Филмовите пирати и безплатният обяд

Заради загубите производителите ще намалят бюджетите и броя на заглавията, а това ще се отрази на качеството, жанровото разнообразие и количеството филми в нелегалните платформи

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 06 June 2021 12:03 >
Филмовите пирати и безплатният обяд
Платформите, като Netflix, дават още хляб в ръцете на филмовите пирати, защото само ден-два след премиерата на някое заглавие там то вече е качено в торентите.
Текстът е публикуван в бр. 8 на сп. Business Global

Автор: Деян Статулов

Вероятно вече сме свикнали със спорадични действия на държавата към противозаконното съществуване на торенти за разпространение на пиратско филмово съдържание. Никой не говори публично с имената на пирати, а най-големият проблем е, че технологиите позволяват триене на цялата информация от сървърите дори от дистанция, което обезсмисля до голяма степен проверките на място.

Пиратството в България не е новост, напротив – има традиции още от преди началото на прехода. Първият пират е самата държава. По времето на т. нар. развит социализъм отговорни другари копират филми (при това на лента).  Така още през 1979 г. в кино „Одеон“ се правят

незаконни прожекции

на филми като „Междузвездни войни: Нова надежда“ или „Нощ след тежък ден“. Видимите опашки на „Попа“ в София привличат вниманието на посолствата на САЩ и Великобритания и прожекциите са прекратени. Всъщност прожекциите продължават, но стават затворени. 

По това време е имало практика чуждестранните дистрибутори на филми да предоставят копие на тогавашното държавно предприятие „Разпространение на филми“ за одобрение (съобразно идеологическата цензура) и евентуална продажба. Българските чиновници копират филма и го връщат с отказ за покупка. „Западните“ партньори постепенно разбират за измамата и започват да изпращат свой представител на място, за да предотвратят подобни измама. Българите, разбира се, намираме друга схема. Колкото и да звучи като шега – но е истина, по време  на тези прожекции изкушават западния партньор с добра българска ракия, докато филмът се копира. Така в родния фонд попадат десетки филми, много от които копирани на черно-бяла лента (цветната е скъпа). Затова и първата ми лична „среща“ с „Полет над кукувиче гнездо“ беше черно-бяла. 

По-късно (средата на 80-те години на миналия век) тази порочна практика продължава с видеоклубовете в областните градове, известни с абревиатурата КВК (кино-видеоклуб). По това време много българи са се върнали от Либия и с т. нар. валутни левове станаха горди притежатели на видеомагнетофони. И постепенно започва разпространение на нелегални филми. Сред най-популярните бяха унгарският боен сериал „Линда“, комедиите на Бъд Спенсър и Теранс Хил, както и екшъните със Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Джеки Чан. Един бърз поглед покрай някое стрелбище можеше да покаже кои бяха най-популярните герои и филми.

След началото на прехода вече хиляди граждани на демократична България имаха видеоплейъри, а незаконното разпространение на филми се разрасна до апокалиптични размери. Броят на

кварталните видеотеки

се изравни с този на кръчмите. Това спря в момента, когато западните компании взеха контрола над филмите си в свои ръце и делегираха правата за разпространение на свои представители в България. Ироничното е, че най-големите пирати станаха тези представители, но това е друга тема. Постепенно бизнесът излезе на светло, а зрителите съвсем легално срещу заплащане наемаха филми под наем или гледаха най-новите заглавия на голям екран едновременно със световната премиера.

С навлизането на новите технологии, когато интернет комуникацията стана достъпна навсякъде и до всеки потребител, законният период приключи. Освен това през последните три десетилетия киномрежата чувствително намаля – в много градове под 40 000 жители липсват киносалони. От една страна, държавата не успя или не пожела да осъществи културна политика за запазване или разкриване на нови киносалони. От друга, частният предприемач не припозна в тях пазарна ниша. В тази ситуация българският зрител намери възможност да се наслади на многообразие от филми съвсем безплатно. Появиха се т. нар. торенти – технология за файлово споделяне, чрез която всеки притежател на дигитално съдържание, без значение дали е придобито законно, или незаконно, може да го сподели с всички останали потребители.

В дигиталната епоха

много от характеристиките на индустрията за забавление се видоизмениха. При филмопроизводството една от промените е във формата за съхранение и възпроизвеждане на аудиовизуално съдържание – вместо кинолента имаме файл. Киноиндустрията се намира в нова „цифрова“ ситуация, която създаде две основни тенденции: от едната страна е появата на нов пазар за аудиовизуални продукти, а от другата страна е новият тип потребители, наречени „поколението на мрежата“.

През последните десетилетия наблюдаваме как големите компании в развлекателната индустрия се стремят да опазят своите печалби, а интернет, като една качествено нова среда, им отнема тази възможност, свързвайки творците директно с техните потребители. Свидетели сме на процес на разграждане на утвърждавания с десетилетия бизнес модел. Контролът над доставката на съдържанието, упражняван и чрез авторското право и сродните му права, не може да бъде осъществен в онлайн пространството. Интернет предоставя възможност за радикален обрат на дългогодишната практика за разпространение на аудиовизуално съдържание. Днес с право говорим за „залеза на посредниците“ или по-скоро за залеза на традиционната форма на посредничество при доставянето на аудиовизуално съдържание.  

В тази ситуация съвсем естествено телевизиите откриха празна ниша, която за кратко време запълниха със съдържание. Десетки

отлежали сценарии

за сериали и филми бързо намериха възможност за снимки. Откриваха се нови таланти, изпробваха се нестандартни сюжетни ходове и визуални решения. Всичко, което тромавата филмова индустрия с високобюджетни продукции не успяваше да направи, телевизиите и по-късно стрийминг платформите снимаха с лекота. Това беше печеливш ход за всички, но до един момент.

Телевизиите си „отгледаха“ достоен конкурент в лицето на стрийминг платформите. Започнали в началото само с препредаване на чуждо и вече видяно съдържание, те бързо разбраха, че цената на успеха се крие в собствената идентичност. Затова с лекота (и немалко финансиране) подадоха ръка на утвърдени режисьори – всеки от тях поне с по един проект, който Холивуд бе отхвърлил. 

Дълго време режисьорът и носител на “Оскар” Алфонсо Куарон търси средства за реализацията на „Рома“, докато насреща му не застава Netflix. Рискована оферта – пари да заснеме филма срещу показването му само в стрийминг платформата. За автора това е възможност да осъществи филма си, а за платформата – да докаже, че може да създава качествен продукт, който да се нареди сред номинациите за „Оскар“, Венеция или Кан.

Но точно международните филмови фестивали се превърнаха в препъникамък, поне в началото. Платформите не желаеха филмите им да имат премиера на голям екран, а фестивалите поставиха такова условие. Особено директорът на Кан Тиери Фремо, който се позоваваше на френското законодателство, като изразяваше и личното си негативно отношение към тази форма на разпространение. Американската филмова академия също пусна бариера с условия за кинопоказ. Бяха прави, защото по този начин всички филми могат да имат равен старт в конкурсните програми.

Особено за Кан

където премиерата по време на фестивала е традиционно и задължително условие за участие в конкурсната програма. На платформите се наложи да започнат да се приспособяват към тези условия най-вече заради режисьори като Куарон, братя Коен или Мартин Скорсезе. „Рома“ спечели „Златен лъв” във Венеция, а по-късно и три награди “Оскар”, включително за режисура. Тези отличия бяха важни, защото легитимираха платформите като фактор в световния филмов процес. 

Светът се променя – платформите са вече част от играта. Време е да осъзнаем, че големият екран привлича все по-намаляващ сегмент от аудиторията. Катализатор на тези процеси в последната година, разбира се, е пандемията. Кината бяха затворени, публиката се отдръпна, а всички премиери бяха отложени. Единственото легално място за гледане на филми се оказаха телевизиите и стрийминг платформите. Това е тяхната „треска за злато“. Промяната е толкова голяма, че дори френското правителство, което предостави милиони за подпомагане на националната филмова индустрия – от производство до дистрибуция,  включи задължението да се финансират и излъчват на платформи като Netflix, Amazon, Apple, Disney+ и др. Голямата новина дойде с желанието на WarnerMedia да насочи очакваните блокбастери към едновременна премиера в своята платформа HBO Max и киносалоните (ако са отворени). По този път са тръгнали и други платформи като Amazon Prime, Apple TV+.

Всичко това дава още хляб в ръцете на филмовите пирати 

защото само ден-два след премиерата на някое заглавие в платформите то вече е качено в торентите. Пиратството, разбира се, не е само български патент.  В коронакризата то се е увеличило с 41% в САЩ, 43% във Великобритания и 45% в Канада. Сред „шампионите“ по ръст в нелегалното теглене на филми са Италия и Испания – двете европейски страни, които бяха най-тежко засегнати от новия коронавирус. Там посещенията в торент тракерите скочиха съответно с 66% и 50%. В Индия – с 63%, в Португалия – с  47%, във Франция – с 41%, в Германия – с 36%.

Засега няма полезен ход както в България, така и по света. Няма законови и други похвати тази ситуация да бъде променена в близко бъдеще. В крайна сметка всичко зависи от зрителите, които едва ли ще пропуснат „безплатния обяд“.

Има обаче един сериозен проблем – производителите на филми рано или късно ще започнат да търпят загуби. Ще имат по-малко свежи финансови ресурси, които да инвестират. Ще се наложи да свият бюджетите и броя на заглавията, а това неминуемо ще се отрази на качеството, жанровото разнообразие и количеството филми в торентите. От което ще загубят зрителите. Така че всъщност „няма безплатен обяд“.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ