Истерия от клишета

Истерията е зинала да погълне цялата публичност – и нашата, и световната. Реагира се мигновено, яростно, безпринципно и без елементарни задръжки на здрав разум. Съобщават се теории вместо факти, сипят се обвинения вместо въпроси, иска се политическо, не съдебно възмездие. Мисленето и поведението на все повече граждани, политици и медии  следват самоналожени клишета, които по някаква дълбока вътрешна потребност неистово се  мултиплицират.

Изнасилената, пребита, удушена и ограбена в Русе Виктория Маринова стана знаме на обществен гняв именно като налагане на самодостатъчно клише. Зверски е убита не просто млада жена и майка, а журналистка, при това разследваща. И то в страната, която е на дъното на класациите по свобода на словото и е сред челниците по корупция. Българската фейсбук общественост, туитващите европейски политици и световните медии нямаха нужда от друго, освен да наложат клишето, което да ни подреди до случаите на убитите разследващи журналисти в Малта и Словакия. И да пренебрегнат известните още в началото факти, че г-жа Маринова не е била точно журналистка, още по-малко пък разследваща, и просто е дала още една трибуна на вече огласено разследване на нейни колеги за присвояване на еврофондове. Ако бе отчетено дори само това, щеше вече да има сериозни съмнения дали убийството е поръчково и дали изобщо е свързано с работата ѝ. Непоръчковите убийства дори в България са с много висока степен на разкриваемост. Но на разследването не му бяха оставени не дни, а часове дори, за да може поне донякъде да изясни картината – от София, та до Брюксел и ООН. И когато три дни след престъплението главният прокурор, премиерът и вътрешният министър огласиха името на предполагаемия извършител – 21-годишния Северин Красимиров, уличен с множество доказателства, включително 100-процентови съвпадения на ДНК проби, че става дума за спонтанно нападение с цел сексуално посегателство и не български, а германски съд първи ще отсява основателността на доказателствата, за да екстрадира заподозрения, случаят сякаш трябваше да приключи. Но не, срещу клишета застават  контраклишета.

Не е клише дълбокото недоверие в българските институции. Тъкмо това бе обективното основание за гневната вълна у нас и в чужбина при убийството на Маринова. Но не може всичко да се подвежда под този знаменател и да се организират протестни шествия за оставка на правителството и да се иска „гражданско претърсване“ в района на убийството. Няма да получиш повече държава, ако ѝ пречиш, а не я притискаш да си свърши работата.

Отвъд професионалните и етични стандарти е световни медии и политици да внушават престъпление срещу свободата на словото, преди изобщо да е било изяснено каквото и да било по случая от компетентните органи или други независими източници. Автоклеймото „ние сме зле“ и клеймото отвън – „вие сте зле“, сякаш само си търси повод от всеки възможен случай да излезе още едно черно петно върху тази картина. Която от досадно вярно се превръща в саморазрушително клише, защото отслабва силите за съпротива отвътре и за натиск отвън. „Вие не сте първата, вие сте четвъртата власт“, каза на брифинга в сряда премиерът Борисов. Вярното иначе клише за зависимите български медии е отслабено със собствената му сила: вие, а и авторитетните уж ваши колеги по света, се саморазобличихте; значи не сте слаби поради натиск, сами сте си такива, бъдете по-отговорни.

Борисов се закани да потърси сметка и от колегите си от Европейската народна партия заради острите им туитове за престъплението срещу свободното слово, а кандидатът на ЕНП за председател на Еврокомисията Манфред Вебер сякаш го подкрепи отново с бърз туит, хвалещ бързото и ефективно действие на българските власти, към които „имаме пълно доверие“. Властите сега зорлем стават герои, бидейки жертва на несправедливи обвинения. И това ще послужи като броня за истинските им престъпления, срещу които утре подплатената със здрав разум благородна ярост ще бъде окончателно заменена от истерия от клишета.