Във вярната писта, но с малко гориво

Повече собствен ресурс за местната власт не противопоставя малки на големи общини. Напротив, успехът е там, където големите икономически центрове се усилват взаимно и влияят на максимално широка периферия

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 01 April 2021 11:39 >
Във вярната писта, но с малко гориво
Източник: Тони Тончев
Петър Ганев
Текстът е публикуван в бр. 6 на сп. Business Global

Петър Ганев

Световната пандемия постави спирачка пред възходящото развитие на българската икономика. Водещите региони в страната навлязоха в годината на пандемията с ръст на произведената продукция и добавената стойност от порядъка на 10%, рекордна заетост – над 70% от работоспособното население и устойчив ръст на заплатите за пета поредна година. Коронавирусът охлади тези тенденции и вкара икономиката в рецесия – само по време на първия локдаун бяха изгубени около 100 хил. работни места. Ударът на кризата през 2020 г. беше сериозен, но започналата ваксинация носи обещание за отпушване на стопанската активност. В началото на 2021 г. вниманието вече е насочено към перспективите за икономическо възстановяване.

По всичко личи, че тази година ще бъде изключително важна за регионите. На първо място, това трябва да е годината на връщане към растежа и към трансформацията на икономиката към производства и услуги с по-висока добавена стойност. На второ място, това е

годината, в която регионите
ще планират своето развитие


и големите инвестиционни проекти за 2021 – 2027 г. И на трето, в рамките на 2021 г. ще започне изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост, който залага ресурс от над 12 млрд. лв. в много направления, в т.ч. такива, които директно въздействат на конкурентоспособността на регионите.

Възможността за големи публични инвестиции не бива да ни заблуждава, че развитието е неизбежно. Напротив, опитът от последните години показва, че могат да се усвоят огромни суми за проекти, които са важни, но не водят автоматично до конкурентоспособност и ръст на доходите. Множество регионални проекти за градска среда, водни цикли, управление на отпадъци и т.н. променят средата и качеството на живот, но не гарантират икономически подем. Последният идва преди всичко от инвестициите, технологичното обновление и разширяването на производствения капацитет в частния сектор, спрямо който местната власт все още търси правилния модел на работа.

През последните години най-добрите примери за партньорство на бизнес с местна власт у нас са по-скоро в региони, в които се срещат голяма и социално отговорна компания (най-често от добивната или базовата индустрия) със сравнително малка община. Такива примери има поне няколко в малките общини в Средногорието, където са концентрирани част от най-големите предприятия в страната. Размерът на тези компании им позволява да инвестират както в своето развитие, така и в съответния регион в мащаб, който действително може да променя средата.

Тези примери обаче са по-скоро изключението. В повечето общини липсва подобно огромно предприятие, което да доминира развитието на целия регион. В същото време местните власти нямат адекватен собствен ресурс и са зависими от трансферите от правителството и европейските средства. Липсата на директна връзка между печалбата на компаниите и трудовите доходи на работещите, от една страна, и на общинския бюджет, не дава стимул на местната власт да работи за икономическо развитие. На преден план е писането на проекти и усвояването на европейски средства.

Въпреки липсата на стимули
големите общини в България
започнаха да се пробуждат


и търсят нови модели на сътрудничество с бизнеса. През последната една-две години се наблюдава сериозно раздвижване при екипите за работа с инвеститори. София отдавна работи активно за привличане на инвестиции и технологично развитие, но през миналата година премина през известно преструктуриране, което дава повече възможности. Наскоро екипите в София и Пловдив направиха стъпки към съвместна работа за привличането на инвеститори, като и двете общини вече мислят извън административните си граници. Варна е в процес на създаване на свое независимо звено, а новият екип в Стара Загора търси допирни точки с екипа в Бургас. 

Тази активност не е случайна, а резултат от осъзнаването, че активен екип, който работи за икономическото развитие на един регион, може да постигне много. И под много не се има предвид просто ръст на продукцията и заплатите, а обръщане на основни социално-икономически тенденции. Отчетлив пример в това отношение е Пловдив, който през последното десетилетие успя да рестартира своя подем най-вече заради индустриалното развитие в своята периферия и навлизането на дигиталните услуги. Пловдив е в позицията да бъде сериозен двигател на регионалното развитие – през насочване на инвестиции към Хасково, обединение с Бургас в логистиката или с Габрово в мехатрониката. Подобен модел вече изгражда и другият „втори“ град – Варна, чиято стратегия стъпва на човешкия капитал и научната инфраструктура, но отново разчита на индустрията в широката периферия и може да бъде двигател за целия Североизточен район. 

За да бъдат успешни тези процеси обаче, е важно общините да имат адекватен собствен ресурс и

да се възстанови връзката между икономическото развитие и местния бюджет

Казано просто, трябва да имаме модел, при който новината за нова фабрика в общината носи повече за местния бюджет от новината за спечелен европейски проект.

Предложението за преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините не е ново, но през последните години среща все по-голяма подкрепа сред кметовете и общинските съветници. Идеята е проста – 1/5 от подоходния данък, тоест 2% от дохода на всеки работещ, да остава в неговата община. Това са над 800 млн. лв. на година, което е внушителен ресурс на фона на общинските бюджети. В момента всички данъчни приходи на общините, предимно от имуществени данъци, са около 1 млрд. лв. С реформата всяко ново работно място и всяко увеличение (или изсветляване) на заплати ще носи автоматично повече пари в местния бюджет. По-добър и естествен стимул за привличане на инвеститори няма как да има.

Повече собствен ресурс на общините ще отвори и възможността за повече правомощия за подкрепа на бизнеса. В момента общините нямат много лостове за съвместна работа с компании – малко са например инструментите за насърчаване на инвеститори клас В (с общинско значение). Не е достатъчно развито и публично-частното партньорство по отношение на техническата инфраструктура, която може да се окаже силен инструмент на фона на предстоящото приемане на новия закон за индустриалните зони и отварянето на възможности за инвестиции в индустриалните паркове по оперативните програми и Националния план за възстановяване и устойчивост.

С повишения капацитет за работа с инвеститори, с новия модел за развитие на индустриалните паркове и с наличния европейски ресурс за инвестиции в техническа инфраструктура и трансформация на икономиката регионите в България имат възможност да бъдат успешни. Този успех обаче не може и не трябва да се планира само в София. Моделът на повече правомощия на местната власт не противопоставя малки на големи. Напротив, опитът показва, че успехът е там, където големите икономически центрове се усилват взаимно и влияят на максимално широка периферия. Без финансова децентрализация и повече правомощия за общините у нас рискуваме да пропуснем шанса за промяна в годините след пандемията.



Петър Ганев е старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ). Интересите му са в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. През 2016-2017 г. е председател на УС на Българската макроикономическа асоциация. Член е на Надзорния съвет на ПФК „Левски“.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ