Спонсорирано кино

От сапуните LUX до Агент 007 – партньорството на филмовата индустрия с бизнеса е от почти 100 години и роди някои вечни ленти, спечели и Оскари

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 03 May 2021 15:34 >
Спонсорирано кино
Тв рекламата “Фабрика за щастие“ на Coca-Cola е показана с първия епизод на „Американски идол“ (American Idol) през 2007 г.
Текстът е публикуван в бр. 7 на сп. Business Global

ДЕЯН СТАТУЛОВ

Наскоро дългоочакваният и на няколко пъти отлаган заради пандемията 25-и филм от поредицата за Джеймс Бонд трябваше да бъде презаснет.  Разбира се, не целият, а конкретни сцени. Оказа се, че някои от спонсорските продукти, ползвани от главния герой Агент 007, междувременно са остарели морално и вече не са сред топмоделите, предлагани от компаниите. Това се отнася най-вече за мобилните телефони, но също и за часовника на легендарния филмов агент, както и за популярен модел маратонки. В такива случаи само може да сме благодарни, че Бонд никога не изневерява на своята любима напитка.

След появата си филмовото изкуство бързо става привлекателен партньор за големите световни компании. Флиртът между киното и потребителските стоки и услуги процъфтява за пръв път в

истинска „любов“

в края на 20-те години на миналия век. Това, което искат тогава компаниите (искат го и сега), е чрез киното да привлекат вниманието на клиентите.

Ето как започва всичко – със сапуните за пране LUX. Актрисата Мери Пикфорд през 1925 г. участва във филм, в който изтъква ползите на марката. Така за първи път чрез киното многократно се увеличава стойността на бранда. Малко по-късно LUX прави нещо по-различно – кръстосана реклама с филма “Отнесени от вихъра“. За да извлече по-голяма полза, пуска на пазара брошки, еднакви с тази на главната героиня, срещу сумата от 0,15 долара и покупка на комплект сапуни. Този модел на реклама, чрез обвързването на бранда с известни личности, бързо набира скорост и се използва масово и днес. Много години след първите стъпки LUX продължава да използва услугите на артисти звезди.

Актьорът Пол Муни се появява с пура White owl в уста през 1932 г. във филма „Белязаният“, за което производителят на марката плаща на продуцента 250 000 долара. През 1941 г. цигарената компания Chesterfield сключва приблизително същата сделка с продуцентите на “Никога няма да бъдеш богат“ с Фред Астер в главната роля.  

През 1955 г. в “Бунтовник без кауза“ Джеймс Дийн използва гребен Асе, бързо след това продажбите стигат зашеметяващи нива.

Терминът „продуктово позициониране“ се появява за първи път в медиите през 1982 г. след изключителния успех на “Извънземното“ на Стивън Спилбърг. Във филма зрителят вижда бонбоните Reese`s pieces, които след прожекциите отчитат 65% ръст на продажбите. По този повод Мари Луи Галисиан, преподавател по медиен анализ и критика, казва: „С този филм един бранд, който на практика бе неизвестен, показа, че може да постигне огромни резултати на пазара“.

Интересното в случая е, че Стивън Спилбърг най-напред е искал

бонбонките да са M&M

но фирмата производител не се съгласява. Аргументите ѝ са, че не желае зрителят да свързва нейния продукт с филм, който едва ли ще предизвика сериозен интерес. И много греши, защото лентата се оказва хит, както и бонбоните.

Спонсорираните филми привличат толкова различни творци, колкото са Бъстър Кийтън, Джордж Лукас и Робърт Олтман. Всъщност е трудно да се мисли за режисьор или актьор, който не е направил поне един  спонсориран филм – Дейвид Грифит, Спайк Лий, Джон Клийз или Спайк Джоунс са само малка част от примерите, за които никога не бихте се сетили на първо четене.

Спонсорираните филми въведоха нови технологии, оживиха класните стаи, спечелиха награди „Оскар“ и повлияха на начина, по който гледаме филми и телевизия.

Има различни видове спонсорирани филми – от това компания или отделна личност да си наеме или финансира екип, който да направи филм, до представяне на продукт в сцена, реплика, част от декора и реквизита във филма.

В своето задълбочено проучване „Теренното ръководство за спонсорираните филми“ архивистът и филмов историк Рик Прелингер обобщава каква е целта на спонсорираните филми: „в тях се включват реклами, съобщения за обществени услуги, специални събития, карикатури, кинохранилища и документални филми, учебни филми, организационни профили, корпоративни доклади, творби, показващи производствени процеси и продукти, както и каузи, които трябват да привлекат публика и финансиране“. Броят на спонсорираните филми по света достига над 400 000. Те са най-разнообразни като жанр и тематика. Обикновено са направени с конкретна цел: да популяризират даден продукт, да въведат фирма, да обяснят ситуация, да документират процедура.  

С нарастването на индустрията компаниите се специализират в спонсорирани филми, като в някои случаи средствата идват от местните и централните администрации. Например още през 1919 г. филмовата корпорация „Уорчестър“ прави „Раждането на един американец“ по поръчка на щата Кънектикът за това

как да бъдеш добър 

гражданин

С японското нападение на базата Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. САЩ влизат във Втората световна война. Както всички сфери на икономическия живот, така и филмовата индустрия се преустройва към военновременните условия, ползвайки обаче специални протекции. Голяма част от потенциала на Холивуд е привлечен в армията, където участва и в създаването на творби – игрални и документални, обслужващи нуждите на времето. Засилва се контролът на централната власт и на военната цензура, въвеждат се и механизми за директна координация и взаимозависимост между правителството, Конгреса и киноиндустрията. На 16 юни 1942 г. се създава OWI – Управление на военната информация – централно правителствено учреждение за поддържане на официални контакти с филмовия бизнес. Филмите на ОWI се правят по държавна поръчка от прочути холивудски майстори. Един от тях е изтъкнатият режисьор на комедийни филми Франк Капра, който след относителния художествен и касов успех на "Запознайте се с Джон Доу" (1941) е привлечен за ръководител и продуцент-режисьор на група кинематографисти за създаване на цикъл от филми под заглавие "Защо воюваме?".  Това е типична публицистична серия, чиято цел е "да обясни на американския войник какво е фашизмът, какви цели си поставя антихитлеристката коалиция и каква е била международната обстановка, предшестваща влизането на САЩ във войната срещу хитлеристка Германия.

Различни изследователи на творчеството на Капра и на американското кино акцентират предимно на утилитарно-прагматичния и поръчково-онагледяващ характер на цикъла. „Защо воюваме“ не просто е спонсориран филм, той се доближава до поръчковото и пропагандно кино, в случая финансирано от Военното министерство на Щатите.

Войната свършва, а спонсорираните филми не. Саул Бас е следващото голямо име, което оказа огромно влияние върху филмите чрез методите си на „брандиране“. Той е един от най-известните дизайнери и графици и от 50-те до 90-те години на миналия век проектира

плакати, албуми, печатна реклама

за филми от „Човекът със златната ръка“ (1955) до „Сиянието“ (1980). Както и за  „Уестсайдска история“ (1961), „Добри момчета“ (1990 г.), „Шемет“ (1958). Работи с Алфред Хичкок, Стенли Кубрик и Мартин Скорсезе. Създава филми за спонсори като Kodak и United Airlines.  


Саул Бас с награда „Оскар“ за документалния филм „Защо човек твори?“ (1968)                                                                                         

Едни от най-приятните спонсорирани филми са създадени от архитектурния и дизайнерски екип на Чарлз и Рей Еймс. Започвайки през 1952 г. с Blacktop, те правят над 125 интелигентни късометражни ленти, които са също толкова забавни, колкото и технически напреднали.

Спонсорираните филми продължават да процъфтяват и през XXI век. Крис Пейн режисира мощния документален филм „Кой уби електрическата кола?“ през 2006 г. Пет години по-късно General Motors спонсорира неговото продължение „Отмъщението на електрическия автомобил“.

Постепенно в киното започват да навлизат различни хибридни форми на реклама. През 2007 г. Coca-Cola разработва специална маркетингова програма, посветена на афроамериканската култура, включваща спонсорско интегриране в телевизията, печатна, кино- и дигитална реклама. Двете нови тв реклами “Фабрика за щастие“ и “Видео игра“ са показани с първия епизод на

„Американски идол“

(American Idol) през 2007 г. Компанията пуска сайта MyCokeAwards.com, в който посетителите могат да задават въпроси към бъдещите звезди и да получават специални Coca-Cola награди.

Всички тези възможности за разнообразни формати, които предлага телевизията, се използват като достоен заместник на обикновения рекламен клип. Позиционирането на една марка в такива телевизионни формати дава достъп до огромна зрителска аудитория по целия свят. И не само това, публиката добива по-голяма представа за продукта, когато го вижда в динамична среда, която не може да бъде пресъздадена от един 30-секунден спот. Брандът подсказва по-добре истинските си стойности, своята ценност и функционалност.

Филмите се използват все по-мащабно и масирано особено сега, когато има възможност да бъдат видени и през стрийминг платформи. А уменията на рекламодатели и спонсори, частни и обществени организации да прикрият истинските си намерения стават все по-големи и изобретателни.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ