Тайната революция в енергетиката

Предлаганите реформи на пазара на ток не решават проблемите

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 14 February 2021 12:22 >
Тайната революция в енергетиката
Калоян Стайков, ИПИ

През последните три седмици Европейската комисия провежда консултация във връзка с предложените реформи на пазара на електроенергия в България. ИПИ се присъедини към група икономисти в тяхното становище. Не че правителството се е засилило да изправя кривините на електроенергийния пазар, просто това е задължително условие преди Европейската комисия да позволи въвеждането на държавна помощ под формата на механизми за капацитет.

Най-голямата предложена реформа е премахването на ролята на обществен доставчик, което означава и край на регулирания пазар, а това е равносилно на революция в този сектор. Въпреки това нито изготвянето на анализа на сектора, нито формирането на предложените реформи, нито събирането на становища през последните три седмица получават някаква гласност или попадат в обществения дебат. Запазва се и друга порочна практика – няма връзка между предложените реформи и други стратегически документи като приетия миналата година Интегриран план в областта на енергетиката и климата и проекта на Енергийна стратегия от 2020 г. Това повдига и логичния въпрос – какво попречи предлаганите сега реформи да станат част от интегрирания план?

Предварително условие за премахване на ролята на обществен доставчик е прекратяване на дългосрочните споразумения за изкупуване на електрическа енергия (СИЕ) с ТЕЦ Марица Изток 1 и 3. Срокът за тази стъпка е края на юни 2021 г., което изглежда малко вероятно да се случи. Договорите могат да бъдат прекратени по взаимно съгласие след преговори между двете страни, изготвяне на компенсаторен механизъм за оставащите задължения по тях до края на периода им на действие, съгласуване на промените с консорциумите от банки, които са финансирали проектите, и едва тогава може да се пристъпи към прекратяването на дългосрочните споразумения. Ако опитът от предишното предоговаряне на условията по тези договори, от 2013-2014 г. е показателен, процесът е бавен и сложен и може да отнеме повече от 12 месеца. На същата мисъл навеждат и продължаващите консултации между  Министерството на финансите и двете централи за размера на компенсацията при евентуално прекратяване на споразуменията за изкупуване на ток, които започнаха през 2018 г. и още не са приключили.

Разбира се, договорите могат да бъдат прекратени и едностранно с всички последствия от това, включително:
  • Сътресения на пазара на електрическа енергия – както свободен, така и регулиран, които ще се усетят особено силно от тежката и енергоемка индустрия;
  • Сътресения по цялата верига на добавена стойност, включително „Мини Марица-изток“, като икономическият и социален ефект от това ще е концентриран в в област Стара Загора;
  • Съдебни искове заради нарушаване на договорни отношения.
ИПИ публикува анализ на опита на Унгария и Полша при прекратяването на споразумения за изкупуване на електкрическа енергия, който показва, че за плавен преход са необходими няколко условия:
  • Добросъвестно провеждане на преговорите от двете страни;
  • Постигане на съгласие относно т.нар. невъзстановяеми разходи (ЕК има специална методология за целта);
  • Изготвяне на компенсаторен механизъм съвместно с компаниите и нотифицирането му пред Европейската комисия;
  • Прекратяването на договорите едва след одобрение от ЕК за отпускане на държавна помощ и паралелното ѝ въвеждане.
В българския казус това означава, че ако механизмът за капацитет се използва като компенсаторен механизъм, той трябва да се договори с ЕК и да се въведе едновременно с прекратяването на договорите. Това значи, че паралелно трябва да се водят три различни групи преговори – за оценка на невъзстановяемите разходи, за прекратяването на договорите и за компенсаторния механизъм, който ще ги замести. По всичко личи, че единствено първия е в ход и след като е продължил повече от две години приключването му, както и приключването на другите два преговорни процеса в оставащите четири месеца изглежда малко вероятно.

Дори и след прекратяването на дългосрочните договори и интегрирането на тези централи на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), ситуацията на пазара на електроенергия едва ли ще се промени значително поради високата му степен на концентрация. На някои сегменти от борсата трите държавни компании под шапката на Българския енергиен холдинг – АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток 2“ и НЕК – доставят между 80% и 95% от търгуваната електрическа енергия. Дори и този дял да намалее след интегрирането на ТЕЦ Марица Изток 1 и 3, то ще е пренебрежимо малко, тъй като същото ще стане с квотите на централите в БЕХ от регулирания пазар, които ще се прехвърлят на свободния пазар.

Облекчаващо обстоятелство е предстоящата интеграция на българския пазар с тези в Гърция и Румъния, но при тях има сериозно ограничения на трансграничния капацитет за пренос на електрическа енергия.

Казано накратко – пазарът ще остане силно концентриран заедно с всички проблеми, които се наблюдават от създаването му през 2016 г. Нещо повече – от началото на годината той вече оперира в напълно нови условия, тъй изтече срокът, в който БЕХ е задължен да предоставя минимални количества на пазара; вече сме в непознати води. Естествено, този пазар е под надзора и регулацията както на борсовия оператор БНЕБ, така и на Комисията за енергийно и водно регулиране, но все още предстои да видим какви мерки ще се предприемат по съмненията за злоупотреби с борсовата търговия, които са още от лятото на 2017 г.

Революцията на пазара – премахването на ролята на обществен доставчик, е планирана през втората половина на 2021 г., обаче пълната либерализация на пазара при домакинствата се очаква да става поетапно до началото на 2025 г. Има различни механизми, по които това може да се случи, но представеният план не разглежда нито един от тях и се изчерпва само с тези две стъпки, а как ще стигнем от т. А до т. Б – никой не знае. Това дава твърде голяма власт в ръцете на политиците, за да я използват по свое усмотрение, което пък създава огромна несигурност на пазара както пред разпределителните компании, така и пред крайните снабдители (чиято съдба също не е засегната в плана за реформи), така и пред търговците на дребно.

Текстът е публикуван в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.
Exit
Exit >
Жив

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ