Някой ден може да открие нов ензим или хормон

Д-р Йордан Георгиев наднича в света на гликобиологията, където  въглехидратите оживяват чрез своите физиологични функции

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 09 May 2021 15:36 >
Някой ден може да открие нов ензим или хормон
Докторската дисертация на Йордан Георгиев е посветена на изследването на структурата и имуномодулиращата активност на полизахаридите от 34 лечебни растения
Текстът е публикуван в бр. 7 на сп. Business Global

За младите учени в България се знае малко, за да не кажем почти нищо. В страната обаче има млади хора с принос в различни области, които работят в институти и научни организации и създават ценен продукт. Те са истински национален капитал, а дейността им допринася за развитието на българската икономика. 

Още от малък не се възприемал като стандартен човек, който следва отъпканите пътища на другите. Не вярвал на приказки от типа – колелото, телефонът и топлата вода вече са открити. 

Йордан Георгиев е бургазлия, роден е през 1988 г. в семейство на педагози. Завършва тамошната гимназия по туризъм и отива да учи в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Постепенно науката го завладява. В първи курс е запленен от органичната химия. После се влюбва в биохимията и след втори курс си сменя специалността на „Биотехнологии“, а още в трети курс започва сериозна научна работа в Хумболтовия университет в Берлин. В Германия се занимава с изследването на един ензим, който е отговорен за натрупването на метанол в процеса на производство на алкохолните напитки. 

След бакалавърството в Университета по хранителни технологии завършва и магистратура по „Биофармацевтична биохимия“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

От 2018 г. е доктор по биоорганична химия и главен асистент в Института по органична химия с център по фитохимия към БАН. Научните му интереси са в областта на фитохимията, имунологията, медицинската биохимия, хранителната биотехнология и диететиката. 

Напълно приложна 
наука

В пловдивския филиал на Института по органична химия с център по фитохимия към Българската академия на науките няма изследователска група, която да не се занимава с научни изследвания, пряко приложими в живота. В института са разработени редица продукти, като лечебни кремове за третиране на раневи инфекции, фитопрепарати на основата на пчелен прополис, козметични продукти и хранителни добавки от слузта на градинския охлюв и др., обяснява младият учен. А в Лабораторията по биологично активни вещества в Пловдив са разработени различни функционални напитки на основата на горски плодове – като арония, и хранителни добавки – като гранулиран плодов пектин с витамини и минерали. Продуктите на нашия институт не стоят само по лабораторните рафтове, те отдавна могат да се намерят и в търговската мрежа и дома на българина, горд е д-р Георгиев.  

Докторската му дисертация е посветена на изследването на структурата и имуномодулиращата активност на полизахаридите от 34 лечебни растения, като сребролистна липа, лавандула, коприва, тученица и др., и разработването на полизахарид-съдържащи фитопродукти от тях. За реализирането на тези изследвания е специализирал в Университета  „Китасато“ в Токио, Института по биофизика към Чешката академия на науките (ЧАН) и Университет на Осло. 

На кого д-р Георгиев дължи най-много за развитието си? Смята, че това е може би най-важният въпрос, който се задава на един учен. Първо, заслуги имат семейството му и колегите в лабораторията, които са зад него  във всичко в този живот. В гимназията по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас е имал страхотни преподаватели, между които учителката по химия  Лили Янева. Важна роля са изиграли доц. д-р Слава Бахчеванска и проф. дтн Алберт Кръстанов от УХТ-Пловдив и проф. д-р Балик Джамбазов от ПУ „Паисий Хилендарски“. „Но най-важен за мен се оказа контактът ми с научния ми ръководител на дисертацията доц. д-р Мария Крачанова, както и проф. д-р Берит Паулсен от Норвегия. През последните години огромна роля в моя професионален живот има и проф. д-р Петко Денев, който е ръководител на нашия екип“, казва младият учен.

Проекти, специализации 
и публикации

В момента той е участник в четири действащи проекта към фонд „Научни изследвания“. Миналата година подал проект по конкурс за двустранно сътрудничество България – Русия към Фонда, който разработва заедно с проф. д-р Светла Данова от Института по микробиология към БАН и колеги от Института по високомолекулни съединения към Руската академия на науките в Санкт Петербург. Проектът получава 99,5 точки от 100 възможни при оценяването в България, но не е одобрен за финансиране от руска страна. Тематиката е свързана с изучаване на in vivo противовъзпалителните свойства на полизахариди от български билки и разработване на полизахарид-базирани наночастици с приложение в биомедицината.    

Д-р Георгиев ръководи постдокторантски проект по програма „Млади учени и постдокторанти“ към Министерството на образованието и науката и съвместен международен проект с Института по биофизика в Бърно, Чехия, по програма за научно сътрудничество между БАН и Чешката академия на науките. Работата по проектите е свързана с изучаването на структурата и биохимичните механизми на имуномодулация с полизахариди, изолирани от кръвен здравец, родопския ендемит Орфеево цвете, гъбата сърнела и цианобактерии от колекцията на Биологическия факултет при ПУ „Паисий Хилендарски“. Целта е търсенето на нови полизахариди, които са способни да регулират интестиналната имунна система и полезните бактерии в червата. Занимава се и с преподавателска дейност като хоноруван асистент по биохимия на български и чуждестранни студенти в Медицинския университет в Пловдив.  

Той е съавтор в 24 научни публикации с общ импакт фактор 49, h-index 7, като 9 от тях са публикувани в престижното международно издателство Елзевиер. 

Гл. ас. Георгиев е специализирал в Германия, Япония, Чехия и Норвегия. Работи като гост-рецензент в редица международни научни списания, като Carbohydrate Polymers, Food Chemistry, Trends in Food Science and Technology и Molecules. Той е участник в изпълнението и разработването на научноизследователски проекти към фонд „Научни изследвания“ на МОН, програмите на БАН за подпомагане на млади учени и международно сътрудничество, ОП „Развитие на човешките ресурси“, ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“, „Фонд за стипендии на европейското икономическо пространство“ и др. Носител е на две награди на БАН за млади учени от 2019 г. Членува в Българското фитохимично сдружение и Съюза на химиците в България. 

Д-р Георгиев беше номиниран от МОН за Голямата награда за млад учен „Питагор“ през 2020 г.  

Финансирането изостава 
от постиженията

При тази впечатляваща кариера още в началото на пътя му на учен дали държавата прави достатъчно за развитието на науката в България? Д-р Георгиев не бърза да отговори лично, включително защото съвременната наука не е индивидуален спорт. Изтъква, че в традиционното класиране на Scimago Institutions Rankings неговият институт заема трета позиция в общата класация на българските научни и образователни институции (след БАН и СУ „Св. Климент Охридски“) за 2020 г. и демонстрира най-силно изразена ориентация към приложна наука в страната. Scimago Institutions Rankings е публично достъпен портал, който включва списанията и научните показатели за страната, разработени от информацията, съдържаща се в международната база данни Scopus® (Elsevier B.V.). „Освен разработените продукти в нашия институт този резултат е доказателство за качеството на научната ни продукция в световната наука“, аргументира се младият учен. 

Признава, че в последните години има подобряване на заплащането на младите учени в страната по различни самостоятелни инициативи на МОН или при съфинансиране от ЕС. Самият той е типичен пример за такъв млад учен и е благодарен. Тези програми обаче са с временен характер и не могат да решат проблема с ограничения брой млади изследователи в БАН. За него е скандално малка разликата в заплащането на един утвърден учен в БАН и това на редови гимназиален учител или нехабилитиран университетски преподавател. „Понякога си мисля, че България не заслужава своите учени, но ние продължаваме да сме тук и да работим за интелектуалното развитие на родината си“, признава д-р Георгиев. И се ядосва, че в коронавирусната пандемия, докато учени от БАН създаваха защитни маски, които веднага влязоха  в употреба, а други работеха върху създаването на ваксина, високоплатени професори обясняваха в национален ефир, че трябва да си мием ръцете.

Йордан Георгиев заедно с д-р Мисако Таката (вляво) и проф. Хироаки Киохара в Лабораторията по биохимична фармакология и фитотерапия на университета „Китасато“ в Токио през 2014 г. Той е получил от тях гравирани японски прибори за хранене, след като им е подарил илюстрована история на България на английски. 

Какво е впечатлението на младия учен от личния му опит и наблюдения за връзката бизнес – наука, дали българският бизнес желае да инвестира или безвъзмездно да подпомага науката у нас? Според д-р Георгиев бизнесът се опитва да подпомага науката в България, но е нужно държавата да създаде по-добри механизми, така че да има максимално справедливо разпределение на благата, които са плод на съвместната работа с бизнеса. И дава за пример себе си, как сам се е „спасил на косъм“: „През 2011 г., когато започнах работа като химик в Института, бях на 4-часов работен ден, защото нямаше възможност да бъда назначен веднага на 8-часов. Но брутната заплата и на 8 часа беше по-ниска от половината на минималната заплата от последните години. По-късно като докторант получавах смешна стипендия. В този период, ако не работех и по приложни проекти от фирмата на проф. дхн Христо Крачанов, нямаше да остана нито в БАН, нито в България“. Сега, благодарение на няколкото мащабни инфраструктурни проекта в института, като Центъра за компетентност „Устойчиво оползотворяване на биоресурси от лечебни и ароматични растения за иновативни продукти“, е било закупено  високотехнологично оборудване, което може да бъде полезно на българския бизнес в разработването и комплексното охарактеризиране на нови природни продукти за поддържане и опазване на здравето и околната среда. 

Към какво се стреми д-р Георгиев като учен, каква е неговата мечта? Разбира се, тя може да бъде изразена най-добре на неговия научен език. „Аз се стремя да надникна в света на гликобиологията. Това е светът, в който въглехидратите оживяват чрез своите физиологични функции. Бих искал да открия нов ензим, клетъчен рецептор или хормон и това да се случи в България. Към настоящия момент обаче не разполагам с нужната за тази цел експериментална база, но аз вярвам, че мечтите се сбъдват“, казва младият учен.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ