Доверието тук все още е много ниско

Собствениците трудно овластяват служителите си, а повечето служители не са готови да поемат отговорност, казва бизнес консултантът Кенет Лефковиц, който от 26 г. работи у нас

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 07 May 2021 13:33 >
Доверието тук все още е много ниско
Източник: Тони Тончев
Кенет Лефковиц
Текстът е публикуван в бр. 7 на сп. Business Global

Един млад американец идва през 1995 г. в София. В размирни години на мутри, инфлация, хиперинфлация, политически сблъсъци и свалени комунисти. В една банкрутирала и почти безнадеждна страна.

Но все пак една от довчерашните комунистически държави, тръгнали да градят демокрация и пазарна икономика. Това е много привлекателно за един бакалавър по икономика от университета „Уеслиън“ в Кънектикът. Колега българин от университета го придумва да дойде в страната да добие опит. И понеже младият американец си пада малко авантюрист, а и кой ли на млади години не е такъв, пък и в предприемчива Америка всички знаят, че кризите създават възможности, пристига в София. По онова време у нас американците са малцина, главно от Корпуса на мира, това му е и първоначалната среда.

От тогава до сега Кенет Лефковиц вече е станал половин българин – сега е на 52, в България идва на 26. Често казва „ние“ като човек, който е станал част от българското общество. Тук са родени и двамата му синове. Веднъж годишно се прибира в САЩ, а миналата година, заради пандемията, не успява. Родината не му липсва особено, а и откакто Тръмп вече не е на власт, е спокоен, че нещата там ще се нормализират. „Поне президентът няма да туитва страхотии през няколко часа, иначе дълбокото разделение в обществото трудно ще се преодолява“, прогнозира Кен.

Лефковиц е натрупал богата биография като бизнес консултант. Започва с малка инвестиционна фирма, след това се присъединява към компанията за финансови консултации EPIC, фокусирана върху новите пазари в Централна и Югоизточна Европа. От 2000 до 2003 г. е директор на приватизационен фонд „Надежда“. Основател и управляващ партньор е на NECA (New Europe Corporate Advisory Ltd.), която е част от мрежата на EPIC. Бивш председател на Американската търговска камара в България, член на Съвета на Института за пазарна икономика.

Бърза промяна 

Когато идва у нас в средата на 90-те, България прилича на Дивия запад. Тогава са времената на силовите групировки, макар Кенет пряко да не се е сблъсквал с тях. Но пък един ден, минавайки край култовото място за онова време – Магурата, вижда как човек излиза с пушка от чейндж бюро. Този образ се е запечатал и до днес в съзнанието му. Дори като шеф на приватизационен фонд „Надежда“ е трябвало да е малко по-настоятелен към мажоритарните собственици на портфейлните компании, за да си получи парите.

Оттогава пред очите му София, а и България много са се променили. И понеже той постепенно става местен, това се забелязва по-ясно от други погледи отвън – на родителите му. Те са идвали у нас през 1996, 2001 и 2008 г. При всяко следващо тяхно посещение промяната е била осезаема. „Но все пак има и втори план – казва Кенет –  времето на Отоманската империя обяснява доста от нещата, които се случват тук. Тези 500 години в империята са оформили настроенията и навиците на хората по доста траен начин и това може би никога няма да изчезне.“ И бърза да добави, че това е моделът на целия регион и той всъщност е хилядолетен и е не само османски, а византийско-ориенталски.

Кое пречи най-много на бизнеса от този манталитет? Отговорът, разбира се, е очевиден – склонността към корупцията. Но не само корупция, а съпроводена с бюрокрация. Така де, османската държава се е крепяла на системата на бакшишите.

Плашеща нестабилност

А кое най-много отблъсква чуждите инвеститори? Институционалната нестабилност. Лефковиц се занимава най-вече с телекомуникации и енергетика, а тези инвестиции изискват стабилност, защото са дългосрочни. И до ден днешен инвеститорите в енергетиката си спомняли какво стана през 2012 – 2014 г., как буквално са били прецакани от правителствата, които в този период не успяват да управляват процеса на присъединяване на ВЕИ мощности към мрежата. И когато осъзнават, че финансовите и оперативните последици за НЕК и ЕСО ще са неустойчиви, въвеждат дискриминационни такси и ценови решения с обратно действие, което рязко свива обхвата на преференциалните цени за ВЕИ.

По това време Лефковиц е председател на Надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация. По-късно, през 2017 г., е работил по сделката за продажбата на активите на ЧЕЗ у нас, която чак сега успя да получи одобрение от съответните държавни институции. 

Но чак пък такава нестабилност – та нали Бойко Борисов управлява с малки прекъсвания от 11 години, а сега завършва пълния си мандат? „Правя разлика между правова държава и еднолично управление – отговаря Кен. – В случая с Борисов страната стои политически стабилно, но определени негови решения са неподготвени и необмислени, което отблъсква инвеститорите.“

Чуждите инвеститори не се влияят особено от местните медии. Особено в енергетиката, където присъствието е дългосрочно, те просто имат памет за случилото се и ще инвестират отново, ако може да им бъде гарантирано спокойствие.

Българите лесно си обясняваме защо мултинационалните компании базират филиалите си в региона предимно в Румъния – защото тя и сама е голям пазар с близо 19-милионното си население. Но защо в ИТ сектора големи западни компании избират за база Гърция, при условие че България е по-напред? Кен не смята, че това е вече тенденция, по-скоро става дума за отделни случаи. А иначе генерално Гърция е по-интегрирана със западните икономики и има предимство, че е участвала в свободния търговски обмен по-отдавна, не е минала през комунизма.

Но ако в началото на прехода само гръцки фирми са пробивали при съседите си, днес регионалната бизнес среда е доста по-оживена. Лефковиц забелязва, че и отвъд мултинационалните компании балканските страни експанзират една към друга в редица браншове. Като най-пресен пример дава  сделките на „Юнайтед груп“ в телекомуникационния и медийния сектор, където „едното лице е Сърбия“. Друг добър пример за Лефковиц е „Еврохолд“, която експанзира в Румъния, бивша Югославия, Турция, бившия СССР, стартирайки сред първите още през 2007 – 2008 г.

От опита си на консултант по бизнес планове и търсене на финансиране у Лефковиц се затвърждава представата, че малко от българските компании имат систематичен подход, който в същото време да не се е превърнал в бюрократичен. Да, по принцип големите компании клонят към бюрокрация, а фирмите от по-предприемачески тип рядко правят скока до корпорация; предприемачът е един тип човек, корпоративният човек – друг тип, обяснява Кен. Но за него основната трудност тук е, че „живеем в общество, в което доверието е много ниско, българските собственици  трудно овластяват служителите си, а и мнозинството от служителите не са готови да поемат отговорност“.

Тук, вече като член на това общество по рождение, му казвам, че липсата на доверие е една постоянно включената спирачка пред всякакъв бизнес в страната. И че тя често не само води до игри с нулев резултат при бизнес партньорства, но е и дълбоко вкоренена масова представа, че ако някой печели, друг непременно трябва да губи. Кен се съгласява, но все пак смята, че сме постигнали видим напредък в оттласкването от тази философия. Като дава елементарния пример как в началото на пазарния преход не можеше да издадеш данъчна фактура, преди да е платена сметката, докато сега такъв проблем почти няма.

А сега кое ни е активът за чуждите инвеститори – още ли ниските данъци и евтината работна ръка? Да, ниските данъци си остават предимство, да, заплатите продължават да са сравнително ниски, но  България вече е силна в софтуера и аутсорсинга и тези индустрии искат по-добре платена работна ръка. „Винаги се опитвам да докажа тезата пред чуждите инвеститори, че възвръщаемостта на инвестицията тук е по-голяма. Предубедеността навън значи, че не сме търсена стока, но тъкмо това значи също, че и инвестициите са по-изгодни“, обяснява Лефковиц.

Зелени хоризонти

В последните години той работи основно в енергетиката, по проекти за вятърни енергопаркове. Според него, въпреки пандемията, пазарът на електричество след първоначалния спад бързо се е възстановил, защото, стоейки вкъщи, хората продължават да ползват електроенергия. Но инвеститорите така са отблъснати през 2012 – 2014 г., че няма предлагане на нови мощности. А от такива има нужда и тези инвестиции ще се изплатят добре след време.

Кен е разочарован и от реакциите на българските политици по Зелената сделка на ЕС. Защото въпреки съставянето още в първото полугодие на миналата година на програма за преход към зелена икономика няма план за извеждане от експлоатация на въглищните централи – и то, при положение че цената на въглеродните емисии скочи на 30 евро на тон. А тези мощности не могат да са на печалба освен с държавна помощ, поне с дългосрочен договор за изкупуване на електроенергия. За него правителството си заравя главата в пясъка и нищо сериозно не предприема. 

Колкото до нова ядрена мощност, нали ще минат поне 5 години до построяването ѝ, а дотогава ще има нови ВЕИ мощности на пазара. Но ядрената мощност пак е немислима без държавна помощ.

Според Лефковиц ВЕИ могат изцяло, за период от 10 – 20 години, да покрият производството на ток на въглищните ни централи. А тези стари мощности вече са неконкурентни и ще дойде момент, в който ще спрат изобщо да работят, без дори планово да се извеждат от експлоатация. Ако едва тогава започне да се мисли за заместители, ще е късно и ще се разчита на внос на електроенергия. А и дотогава ще има по-евтини технологични възможности за съхраняване на енергията от ВЕИ, която винаги ще зависи от времето.

Токът от ВЕИ вече не е скъп като през 2010 – 2012 г., когато тази  електроенергия бе на преференциални цени. Сега усреднената себестойност на енергията от ВЕИ е спаднала под променливите разходи на конвенционалната, т.е. със същите пари, с които ще покриеш само разхода за въглища и въглеродни емисии за 1 мвтч, без заплати и други фиксирани разходи, ще платиш целия капиталов разход за 1 МВтч от ВЕИ, че и отгоре, обяснява Кен. Уверен е, че този тренд ще продължава и ако тази енергия сега не е по-евтина от тока на АЕЦ „Козлодуй“, със сигурност ще е по-евтина от продукцията на неин бъдещ 7-и блок. АЕЦ „Козлодуй“ не плаща въглеродни емисии и сега има приблизително 14 лв. променливи разходи на МВтч. Но първоначалната инвестиция е най-съществената част в бъдещия 7-и блок, затова електроенергията от него ще е скъпа, докато се изплати.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ