Карикатурният протест на „българите в чужбина“ е повече тъжен, отколкото смешен. Не е смешно, че там бяха постоянното присъствие Йоло Денев, екземпляри със свастики, с хоругви, с руски трикольори – всякакви изпаднали и объркани хорица, събрани под умонепостижимото и за тях „смяна на системата“. Имат същите площадни права, даже и да не са умни и красиви като умните и красивите.
Ама нямало автентични българи от чужбина. А защо да мислим, че 1 – 2 милиона българи в чужбина са нещо по-различно от тукашните? Та там не са само юпита, айтита и студенти, а и берачи на полето, бачкатори в строителството и крадци по улиците. И не са второ и трето поколение хора, родени на Запад, а често прехождащи отсам натам, с все същия роден манталитет, една и съща мелодия, но на две свирки.
Не е чудно това да е поредният политикоинженерен проект, опитал се да разшири цепнатината при лекото разклащане на властта. Но опитът да се направи кавър на августовските протести на румънската диаспора в Букурещ излезе фарсов поради липсата на ясна кауза. Румънците отдавна веят знамето срещу корупцията, а ние все търсим пълно оправяне чрез едни и същи невъзможни идеи. Копнеем за някакво генерално премоделиране чрез тотална смяна на елита и системата. Варианта с внос на елит по „второ направление“ го изчерпахме с царя и неговите юпита, а инженерните пъпки на контролиран радикализъм вътре в страната се спукаха при Яне Янев и Николай Бареков. Политическото въображение пък все не може да надхвърли прекия избор и отзоваване на хората на управленски позиции, референдумното управление и свикването на Велико народно събрание, което да промени така конституцията, че да вземе властта от партиите и да я даде на народа.
Наистина не може да се очаква от един протест да роди цялостна и дори само смислена политическа алтернатива – той е просто реакция на отхвърляне на статуквото. Но може да разчисти терен за появата на политическа алтернатива. И тъкмо затова няма да е никак изненадващо, ако и този път политическото инженерство е заложило на опазването на статуквото чрез фалшифицирането на протеста. Когато има условия за протест и статуквото е реално застрашено, най-лесното е да се възбуди карикатурен протест, който предварително да изсмуче енергията за реален такъв. Ваксинираш контролирана и безобидна доза протест, за да предпазиш статуквото от способна да го събори зараза.
Досега бяхме свидетели на множество подобни ваксинации и автоваксинации – от контрапротестите срещу окарикатуряването и самоокарикатуряването на „умните и красивите“ до политическите изблици на майките на деца с увреждания и противопоставянето им на останалите хора с увреждания. Безспирната протестна ваксинация почти не оставя терен за автентични протести. Всяка гражданска кауза може да бъде фалшифицирана, всеки истински герой може да бъде обезсилен с равнопоставянето до него на измислен. Разрушава се тъканта на гражданската солидарност дотам, че дори и съсловната е вече под въпрос. Протестът пред Съдебната палата срещу задържането от МВР на разследващите журналисти Димитър Стоянов и Атила Биро събра повече отразяващи събитието, отколкото участващи в него журналисти.
Затова не е комично, когато излязат лумпени на протест. А трагично, защото не-лумпените няма да излязат. И ако утре българи от чужбина направят истински протест, най-малкото върху тях ще тегнат тежки подозрения – ама чакайте, това не е ли пак фалшиво, откъде да сме сигурни, че вие сте истински, че няма някой отзад, че не целите друго.
Текстът е публикуван в бр. 38 на "Икономист" от 21 септември, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
