Краят на стабилокрацията

Ще доведат ли парламентарните избори до нов обществен договор?

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 02 June 2021 15:05 >
Краят на стабилокрацията
Текстът е публикуван в бр. 3 /8/ на сп. Business Global.


                                                      Калоян Велчев е докторант по сравнителна политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е студент на годината в СУ в категория хуманитарни и социални науки за 2018/2019 г.
Калоян Велчев


За пръв път от 2009 г. в България имаме правителство, изкарало пълния си 4-годишен мандат. След 4 години кабинетът „Борисов-3“ ни оставя една различна България, в един променен и силно поляризиран свят. 

Времевата дистанция създава усещането за съдбовна важност на предстоящите парламентарни избори. През този период се натрупа сериозна умора от коалицията ГЕРБ – „Обединени патриоти“, както и от самия Бойко Борисов и стилистиката му; появиха се нови политически актьори със своите управленски алтернативи; обществото изглежда готово да принесе в жертва митичната Борисова стабилност за сметка на някоя нова, макар и трудно постижима управленска коалиция. А дори опозицията да не успее да постигне консенсус и да формира правителство, дори да се стигне отново до ситуация, в която Борисов успява да оцелее и пак да поеме кормилото на държавната джипка, то изглежда невъзможно премиерът в оставка да продължи да бъде гарант за стабилността в страната. 

Факт е, че електоралният спад на ГЕРБ не е така драматичен, както се описва от критиците на управлението, но все пак отливът на подкрепа от партията е предостатъчен, за да сведе възможността за оставането й на власт до минимум. Борисов и ГЕРБ понесоха тежки имиджови щети със скандалите около управлението си. Летните протести с искане за оставка на главния прокурор и правителството също безвъзвратно делегитимираха настоящия модел на управление. 

Анатомия на стабилокрацията

В доклад на академичната група Balkans in Europe Policy Advisory Group от март 2017 г. се прави опит за теоретизация и описание на явлението стабилокрация, въведено от историка Сръджа Павлович по повод политическата ситуация в Черна Гора. Стабилокрациите са политически режими, разположени на границата между демокрация и авторитаризъм, между пазарна икономика и комунистическо наследство. Понятието напомня на „нелибералната демокрация“ на Орбан или на  „фасадната демокрация“ у нас. 

Академичната група извежда основни характеристики на стабилокрацията, които пасват добре и на картината в България през третия мандат на Борисов. Политическата стабилност е превърната в крайна и висша цел на управлението. Качеството на демокрацията и качеството на живот са второстепенни в стабилократичната управленска парадигма. Управлението черпи легитимност отвън, парадирайки с подкрепата, която получава от САЩ и ЕС и представяйки себе си като единствен гарант за получаване на европейски фондове, външнополитическа подкрепа и опазване на демократичния ред. Стабилократите изграждат влиятелна клиентела, разпределяйки държавния ресурс и еврофондовете към определени кръгове, като в замяна получават политическа и медийна поддръжка от тях. Всички критици на управлението биват представяни като антидемократични, като комунисти, като рушители на държавността и в крайна сметка биват стигматизирани с помощта на медиите, подкрепящи управлението. 

Но в крайна сметка подобен режим е къща от карти и произведената стабилност трудно може да бъде масово разпозната като обществено благо, а по-скоро започва да прилича на застой. Режимът води до деинституционализация, тъй като основните институции на публичната власт абдикират от обичайните си функции, персонализират се и започват да действат не като набор от формални правила и норми, които да гарантират предвидимост на политическата система, а като набор от желания и прищевки на управляващата върхушка, подменяйки публичния с изцяло частен интерес. Парадоксално, стабилокрацията е нестабилен режим и българският опит с прилагането ѝ изглежда към своя край. След края на стабилността логично би било да последва известен период на турбулентност. Какви решения на оформящия се проблем предлагат основните политически сили?

В търсене на нов обществен договор

При високото обществено недоверие към цялата ни политическа система и елит, партиите са длъжни да надмогнат тяснопартийния си интерес и да предложат нова визия за съвместното ни съществуване. Имаме нужда от нормализация, за да не „счупим“ държавата. Не само опозиционните сили добре усещат, че настъпва краят на една миниепоха в българската политика. Партии на статуквото, като например ДПС, също заявяват себе си като гаранти за нов обществен договор. В подобен дух е и слоганът на партията на Доган – „рестарт на държавността“. 

В лагера на опозицията идеите са разнопосочни и намирането на консенсус, изглежда, ще бъде трудно постижимо. БСП предлага силна социална държава и по-високи данъци, по-активна държавна намеса в икономиката и някаква  форма на социален консерватизъм (като например защита на семейството като институция). Накратко, новият обществен договор според БСП трябва да представлява защита на малкия човек от големия капитал. Проблемът тук е не толкова в идеята, колкото в нейните изпълнители. 32 години след падането на комунизма в България БСП сякаш продължава да е този призрак от миналото, който извиква отново и отново всички стари страхове, които се проектират и в бъдещето ни. 

„Има такъв народ“ на Слави Трифонов ни предлага форма на пряка демокрация. Народът да взема директно политическите решения за своето бъдеще, а мандатът на депутатите от свободен да се предефинира като императивен – те са слуги на народа и избирателите имат право да ги отзовават по всяко време. Политическият проект на Трифонов е силно антиелитистки и предлага цялостна промяна на политическата система и експерименти с избирането на полицейски началници, прокурори и съдии.

Приоритетите на „Демократична България“ са съдебната реформа и реално действащ правов ред. Новият обществен договор, който предлага  формацията, всъщност не е чак толкова нов. В крайна сметка той настоява за финалното установяване на либерална демокрация в страната – път, по който сме поели в началото на демократичните промени в края на миналия век.

„Изправи се! Мутри вън!“ споделя силно реваншистка визия за обществено развитие. Не просто смяна на управлението, а неговото измитане – „мутри вън“. Левият профил на формацията и реториката на лидерката ѝ Мая Манолова отварят потенциала за развиване на автентичен лявопопулистки проект за радикализиране на демокрацията в България. Подобен тип проекти отхвърлят всякаква форма на господство и в основата си са антикапиталистически.

В навечерието на изборите за 45-о Народно събрание изглежда безспорно, че краят на стабилокрацията настъпва. От кого и с какво ще бъде заменена обаче, остава голяма въпросителна. А зад сложните формули на бъдещото управление и почти сигурния период на нестабилност предпазливо наднича фигурата на президента Радев, който  може би крои планове за своя втори служебен кабинет.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ