Нация във форма

Пандемията спря забележителния ръст на фитнес индустрията, но предпоставките да продължи след Covid-19 са налице

Пламен Енев
Пламен Енев / 20 April 2021 07:26 >
Нация във форма
Ковид-пандемията засегна всички бизнеси, но някои сектори пострадаха значително повече от други. Наред с ресторантите фитнес центровете са сред малкото, които директно биват затваряни при влошаване на здравната обстановка. От началото на епидемията това се случи на два пъти за по около три месеца и собствениците на залите могат да очакват във всеки момент отново да бъдат принудени да хлопнат вратите. Но ако се опитаме да оставим настрана заразата, тъй като тя е извънредно събитие, ще видим един забележителен ръст на този бизнес, който се дължи на различни фактори.
Резултатите на сектора за 2020 г. все още не са готови, но по наблюдения на Българската асоциация за здраве и фитнес (БАЗФ) приходите в бранша са намалели с най-малко 50% спрямо предходния период. Данните на НСИ сочат, че за 2019 г. предприятията с дейност „Фитнес центрове и зали“ са реализирали постъпления от 55,8 млн. лв. Което маркира един петгодишен ръст, съизмерим със загубеното по време на пандемията, придружен и от увеличаване на броя на регистрираните като фитнес зали обекти. През 2015 г. те са били 452, пет години по-късно са отчетени 611.

Фактори на растежа
Причините за засиления интерес към фитнес заниманията са няколко. Все повече хора обръщат внимание на това как изглеждат и се грижат за здравето си. От друга страна, индустрията инвестира в оборудване и прави процеса по-достъпен. Въвеждат се различни групови занимания, което дава богат избор от възможности. Фитнес вече не означава да вдигнеш 100 от лежанка, а значи още зумба, пилатес, таебо, спининг, йога, бодифит, шейпинг и много други спортове. В последните години залите приютяват и много групи по народни танци, които си организират аматьорски състезания и съчетават грижата за фигурата със специфична социализация. Засега повече от половината от посещаващите обектите тренират с някакъв вид тежести, но груповите занимания бързо настъпват.

Желанието за добра фигура е налице, но най-голям тласък на растежа дойде от влизането на пазара на посреднически платформи, които свързват работодателите с операторите на залите. В момента единственият значим посредник в България е полската „Бенефит системс“, която стъпи у нас през 2015 г. с картите Multisport. Техният модел на работа е продажба на членски карти на работодателите, които от своя страна ги предоставят на своите служители като социална придобивка – безплатно като бонус или с някакво самоучастие. Посредникът сключва договор със съответната фитнес зала, като договаря с нея цена на посещение и всеки път, когато негов клиент се регистрира с картата, той плаща договорената цена за посещение на оператора. Привлекателното за желаещите да спортуват е разнообразието от обекти и възможността да изберат в кой момент къде да отидат, без да плащат нещо допълнително – например сутринта на плуване, а следобед във фитнес залата.
Към момента 1800 фирми са купили карти Multisport за служителите си, спортуващите чрез тях са 80 000 души, а спортните обекти, които работят с „Бенефит системс България“, са 900. Те включват не само фитнес зали, но тенис клубове, плувни басейни, катерачески занимания, ледени пързалки и много други. За 2019 г. приходите на дружеството са над 40 млн. лв., което е увеличение над 40% спрямо предходния период. Разрастването помага на „Бенефит системс“ да излезе на печалба през 2018 г. От 2017 г. компанията развива собствени фитнес зали под марката „Некст левъл фитнес“, като до момента има 8.

Председателят на БАЗФ Петър Ангелов, който е собственик на веригата „Атлетик Фитнес“, признава стимулиращата роля на полския посредник за увеличаването на интереса към фитнес заниманията, но изразява и опасения. „Те държат около 70% от посетителите в залите, което е притеснително, защото във всеки момент могат да поставят неизгодни условия“, казва той и уточнява, че неговата верига не работи с полския агрегатор. Преди известно време БАЗФ бе анонсирала, че ще сезира Комисията за защита на конкуренцията по въпроса, но не го направи. Това до голяма степен се дължи на факта, че отношенията са доброволни и фитнес центровете получават клиенти, които без Multisport картите едва ли биха посетили обектите им. Наскоро полският антимонополен орган глоби Benefit Systems със 7 млн. евро, което компанията обяви, че ще обжалва. Санкцията обаче е свързана с незаконни практики за разделяне на пазара на фитнес залите (дружеството майка притежава или е акционер в доста такива обекти в Полша), а не с посредническата роля чрез картите Multisport.

Ударът на пандемията

По данни на БАЗФ повечето спортни обекти са оцелели по време на затварянията, регистрирани са само няколко случая на оператори, които са прекратили дейността си. „Причината е, че всички използвахме резервите си, за да оцелеем. Но ако има ново затваряне, ще има вълна от фалити“, предупреждава Ангелов, който не е доволен и от помощта на държавата. „Чухме много обещания, но много малко пари стигнаха до бизнеса. Наши членове кандидатстваха за финансова подкрепа в началото на лятото и към края на февруари още не бяха получили нищо. Това, което се получи, е по мярката 60/40, но тя не е за подпомагане на бизнеса. В Италия на бизнеса даваха 80% от оборота за предходната година“, обяснява той.
Затварянето на хората по къщите накара много трениращи да мигрират онлайн, да тренират с видеотренировки, но това не означава приходи за компаниите или инструкторите. Красимир Петров, персонален треньор в „Максифит“ във Варна, който има и онлайн платформа за трениращи, споделя, че като цяло приходите му за това време са на 25% от предпандемичния период (виж интервю). Всъщност и преди затварянето интернет бе пълен с видеоклипове на инструктори, които показват как се изпълняват упражнения, при това безплатно, така че не е чудно, че повечето избрали домашните тренировки не използваха платени услуги от професионалисти.

Но пък магазините за продажба на спортни стоки, които имаха онлайн продажби, на практика се спасиха от фалит, тъй като физическите им обекти бяха затворени дълго време. Веригата „Спорт депо“ отчита, че през 2020 г. онлайн продажбите на фитнес оборудване са повече, отколкото офлайн продажбите през магазините като абсолютна стойност. „Което е впечатляващо, защото предишни години делът на фитнес уредите, които продаваме онлайн, се движат средно около 30% спрямо общите продажби“, обяснява Иво Тодоров от маркетинговия отдел на дружеството. Над два пъти са се увеличили продажбите на фитнес уреди през 2020 г. спрямо 2019-а, отчитат още от компанията. 70% от продажбите са на ластици, дъмбели, гири, аксесоари за йога, аеробика, постелки и др. При пътеките за бягане и велоергометрите обаче също има ръст над два пъти.
Но това, че на обектите бе позволено да работят отново от началото на февруари, съвсем не означава връщане към нормалното. В първите дни и седмици само най-запалените атлети влязоха незабавно в залите. Според БАЗФ 30 – 40% от клиентите отпреди затварянето още не са се върнали.

Поле за растеж

Според асоциацията на собствениците на фитнес зали проникването на фитнес услугите в българския пазар е около 7% и има значително поле за растеж – в някои държави в Европа този показател отива към 20%. Здравословният начин на живот става тренд и в България, което е предпоставка за увеличаване на броя на спортуващите. Това означава и инвестиционен интерес, който най-вероятно ще се прояви след като ситуацията с пандемията се нормализира. Характерно за родния сектор е, че той е изцяло доминиран от български собственици. Единствената чужда верига е тази на „Бенефит системс“. „Има местна специфика, която чужедстранните инвеститори, които опитваха досега, не вземаха предвид. Ние изкупихме първите чужденци, които стъпиха у нас. Те навлязоха агресивно, с големи разходи, позволяваха плащания само с банкови карти, на тези неща тогава не им бе дошло времето и фалираха. Когато дойдеш с практика от друг пазар без адаптация, тя не работи“, обяснява Петър Ангелов. Той смята, че за пет години използването на спортни услуги може да се удвои, стига да няма извънредни ситуации и държавата да стимулира по някакъв начин хората да посещават фитнесите. „Има страни, в които по различни програми държавата финансира спортните оператори като инструмент за превенция. На практика ние с частен капитал изпълняваме обществени функции за опазване на здравето“, аргументира се Ангелов.
Според него като първа и задължителна стъпка трябва да се остави намаленият на 9% ДДС за фитнесите и след 2021 г. От БАЗФ не смятат, че трябва да става дума непременно за парични стимули за самите оператори, а за мотивиране на хората да се грижат за здравето си, за да се облекчи здравната система. Държавата косвено може да помогне и като остави бранша да се саморегулира, като въведе регистри за инструкторите и треньорите. Сега за тях няма изискване за наличие на лиценз или сертификат за преминато обучение.

Новите поколения са загрижени за превенцията на здравето си повече от предишните, а подобряването на качеството на живот също ще увеличава интереса към фитнесите. Което означава, че прогнозата за удвояване на процента на проникване изглежда реалистична.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ