденция. Останалото време в Женева трябва да се използва за фокусиране върху разделящи въпроси като преследването от страна на Путин срещу лидерите на опозицията, задържането на американци, Беларус, Украйна, кибератаките, опитите за убийства.

След края на срещата на върха в Женева Байдън и неговият екип не бива да се надяват да забравят за Русия. Те не могат да накарат американско-руските отношения да стоят неподвижни, за да се съсредоточат върху по-големия въпрос за Китай. Както Путин наскоро доказа със струпване на руски войници на границата с Украйна или провеждани нови кибератаки, той няма да позволи това. Политиката на Байдън спрямо Русия също не трябва да се превръща в производно на неговата политика спрямо Китай.

Вместо това Байдън и неговият екип трябва да разработят всеобхватна стратегия, която да ограничава и понякога да включва Русия на Путин, смята авторът. Тази голяма стратегия трябва да включва - според Макфол - укрепване на възпиращия потенциал на НАТО, засилване на кибер устойчивостта на САЩ, блокиране на руските транснационални репресии с помощта на организации като Интерпол, излагане на руската корупция на Запад, санкции срещу руски лица и компании в отговор на руската агресия в чужбина и стартирането на нови програми за популяризиране на демократичните ценности в Русия и региона. Това също може да доведе до търсене на начини за реформиране на американското международно излъчване, след като Путин затвори Радио Свобода в Русия.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ