Без добро управление ще сме маргинална страна

Една държава трябва да живее в международни мрежи, иначе изсъхва и няма проект за бъдеще, казва философът и дипломат доц. Здравко Попов

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 30 March 2021 11:52 >
Без добро управление ще сме маргинална страна
Източник: Тони Тончев
Здравко Попов
Текстът е публикуван в бр. 6 (открая на февруарри 2021) на сп. Business Global. 


Доц. Здравко Попов е специалист по философия и по международни отношения. Защитава дисертация „Митът като философски проблем“ в Софийския университет (1994 г.). Завършва магистратура в САЩ по външна политика и дипломация (1991). Външнополитически съветник на президента Желев (1990 – 1992). Посланик на България в Чехия (2006 – 2010). Основател и директор на Дипломатическия институт към МВнР (2003 – 2006). Член на управата на Института за изследване на сигурността на ЕС в Париж (2005 – 2006). Президент на УНИЦЕФ – България (1997 – 2003). Президент на Института за публична политика и гл. редактор на сп. „Дипломация“ (от 2012).- Доц. Попов, съгласен ли сте, че ако нациите са изобретени, каквото е доминиращото днес гледище в обществените науки, това все пак не отменя тяхната реалност? И че изобретяването се самоутвърждава постоянно в себевъзприятието на националната общност през поколенията. За международните отношения обаче нациите са сякаш на регистрационен режим (след Вестфалския мир в средата на XVII век има отношения само между държави), който по същество е аисторичен и изключва спорове за това дали една нация е възникнала от друга. Тогава спорът между България и Република Северна Македония за историята, която е национално образуващ ингредиент, може ли да бъде разрешен иначе, освен чрез надделяването на по-силния?


- Македонският проблем е преди всичко политически, а не исторически, и може да бъде решен не от историци, а от политици. Той не е и научен проблем, защото е много трудно да кажеш от научна гледна точка – истината е точно тази, а не онази. А като политически проблемът е преди всичко изобретен от политици. Първо от сръбски политици – например от идеолога на македонизма Стоян Новакович, който дава тласък на политическо мислене по отношение на тази географска област през XIX век, после от съветски и български политици комунисти, когато се появяват тракийска, добруджанска, шопска и не знам си още какви нации. Вече при разпадането на Югославия, аз съм пряк свидетел каква надпревара беше първи да признаем независимостта на Македония, въпреки че от Запад ни съветваха да не бързаме, а да намерим по-мъдра позиция. И какво всъщност направихме през януари 1992 г. с акта на признаване на Македония – признахме суверенитет на самообособилата се държава Македония. 


- Но със старата мечта за Санстефанска България, с надежда за повторение на Съединението от 1885 г., или поне за изтръгване на  Македония от опеката на Сърбия, за да е по-близо до нас.


- Разбира се, че е така. Както споменахте, още от Вестфалската система на мирните договори говорим за независима субектност в международните отношения, което означава сравнително добре очертани териториални граници, обща култура, език, колективна идентичност на населението на тази територия. Тоест с акта на признаването признаваш национална и териториална идентичност. Следователно ние вече сме дали правото на македонското общество и на македонските политици, позовавайки се на класическите парадигми на модерността, да конструират своя история, да създават своя идея за традиция, обичаи, религиозна идентичност и пр. Сега разбираме, че имаме проблем с историята, с бъдещето нямаме проблем – искаме заедно с тях, както и с целите Балкани, да сме в ЕС. Следователно, би трябвало, ако мислим политически, да се съсредоточим върху това, което ни обединява в момента – Европа. Ако бъдещето е Европа, значи трябва да се откажем от това вето. И да допуснем хипотезата, че ще изчистим споровете за миналото, когато вече заедно сме върху общата платформа Европейски съюз, където можем да се позоваваме не само на двустранни обещания и договорки, а да се критикуваме на база общо споделени ценности, правила на играта и норми, благодарение на които могат да се решават и съседски политики. Ако останем инатливо твърди, независимо че сякаш правдата е на наша страна, това означава да създадем страхотен прецедент. Европа е претъпкана с подобни исторически проблеми. Нима няма такива между Нидерландия и Белгия, между немци и французи, все още има търкания между Чехия и Полша за Силезия… Връщането към миналото е една безкрайна регресия – нима така ще стигнем  донякъде? 


- Е, македонците стигнаха до Александър Велики, но бяха ударени през пръстите от гърците. Гърция разреши подобен исторически спор много успешно с Преспанския договор, който на практика отмени македонската антиквизация.  


- Да, Атина го направи много успешно. Но тя заложи на опита си в дипломацията, на лобитата си в САЩ, дори в Австралия, заложи на политико-дипломатически инструментариум, въз основа на който реши свой исторически въпрос. А не възложи на учените си да водят хорото на историческия спор. 


- Можем ли да кажем, че ако нашият договор за добросъседство бе заложил историческа демаркационна линия като подписания 2 години по-късно Преспански договор, сега нямаше да има такъв спор и разговорът щеше да е инструментален? 


- Можем. Ако тогава бяха операционализирани общите и абстрактни договорки на ниво дейности, които трябва да се свършат в разумен период от време, сега положението щеше да е друго. Но ние бяхме унесени, опиянени, вярващи, че нещата ще се подредят някак си, важното бе да не спираме гръцко-македонския договор и да удовлетворим общата политика на добросъседство на ЕС. И дойде времето, когато общите формулировки станаха за нас проблем, защото Македония си върви по пътя към ЕС – заради тази цел тя подписа двата договора. И няма как да не реагира остро, когато изведнъж сложиш на пътя ѝ бариера. 


- След като България не си е изиграла добре картите, сега най-очевидният изход е двете страни да направят отстъпки, за да не излезе някоя победена. 


- Точно така. Така стана и с Брекзит – ако ЕС и Великобритания не се бяха отказали от крайните си позиции, нямаше да има споразумение. България и Македония трябва да се откажат от максимализмите си. 


- От какво да се откажем ние и те?


- Може би ние трябва да се откажем от претенциите си да признаят част от своята история за българска, а те да приемат, че имаме обща история. Така или иначе, от нещо трябва да се откажем или поне за известно време да не настояваме за него. 

1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ