В плен на матрицата

Бюджет 2021 не отговаря на променената среда, а Планът за възстановяване и устойчивост на България в този си вид няма да доведе до бърз растеж

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 01 March 2021 09:24 >
В плен на матрицата
Вицепремиерът Томислав Дончев представя основните моменти в правителствения План за възстановяване и устойчивост.
Текстът е публикуван в бр. 5 на сп. Business Global.


Светла Костадинова          
Светла Костадинова е изпълнителен директор на ИПИ от 2007 г., наследявайки на тази позиция Красен Станчев. Институтът за пазарна икономика е създаден през 1993 г. с цел да предоставя независима оценка и анализ на политиката на правителството и да провежда застъпнически дейности, насочени към повече индивидуална и икономическа свобода. 
През 2012 г. Светла Костадинова попада сред топ 30 на най-влиятелните жени в България според в. „Капитал“, а през 2015 г. е сред 20-те най-влиятелни жени на сп. „Форбс“. Член е на Българската макроикономическа асоциация (БМА).
                               


Много се изписа за действията на българското правителство по време на ковид-пандемията. По данни от началото на декември, са направени повече от 2 млрд. лв. извънредни разходи за дейности и програми, чиято цел е справяне с ефектите от пандемията – финансиране на здравеопазването, социални мерки, добавки към пенсиите, мерки за засегнатите бизнеси.

Добри или неудачни, прахоснически или силно фокусирани са те – тепърва предстои да оценим. По-важно е какво следва. И докато доскоро нямаше ясен хоризонт за процеса на ваксинация като единствена възможност за справяне с пандемията, сега такъв съществува и бизнесът, обществото и администрацията имат повод за поглед напред, различен от този до следващия локдаун.

Два са основните документи, които дават ориентация за плановете на правителството.

Вечната матрица – бюджет 2021 

За съжаление, бюджетът за следващата година отразява силно нереалистичните очаквания на правителството, че през 2021 г. всичко ще се върне постарому. Програмите и дейностите, с няколко изключения, не отговарят на променящата се социална и икономическа среда. А тя ще бъде силно различна – възстановяването, ако изобщо започне през втората половина на 2021 г., ще бъде бавно и фокусирано в определени сектори. То ще зависи както от европейските ни търговски партньори, така и от способността на българските компании да се възползват от процеси като релокация, локализация (near shoring), диверсификация на доставките и повишени изисквания към безопасността и сигурността.

Бюджетните мерки на правителството за 2021 г. са насочени основно към директно повишаване на доходите на определени групи от населението – заплати на чиновниците, пенсии и добавки, целящи стимулиране на местното потребление (въпреки че още сега се вижда как се увеличават спестяванията, т.е. част от по-големите разходи през бюджета не се реализират под желаната форма). В същото време липсва какъвто и да е фокус върху по-ефективни институции, по-добра бизнес среда и привличане на инвестиции, които да отворят нови работни места и по органичен начин да увеличат доходите на работещите. И то при положение че се залагат многомилионни бюджети за неефективни или ненужни проекти и програми.

Ако погледнем бюджетите на останалите страни в ЕС, за които има информация, всички без изключение планират инвестиции в здравните си системи, подпомагане на безработни, дигитализация на учебния процес, мерки за енергийна ефективност, инвестиции в инфраструктурата. Те обаче са съчетани и със специфични мерки, съобразени с променената среда (виж няколко примера в инфографиката на стр. ..).

Обратно към българския бюджет, като някакво спасение (вероятно) се явява решението на Европейската комисия за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост, чиято цел е да подкрепи публичните инвестиции и реформите, които да издърпат европейската икономика идните години. В рамките на Механизма всяка от страните членки трябва да изготви свой план за възстановяване и устойчивост, да предложи своите проекти за реформи – готово ли е българското правителство?

План-сметката – проектът на План за възстановяване и устойчивост 

Плановете трябва да представляват палитра от проекти, инициативи и политики, допълващи реформите, които правителствата залагат, за да излязат по-бързо на пистата на икономическия растеж. В случая с България това е пряко обвързано и с голямата цел по-бързо да догоним средноевропейския стандарт на живот. Целта на Европейския съюз чрез този механизъм е да не се спира с политиките за растеж заради кризата, а напротив – да се ускорят реформаторските усилия и те да бъдат финансирани с грантове и заеми. Важно условие е страните да започнат да прилагат своите планове веднага, още от началото на 2021 г., за да не се губи време.

За съжаление, българският проект, представен за обсъждане в края на октомври, почти не отговаря на основните изисквания на Еврокомисията – да включва конкретни готови проекти, които увеличават капацитета за растеж; реформи, които помагат на бизнес средата; инвестиции, които да решават и отстраняват явни пречки за растеж на съответната страна. Предвижда се по-голямата част от бюджета на плана да финансира изграждане на различна инфраструктура – енергийна ефективност, ВиК, напояване, жп и др.; изграждане на индустриални паркове; дигитализация и ремонти в сферата на здравеопазването. 

Факт е, че инвестициите в инфраструктура винаги се разглеждат като основа за растеж в бъдеще, но за да са успешни, изключително важно е следното:

• Да се извършват заедно с промяна на процесите – ако дигитализираш публични услуги, важно е да променяш и процедурите; ако ремонтираш училища, важно е да имаш мотивирани и добре квалифицирани преподаватели; ако изграждаш жп линии, трябва да мислиш и за промяна на модела на финансиране на железопътния транспорт; ако ремонтираш болници, трябва да си осигурил персонал за тях; ако ще променяш модела на грижа за възрастните хора, трябва да децентрализираш услугите, за да са по-близо до тези хора и да отразяват специфичните им нужди, и т.н. Подобна промяна на процесите не е факт в нито едно от направленията, включени в българския план, затова е трудно да се очаква, че инфраструктурните инвестиции качествено ще променят условията;

• Да се извършват ефективно – доклади на ЕК, Сметната палата и АДФИ посочват като огромен проблем обществените поръчки с множество нарушения, водещи до високи цени, ниско качество, удължени срокове и откровено корупционни практики. Така че увеличеното финансиране в България не води задължително до по-добри услуги и инфраструктура, за съжаление.

Краткият извод е, че в момента България има план, който вероятно ще бъде върнат за преработване от Европейската комисия, за да се допълни с конкретни реформи, готови проекти и ясни индикатори, мерещи постигането на конкретни цели. Важно е да се знае също, че планираните за България средства са 1% от БВП за 2021 г., което е най-високият дял заедно с Хърватска и Гърция. Тоест ефектът от Механизма за възстановяване и устойчивост за българската икономика би трябвало да е по-висок в сравнение с останалите страни – членки на ЕС. За сравнение средствата за Германия се оценяват на 0,1% от БВП за 2021 г., за Чехия – 0,3%, Естония – 0,4%, Испания – 0,5%. 

Какво залагат другите

Въпреки че Европейската комисия е поставила ясни рамки за общото разпределение на инвестициите в плановете за възстановяване (дигитализация и зелен преход са задължителни), страните имат достатъчно пространство да дефинират важни за техните икономики мерки. Също така всяка страна трябва да реши дали да ползва грантове, заеми или комбинация от двете. Това е важно както за структуриране на мерките, така и за стимулите на прилагащите ги, в случая компаниите и администрацията. 

Германия обяви, че към момента ще се съсредоточи в използване на заеми за две основни цели – изготвяне на учебни програми, подкрепящи дигиталното обучение в училищата, и преструктуриране на бившите въглищни региони.

Повечето страни залагат комбинация от грантове и заеми. Италия има за основен фокус насърчаване на заетостта сред жените, но и реформи на бюджета и съдебната система. Хърватска включва мерки за насърчаване на промишлеността и запазване на работните места. Румъния посочва в плана си мерки, насочени към селското стопанство и дигиталната трансформация. Обучението и преквалификация на хората, изгубили работата си по време на кризата, е водеща непосредствена политика за Нидерландия.

Четири държави – Австрия, Швеция, Финландия и Полша, са обявили, че ще изчакат крайния срок (30 април 2021 г.), за да представят плановете си.

Идеи за българския план

Икономическият ръст зависи силно от инвестициите и няма как да се случи единствено с вдигане на заплати на администрацията, увеличаване на пенсиите и строеж на инфраструктура. Ако България успее да се позиционира на променящата се инвестиционна карта, то вероятността за по-бързо възстановяване и растеж в идните години е значително по-голяма. Мислейки за следващите две-три години, е добре да отчитаме процесите, които пандемията значително ускори:

• Релокация на производствен капацитет от по-развитите индустриални страни в ЕС към Централна и Източна Европа;

• Намаляване на зависимостта от един доставчик, повече диверсификация и „премия“ за надеждност на доставките, неминуема „локализация“ (near-shoring);

• Промяна в потребителските предпочитания – начинът на организация на работата и социалният живот води до увеличено търсене за някои продукти и бизнес услуги, но и намалява използването на други; 

• Промяна в икономическата политика – европейските страни ще приложат значителни стимули за насърчаване на вътрешното търсене и заетостта и това ще се отрази на българските поддоставчици;

• Въвеждане на нетарифни ограничения, най-вече изисквания за безопасност, налагане на специфични стандарти и други.

Двата локдауна, през които премина и българската, и европейската икономика, показват уроци, които трябва да използваме, мислейки за бъдещето, включително за Плана за възстановяване и растеж. Ето някои от тях, които е добре да бъдат включени в българския план:

Регулирането на цели сектори и професии е остаряло, ненужно и силно бюрократично. Регулациите и ограниченията в сферата на здравеопазването може и да са били оправдани някога, но в сегашната ситуация те трябва да бъдат освободени до голяма степен в интерес на конкуренцията, достъпа и цената. Регулирането на свободните професии (архитекти, инженери, фармацевти, адвокати, оценители, нотариуси и др.) затваря пазара, ограничава конкуренцията, понижава качеството и оскъпява техните услуги. Общият процес на дерегулиране при ефективни регулаторни органи (а не завладени, както е в момента у нас) ще даде свобода на бизнеса и ще му помогне чрез по-добри условия за работа.

Знанията и уменията да се приспособяваме към новите реалности са важни – обучението на ключови умения, мобилността на работещите (между градове, между професии и между сектори) е най-важното условие за привличане на инвеститори. По оценки на ИПИ за около 40% от работещите у нас се наблюдава несъответствие на уменията и изискванията на работното им място. Това води до по-ниска производителност, ограничени възможности за въвеждане на нови технологии и общо подобряване на производствения процес, траен недостиг на труд за работодатели, което ограничава растежа на компаниите. Общата цена за икономиката от това несъответствие е поне 2 пр. пункта по-ниска добавена стойност. И докато реформи в училищното образование са очевидното решение, за България голям ефект биха имали и преквалификацията и/или продължаващото обучение на възрастните. Само около 3% от трудоспособното население у нас участва в подобно обучение, което е шокиращо ниско ниво на фона на качеството на образованието и неговия все още архаичен профил от изминалия век.

Съдебната система отдавна тежи с невъзможността достатъчно ефективно да гарантира равното третиране на бизнеса и защитата на договорите. Заплахата към всеки растящ бизнес, че може да бъде обект на нескончаеми проверки, без изобщо да може да се защити в съда, т.е. без повдигнати обвинения, е сериозна пречка не само за предприемачите, но е в ущърб и на заетите и техните семейства. Затова е толкова важно да се осъществи институционалната и функционалната независимост на прокурорите и да се случи промяната в управлението на съдебната система, т.е. промяна на организацията на работа на Висшия съдебен съвет най-вече при атестирането и командироването на съдии. Реформата на съдебната карта също тотално заби в последните 5 години въпреки променените икономически и демографски реалности.

Децентрализацията на политиките и финансирането отдавна трябваше да се е ускорила, за да е възможно на местно ниво да се провеждат политики, които отговарят на местните реалности. Разликите в общините у нас са драстични – през нивата на инвестиции, заетостта, качеството на образование, публични услуги и т.н. Общините трябва да могат да планират, провеждат и инициират активна местна политика, а това е възможно само със собствен ресурс. ИПИ от няколко години предлага 2 пр. п. от личния данък на всеки човек да се преотстъпи на общината, в която живее. Така, според наши сметки, около 800 млн. лв. от доходите на българските граждани за 2019 г. биха останали в общинските бюджети. От фискалната децентрализация ще спечелят всички общини, тоест всяка една ще отчете повишаване на собствените си приходи. По-големият ефект ще бъде концентриран там, където има повече работни места и по-високи заплати, но точно така и трябва да бъде – механизмът просто ще следва естествените процеси. Подобно преотстъпване на данък общ доход не отменя държавните трансфери и държавната политика към слаборазвитите територии, но самият процес на децентрализация предполага и паралелна административно-териториална реформа, включително и окрупняване на общини.

Реална първа стъпка в реформата в здравеопазването също е спешна. Необходима е истинска конкуренция при договаряне на цените в Националния рамков договор, което е възможно, ако се разбие монополът на НЗОК и се включат частни здравноосигурителни фондове. Така ще може да се постигне реално остойностяване на здравните грижи, включително на труда на медицинския персонал.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ