Един флотски офицер и навигацията в корпоративна Америка

Текстът е публикуван в бр. 5 на сп. Business Global.

Логично последствие от препълнената с излишни длъжности социалистическа и постсоциалистическа българска армия е липсата на възможности за бившите военни да намерят достойна на званието им реализация след оттеглянето си. Гледката на пенсионирани полковници, които пазят обекти или стоят на рецепцията в бизнес сгради, контрастира с възможностите, които се откриват пред бившите служители на въоръжените сили в по-развитите страни. Има обаче и една друга вселена – на хората, придобили специални умения, които могат успешно да ги приложат след това и в цивилния живот. У нас привилегията е достъпна предимно за военните с инженерни специалности, разузнавачите и генералите. 

В тази статия ще разкажем за Кирко Кирков, генерален мениджър в американската фармацевтична компания Vertice Pharma и бивш капитан трети ранг (Lieutenant Commander) в канадския флот. За незапознатите, капитан трети ранг съответства на натовския код OF-3 и е първото звание за старши офицери, най-популярно като майор. Като бивш военен той се радва на вече над две десетилетия успешна мениджърска кариера в частния сектор с опит в различни сфери, от строителството до фармацията. 

Кирко Кирков е роден в София през 1967 г. 

Внук е на генерал-майор Димитър Кирков 

и е вдъхновен от него да се посвети на военната професия. Амбицията му се реализира в Канада, а причината е, че там го отвежда майка му, която емигрира през 1979 г. Преди това като инженер тя е от онези български специалисти, на които комунистическото правителство позволява да работят по различни проекти в Африка и Близкия изток. 

Младият Кирко също избира пътя на инженерните науки в Университета на Отава, но след завършване на бакалавърската програма се записва в програма за офицерски кандидати на канадския флот. Известни с участието и приноса си в множество международни мисии, канадските въоръжени сили са малки в сравнение с американските, но напълно модернизирани и ефективни. За постигането на тази цел те са отворени към прием и на умове, получили образованието си в цивилни области. Всъщност около 20% от офицерския състав е подбиран от цивилни университети, като впоследствие тези млади хора преминават и специфична военна подготовка. Но което е по-важно, армията не спира да развива умовете на лидерите си дори след като ги привлече в редиците си. Ако човек погледне биографията на който и да било генерал от модерната американска армия, ще види, че на младини той е придобил магистърска или докторска степен от цивилен университет. Е, подобна е и ситуацията в Канада, а междувременно и в още много НАТО-вски държави. Толкова за амбицията на министър Каракачанов да възражда казармата във вида ѝ от Варшавския договор и като люлка за възмъжаване. Професионалният път на Кирко Кирков

•    Sandoz Generics Division, Novartis – изпълнителен директор и кънтри лидер на различни звена в САЩ, Русия и България – 2008 г. досега.

•    United Healthcare, България – основател и управляващ директор, 2005 – 2008 г.

•    ДЗИ „Животозастраховане“ – член на Надзорния съвет, 2004 – 2007 г.

•    „Агрополихим“ – изпълнителен директор – 2000 – 2004 г.

•    Archer Daniels Midland Starch/HFCS Refinery – България, генерален мениджър – 1997 – 2000 г.

•    General Manager, Archer Daniels Midland Starch/Hfcs Refinery, Bulgaria, 1997 – 2000

•    Lockwood Greene International, Русия – проджект мениджър – 1996 – 1997 г.

•    Въоръжени сили на Канада – 1989 – 1996 г.




В случая с Кирко Кирков той е селектиран да стане един от четиримата, които всяка година се изпращат да следват в цивилен университет с идеята след това да изграждат бойните способности на бъдещия канадски флот. Изборът е между Юнивърсите Колидж в Лондон и Масачузетския технологичен институт. Избира да учи в Бостън, който е само на 500 километра от Монреал, и до ден днешен смята, че това е един от най-ярко изписаните редове в биографията му. Конкретната програма е магистърска – по флотска архитектура и морски инженеринг. 

Отново нещо, което не може да се усети по разказ, а трябва да се изпита. Следването, или дори само специализацията в някой от университетите, формиращи световния елит, представлява едно постоянно издигане – било то заради преподавателите, богатите библиотеки, оборудваните лаборатории, или умовете, с които човек дели университетската банка.

„Освен техническите аспекти някои от най-важните умения, които развих, бяха да работя в екип, да управлявам сложни проекти и 

да мисля „извън кутията“, за да достигна целта

Това са ключови способности, когато проектираш боен кораб, който трябва да отговаря на толкова много изисквания, че е почти невъзможно да се справиш със задачата в определения срок и зададения бюджет. Това е като изграждането на нова космическа ракета. Но на първо място, се научих да водя себе си, никога да не се предавам, дори и когато обстоятелствата са потискащи или ми липсва знание, а това е нормално, когато учиш в институция от световна величина“, припомня си този период Кирков. 

За наученото по време на военната подготовка разказва, че на първо място, това е способността да опознае себе си в своите силни и слаби страни. Да осъзнава цената на решенията, които взема, и да вижда връзката, когато успява или се проваля, вместо да обвинява другите. 

Поканен да коментира изказването на друг флотски офицер – американския адмирал Уилям Макрейвън, който съветва студентите от Тексаския университет в Остин да се научат да оправят леглата си, ако искат да бъдат успешни личности, Кирков не се замисля много. Не става дума за самата дисциплина и навика човек да има чиста стая. Това е следствие, но важното е, че човек се научава да се труди редовно, да си поставя изпълними задачи, да се справя с тях и да чувства увереност, и след това да се осмели да си поставя по-сложни задачи. И всеки следващ ден да е по-добра версия на себе си. 

Не се колебае да цитира Сун Дзъ и Клаузевиц, като намира множество аналогии между военните доктрини, развивани на различни места в света по различно време. И това не е изненадващо – военната професия е една от най-старите и опитът, трупан през хилядолетията, е нормално да доведе до подобни изводи навсякъде, където се мисли сериозно и систематично.

През 90-те години майорът заменя униформата за бизнес костюм, което в Канада не е кой знае какво предизвикателство. Заради своя опит и надеждност офицерите лесно намират реализация в цивилния живот, а от тях най-големи шансове имат именно инженерите. 

В много случаи бившите военнослужещи започват работа в компании от военнопромишления комплекс, често със старите си колеги, но за повече пари. Е, Кирко Кирков избира нещо по-различно и се насочва към управлението на строителни проекти в сферата на индустрията в Русия и в България. Започва преоткриване на България, която е отхвърлила комунизма, но страда от ефектите на прехода и наследството на комунизма. 

Ако във флота заповедите му са били изпълнявани заради йерархичната верига, в цивилния живот всеки може да си тръгне, когато не е съгласен. Според Кирков обаче това не е голяма промяна. Без значение дали води хора с униформа, или цивилни, добрият лидер 

винаги трябва да знае кого ръководи 

и да се опита да вдъхнови хората около него, като покаже поведение за пример, вместо да се осланя на привилегията и властта, които постът му осигурява. И да, ще постави личния си интерес след този на екипа. 

По този повод цитира традицията в морската пехота на САЩ, която повелява офицерите да се хранят последни, след като войниците се нахранят, а след тях и сержантският състав. Не го питам дали е запознат, че това е практика и в българската армия. Без значение дали знае, или не, сигурно е, че не би се изненадал. Но Кирков продължава и по-нататък – добрите лидери са готови да пожертват дори и себе си в името на екипа. 

Изтъква още един паралел между военното дело и конкуренцията в бизнеса. Върховното изкуство на войната е да подчиниш противника си, без да влезеш в бой. Точно това се случва и в бизнеса, където, за разлика от войната, унищожаването на жива сила и активите на врага не е позволено. Но пък точно това е полето, в което се съревновават САЩ и Китай – надмощие, без да се стига до прилагането на сила. 

Вече в цивилния живот, Кирков отново се превръща в „гражданин на света“. Приет е навсякъде, но далеч от всяко място, което някога е било негов дом. Офицерът от резерва не се притеснява. Абсолютно е уверен, че в XXI век човек не може да развие напълно своя професионален потенциал, ако не е готов за сериозни промени в личен план. 

Посочва множеството психологически изследвания, според които човек се развива и израства най-много, когато е поставен извън зоната си на комфорт. Това е свързано с готовността на мозъка да тества възможностите и да развива способности, с които да реагира на променящата се ситуация. „Това предполага желание и готовност да приемаме промяната, особено в постоянно изменящия се днешен свят. Едно нещо е сигурно – светът няма да се промени според нас, а ние трябва да си изградим и твърдост, и гъвкавост, за да се адаптираме, за да преминем през тези турбулентни времена“, коментира сегашната ситуация Кирков. 

Вярва също, че един човек може да бъде успешен като лидер само ако зад гърба му стои здраво семейство, което да го подкрепя и разбира, че не може всички да са постоянно заедно, както и че за да се случат хубавите неща, се налага много работа, постоянство и в множество случаи – саможертви. „Важно е и за двамата партньори да споделят общи цели и да работят като екип, да се подкрепят взаимно, без значение кой от двамата е „формалният лидер“. В реалността всъщност и двамата партньори са лидери. Нарича жена си „лидерът в семейството“ и заявява, че без нея не би постигнал и частица от това, с което днес се гордее. Признава и че се е налагало да прекарват години далеч един от друг, което вярва, че трябва да се избягва, защото създава напрежение. 

Едно обаче е сигурно – бързата писта изисква жертви

Кирко Кирков признава, че Европа е място, което дава повече социална сигурност и баланс между работата и личния живот. За разлика от Европа, в Америка  хората постоянно са въвлечени в състезание, чийто финал все се отдалечава. За Америка това означава дехуманизиране на индивида в опита му постоянно да остане в играта и да бъде конкурентен. В същото време Европа, макар и по-сигурна, губи конкурентоспособност спрямо САЩ. 

Има обаче и друг феномен – Европа и Америка имат нужда един от друг и затова по-бавно или по-бързо се сближават. САЩ завиват в посока наляво и стават по-социални, докато Европейският съюз е принуден да провежда десни реформи с цел да повиши конкурентоспособността си.

А като става дума за България, естествено изниква въпросът какво й липсва, за да бъде успешна държава. Отговорът също не е далеч от очакваното – здравеопазване, образование, професионално и независимо правителство, както и среда, която стимулира предприемачеството и иновациите.