Колко сериозни са проблемите на бюджета

На Борисов изобщо не му пука за „мазнинката“, когато се готви да мине в опозиция

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 20 May 2021 10:06 >
Колко сериозни са проблемите на бюджета
Източник: Министерство на финансите
Кирил Ананиев може да бъде спокоен. Симеон Дянков остави още по-лошо наследство при сдаването поста си.
Едно от първите правила, на които „Ройтерс“ учи младите репортери, е да не употребяват прилагателни, защото показват лична оценка – добро или лошо, голямо или малко, сериозно или несериозно. За да се представи мащаба или значимостта на събитие или явление, се използват сравнения. Правилото „покажи ми, не ми разказвай“ кара журналистът постоянно да поставя в контекст нещата, за които пише, като по този начин оставя на аудиторията сама да добие представа колко сериозни са дадена тема и нейните измерения.

Тези насоки за добра журналистика са чудесен инструментариум да си отговорим и на въпроса що за фискална ситуация завещават ГЕРБ на служебното правителство, има ли нужда от актуализация на бюджета и втежнено ли е неговото състояние вследствие от действията на управляващите. Стъпваме на официалните данни за фискалния резерв, държавните разходи, дълговата политика и ще ги поставим в исторически контекст.

На прощаване с поста си, вече бившият финансов министър Кирил Ананиев посочи, че оставя бюджета в добро състояние – излишък от 100 млн. лв. към края на април и 8,8 млрд. лв. фискален резерв. „Предавам държавата в добро финансово състояние, с една от най-стабилните фискални политики, с най-нисък дефицит и сред трите страни с най-нисък дълг спрямо БВП“, каза Ананиев и малко след това допълни, че „държавата има кешова маневреност за посрещане на разходите, които предстоят“.

Това, което бившият министър на финансите премълча, е че излишъкът за април се дължи на постъпление с еднократен характер, каквото е концесионната такса за Летище „София“. Ако тези пари не бяха постъпили, държавата щеше да е с бюджетен дефицит, какъвто имаше към края на март. Също така това са пари, които няма да постъпят догодина.

Вглеждането в данните за изпълнението на бюджета към април за миналата и по-миналата година показва, че през 2019 г. четвъртият месец е приключил с излишък от 2,6 млрд. лв., а през 2020 г. е имало излишък от 1,6 млрд. лв. Сравнението показва, че този април България се намира в съвсем различна макроикономическа среда. И дали ще е месец по-рано, или месец по-късно, тази среда ще започне да извлича ресурс от фискалния резерв, който е основният буфер на фиска и който вече бившият премиер Борисов определя като „мазнинката“.

За разлика от медицината, където високият индекс на телесни мазнини е индикатор за проблем, в публичните финанси големите фискални резерви показват стабилност. Номиналните размери на резерва са относителни заради разликите в големината на икономиката, затова значимостта им може да се определи чрез сравнението с брутния вътрешен продукт за съответната година.

След реформите, започнали през 1997 г., властта се е сменяла четири пъти в условия на криза (2009 г., 2013 г., 2014 г. и 2021 г.). Два пъти управлението е предавано от кабинет на БСП и два пъти от правителство на ГЕРБ. И в двата случая, когато ГЕРБ са отстъпвали властта, фискалният резерв е бил по-нисък в сравнение със завещания от БСП. Резервът, завещан сега от Кирил Ананиев (7% от БВП) е по-голям от този, който завеща Симеон Дянков (4.6% от БВП) и по-малък от тези, които оставиха Пламен Орешарски (12% от БВП) и Петър Чобанов (10% от БВП).

Основна причина ГЕРБ да оставят по-малко мазнинки на приемниците си е нежеланието да теглят държавни заеми. През 2013 г. наличностите във фискалния резерв дори паднаха под законовия праг от 4,5 млрд. лв., защото финансовият министър Симеон Дянков отказа да търси дългово финансиране, дори когато беше очевидно, че ликвидният натиск, породен от поетите ангажименти, не може да се задоволи с текущи приходи от вътрешни и външни източници.

Това поведение може да се обясни с опорната точка на управляващите, че поддържат България като държава с ниска степен на задлъжнялост. В интервю за изданието L’Europeo, което премиерът качи на профила си във „Фейсбук“ на 15 май, той повтаря тази максима в най-ясен вид, представяйки я като причина да бъде добре приет от германския канцлер Ангела Меркел. „Тя винаги е виждала в мен дисциплиниран човек. Като видиш бюджета, разходите. Като видиш, че харчи колкото изкарва, а не задлъжнява следващите поколения. Ние намалявахме външния дълг. Ние плащахме дълговете от предишните правителства по 2 милиарда, по 2 милиарда“, обяснява Борисов пред съпартиеца си Любен Дилов-син, който го интервюира.

Вглеждането в данните за държавния дълг обаче показва съвсем различна картина. През всички 11 години, от изминалите 12, тези, в които ГЕРБ управлява, държавният дълг е нараствал. Днес той е двойно по-висок от стойностите, до които го намалиха правителствата на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев (виж графика 2). Ако се види кога ГЕРБ наистина са се въздържали от тегленето на заем, ще стане ясно, че има два прецедента. И двата, без изключение, се случват в годините, когато предават властта на други партии или на служебно правителство на президент, когото намират за враждебен. Такъв е сегашният кабинет „Янев“, наначен от президента Румен Радев.

Всички останали години от управлението на ГЕРБ са белязани от задлъжняване.

Всъщност новото в поведението на най-дълго управлявалата партия в най-новата история на страната е, че ГЕРБ започнаха да харчат пари и за бъдещи периоди, изземвайки от ресурса, с който биха разполагали следващите правителства. Според конвергентната програма на третия кабинет „Борисов“, която бе изпратена в Брюксел в началото на май, държавата ще поеме ангажименти за разходи в размер на 2 млрд. лв. повече от парите, които планира да разплати през тази година. Това са главно средства за инфраструктурни проекти, които правителството на ГЕРБ държеше да възложи лично, вместо да ги остави в ръцете на някой следващ кабинет. И дори да си представим, че през тази година строителният сектор ще може да построи магистрали и пътища за два милиарда, без те да му се платят от държавата, въпросните средства ще ограничат маневреността на което и да е следващо правителство. Тоест догодина някой ще трябва да плати за асфалта на Борисов.

Отново в пролетната кореспонденция с Брюксел бившето правителство посочва, че още през тази година България ще се нуждае от изтеглянето на нови заеми в размер между 6,2 и 6,5 млрд. лв. В закона за бюджета е определен таван за нови дългове от 4,5 милиарда, което означава, че по времето на парламентарните избори в началото на април управляващите са знаели, че тази година няма да мине без актуализация на бюджета. Просто не са искали да я направят те. Дали защото би им струвало политически негативи, или защото би улеснило служебния кабинет, също е въпрос, по който може да се разсъждава.

Вярно е, че до края на годината остават седем месеца и това е предостатъчно време. В последната си седмица на власт обаче ГЕРБ увеличиха финансирането на сектор „Здравеопазване“, теглейки средства не от Централния бюджет (джобните пари на правителството), а орязвайки средства на първостепенни разпоредители с държавни пари.

Задействането на буфера, при който държавните служби трябва да свият бюджетите си с 5%, не е прилагано повече от десетилетие. Изборът да се кара „на мускули“, вместо външният дълг да се изтегли по-рано и да се осигури „мазнинка“, е политическо решение на ГЕРБ, до което се прибягва само когато Борисов се стяга да мине в опозиция.

Сега, когато основните характеристики на фискалната политика са поставени в контекст, можем да преминем и към прилагателните. Един от изводите на база фактите е, че ГЕРБ далеч не са фискално отговорна партия. Благоразумното им поведение се простира отвъд утрешния ден единствено, когато очакват да запазят управлението си. Обратно – когато се стягат за престой като опозиция, гледат да затруднят наследниците си, рискувайки общото добро на обществото.

Дали от затруднената ситуация може да се излезе? Да. Можеше ли да стане по-лесно? Да. Защо няма да е лесно? Защото ГЕРБ за втори път прилагат тактиката на „опожарената земя“, а премиерът мисли като Мадам дьо Помпадур – „След нас и потоп“.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ