Евразизъм и S. de Goll

В Европа дори когато сме убивали човека, уважавали сме тялото му. В Азия са смазвали и двете

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 05 February 2021 12:54 >
Евразизъм и S. de Goll
Източник: Тони Тончев
Деян Кюранов
Автор: Деян Кюранов

Текстът е публикуван в бр. 4 на сп. Business Global.


В търсене на материали за евразийската идея днес, написах в Google the eurasian idea - и веднага излезе статия на английски със заглавие The Eurasian Idea.* Зачитам - обзор, доста информативен, стигам до общопознатото клише: „от Атлантика до Урал”... И стоп! В текста то бе приписано на някой си S. de Goll. Като се съвзех от културния шок, сетих се, че тази безумна транскрипция на Charles de Gaulle е не просто демонстрация на некултурност, нито банална грешка - а „фройдовска грешка”, при която уж случайното разкрива същината на проблема на пациента. Да анализираме „грешката”:

Първо – що за човек може в статия на английски да напише името на Де Гол по този начин? Руснак. Само руснак може така да транскрибира Ш. де Голль от руски обратно на френски (явно според него „Шарл” се пише „Sharl”, не знае, че е Charles. Щом не знае – значи е руснак, учил-недоучил. Но този човек не знае и че в латинскоазбучните езици имената не се транскрибират фонетично, а се пишат в оригинал, и е трябвало да потърси френския оригинал, за да го включи в статията си на английски, не да му създава порусен вариант. И от друга страна, очевидно не знае дори, че ако ще транскрибира от руски, ще трябва да предаде мекото „ль” на „Голль” чрез един от приетите в Русия начини, примерно с Goll’. Заключаваме, че с оглед използването на английския и на руския език този руснак е много повече недоучил, отколкото учил. И той седнал да ни учи на евразизъм! – казваме си ние презрително-самодоволно. Да си намери по-невежи от него, на нас тия не ни минават.

Рускоцентристко незнание

Е да, но тъкмо там е работата: такива статии намират много повече невежи, отколкото знаещи (и поназнайващи). Невежата може да повярва, че Русия е нещо ни-Европа-ни-Азия, а е „всъщност” трето, „Евразия”; че тази Евразия се основава не само на своята уникална география – едновременно в двата континента, но и на своята уникална култура, която не е нито европейска, нито азиатска, а култура евразийска, създадена от руския народ; и може да повярва, че когато тези основополагащи истини на евразизма се осъзнаят от достатъчно много хора, съвременна Русия ще заработи за тази идея и ще си върне величието на Руската и на Съветската империя ведно. Това са силни думи, многообобщаващи и многообещаващи, и примамливи за мнозинството от „евразийците”, т.е. жителите на т. нар. Обединение на независимите държави (ОНД – което частично възстанови СССР на доброволна основа). Обаче това мнозинство на незнаещите не вижда алогизмите, противоречията, политическата наивност – най-сетне, историческата невъзможност на този проект (за тях – по-долу). Така че такива статии пред тях „минават” и вършат работата, за която са предназначени: да изработят връзката евразизъм – добро, Русия – евразизъм, следователно Русия – добро. Всичко това – основано на незнания. За идеолозите на евразизма, за пропагандаторите и за консуматорите му това са незнания от различна степен. Но нали независимо от степента лекарство, основано на незнание, не може реално да помогне? А ако незнанието е достатъчно по количество и качество, може и да навреди на пациента, а той – на заобикалящите го.



Анализът на „грешката” S. de Goll ни доведе до това, което я е причинило: рускоцентристкото незнание. Рускоцентристко – защото дори френското име авторът извежда от руския език. Става по-ясна както голямата ефективност на пропагандата на евразизма в рамките на постсъветското пространство, така и много по-малката й ефективност вън от него. Незнанието е глобално явление – но вън от бившия СССР то си е саморасло, автохтонно незнание, а не е рускоцентрично. Затова и рускоцентричните схеми не се приемат толкова добре, хората предпочитат собствени идеологии, основани на специфичните им незнания. Българският национализъм, примерно, е различен от беларуския.

Величие и врагове

Тук – предимно поради липса на място – няма да разглеждаме евразизма в конкуренция с алтернативни съвременни предложения за „лечение на руската душевност” в диапазона от „Русия въпреки всичко”, през „Русия без всички” до „Русия над всички”. Целта на евразизма може да бъде обобщена като „Русия да е Велика Свръхсила – а всички останали да се оправят!”. Няма да се занимаваме и защо идеята за „величие” на Русия се приема – за пореден път в историята – като панацея за проблемите на руснаците със себе си и света. Опасното тук е, че независимо от декларациите, щом една държава се стреми да стане „велика” държава, значи тя е приела една идеологическа схематика, която безусловно изисква наличието на „враг” или „враждебни сили”. В основата на всички идеологии на величието задължително е положена дихотомията „ние – те”, с добавената оценка „ние сме добрите, те – лошите”. Следват амплификации като „ние сме най-добрите, а те са най-лошите”. От тук нататък вече има два пътя: абсолютистки и релативистки.

Абсолютисткият път върви от „те са най-лошите” към уточнението „те са врагът на рода человечески”, което съответно уточнява и „ние-то” до „ние сме спасителите на човечеството”. Крайната точка на уточненията е „Те трябва да загинат, за да живеем всички ние!”. Подир което ги избиваме, или поне се опитваме. Последният път, когато Русия приложи тази схема, беше, щом прие идеологията на комунизма и я реализира в т. нар. „Велика октомврийска социалистическа революция”. „В името на цялото човечество (?!) избиваме всички буржоа, виновни за всичко заради своята частна собственост, и си заживяваме щастливо”. Избиха милиони от буржоата (за комунистическо съжаление, ограничиха се предимно до Русия), подир – и много милиони селяни, и стотици хиляди интелигенти, както и голяма част от своите комунисти, учени и прости, и живяха по-нещастно от всякога в историята си – до разпадането на комунистическата империя.

Евразизмът в Русия се опитва да изиграе ролята на комунизма в наши дни. Но за разлика от болшевиките, на които им трябваше половин век нещастия, за да разберат, че лозунгът за избиване на буржоата в цял свят – или за избиване на когото и да било – не води до преследваната цел, днешните руски евразисти пропагандират не абсолютисткия, а релативисткия подход. В релативисткия подход няма „врагове”, има само „враждебни сили” , т.е. потенциални врагове. И целта на занятието не е да унищожим тези враждебни сили, а само да им попречим да се превърнат от потенциални в актуални врагове. Примерно, като ги плашим с военна сила. Или с икономически загуби. Или водим подривна дейност, подбуждайки и окуражавайки недоволните хора в обществата на враждебните сили.

Но това са разсъждения за думи, казва си човек, дори думите да са сбъркани – каква е практиката? Тук нещата стават конкретни и евразизмът от гонене на неясни „величия” от страна на абстрактни субекти като „Русия” се превръща във военни, политически и икономически договорни отношения между бивши части от СССР, които днес са отделни държави, разположени в Европа и Азия. По примера на Британската общност, наследила Британската империя, те създадоха т. нар. Общност на независимите държави (или - ОНД; трите бивши балтийски републики предпочетоха да влязат в Европейския съюз и НАТО). Плеоназмът в това название издава несигурност (понятието „държава” предполага конституционна независимост – защо трябва да преповтаряме „независими”?). Поетът Петър Манолов казваше, че ако на едно нещо му е сбъркано името – нещото е сбъркано! Но фактът, че подобна общност продължава да съществува почти 30 години, сочи, че страните участнички смятат, че имат повече печалби, отколкото загуби.

Военният договор (т.нар. Договор за колективна сигурност) не можа обаче да опази страните членки от военни сблъсъци помежду им: през 2008 избухна руско-грузинската война и в резултат Грузия напусна ОНД (2009). Украйна напусна през март 2014 и Русия тутакси заграби Крим (април 2014). Сега – октомври 2020 – ескалира въоръженият конфликт между Армения и Азербайджан заради Нагорни Карабах. От друга страна, военният договор реши един важен проблем на международната сигурност: съветското атомно оръжие бе предислоцирано само на територията на Руската федерация и поставено под неин централизиран контрол.



Следвайки икономическите споразумения, през 1996 г. бе създаден митнически съюз с членове Русия, Беларус и Казахстан, пренаречен Евразийска икономическа общност, когато се присъединят Киргизстан и Таджикистан (2000). Поначало е смислено икономически субекти, от дълги години свързани по принуда, да се опитат да продължат връзките си в условия на свобода. Още повече че – макар в неравна степен – всички споделят назадничавост спрямо съвременната им световна икономика. В стремежа им да преодолеят изоставането, движението в пакет може да се окаже и печеливша стратегия: зависи от конюнктурата. Но – и тук се връщаме към абстракциите – категорично не зависи от етикета „евразийска” в названието на общността. Освен пиар ефекта от брандирането.

Мобилизационен лозунг

Само че евразизмът претендира за много повече. Като минимум – да бъде мобилизационен лозунг за местното население (споменахме аналогията с комунизма). „Случайно съвпадение” по всяка вероятност – но също като теорията на комунизма и практиката на нацизма, понятието „Евразия” се ражда в Германия, в трудовете на Карл Хаусхофер. Той е фронтовак от Първата световна война, генерал-майор, който става университетски професор и преподава развитата от него геополитика, основана на понятието жизнено пространство, заето от описанията на света на животните. (Негов любим студент е Рудолф Хес, впоследствие редактор – съавтор на Адолф Хитлер, при написването на Моята борба.) Хаусхоферовата Евразия трябвало да бъде „континентален блок” – от Гибралтар до Беринговия пролив, – за да противостои успешно на „атлантизма” на Англо-Америка. Оттук водят началото си идеите на някои съвременни евразисти за „народите на земята” като противници на „народите на водата” – вдъхновени от същия социален дарвинизъм, който взема поведението на животните за идеал на поведението на хората. „Животните се борят на смърт за жизнено пространство – това трябва да правим и ние, но да сме силните, които избиват и изтикват слабите!” Това не е цитат, а обобщено предписание.

По-късно Джордж Оруел, този най-проникновен критик на комунизма – подигравателно наречен от него „анимализъм” в ТКЖС (както би трябвало да преведем Animal Farm – „Трудово кооперативно животинско стопанство”, използвайки иронично нашенското ТКЗС) – също използва думата „Евразия”. Но при него тази дума е пълна с горчива ирония: с нея той означава една от трите диктаторски сили, които са си поделили света, и в пародия на социалдарвинизма, вечно са във война помежду си, но никога не се побеждават докрай – защото имат нужда от постоянна външна война, за да оправдават постоянната вътрешна война на управляващите против управляваните (в книгата му 1984). 

Световната Руска култура

Но днешните руски евразисти не обичат да си спомнят за Хаусхофер (немец, нацист), камо ли за Оруел (англичанин, антинацист): за тях корените на евразизма са в някои от руските идеологии на ХIX век: на панславистите (примерно Николай Данилевски) или на православните реакционери (примерно Константин Леонтиев). Но за истински „манифест на евразизма” приемат белоемигрантския сборник Изход на Изток. Предчувствия и сбъдвания. Тезата на евразийците, излязъл в София през 1921 г., със статии от Трубецкой, Савицки, Сувчински и Флоровски.

Николай Трубецкой е гениален лингвист, но лансираното от него в сборника етноцентрично схващане за генезиса на всяка култура има един специфичен недостатък: не може да бъде основа именно на днешния рускоцентричен евразизъм. Според Трубецкой на „романо-германската” култура на Запада трябва да бъде противопоставена руската култура на Евразия. Според евразистите в днешната „Евразия” трябва да влязат и всички земи и народи, които са били част от руската и съветската империя. Но: ако сме приели етноцентризма като основа на културите изобщо, тогава от къде накъде не-руските народи на предполагаемата Евразия да приемат – безропотно или пък с радост – културата на чуждия за тях руски етнос? Според етнокултурната идея на Трубецкой, обратното – те би трябвало с всички сили да се противопоставят на тази чуждоетнична култура! Но авторите на сборника спокойно пишат (в общия си Предговор), че субект на техния (евразийския) национализъм не били само „славяните” – „... но и целият кръг от народи на „евразийския” свят, между които руският народ заемал средищното място. Такова приобщаване на целия кръг на източноевропейските [т.е. и българите] и азиатските народи към мислимата сфера на Световната руска култура ...[и т. н.]” Очевидно са усетили все пак, че за да избегнат това фундаментално противоречие, трябва или да се откажат от принципите на етнокултурализма, на които основават евразизма си – или да обявят, че „другите народи” от „евразийския свят” изобщо нямат никаква култура! Затова прибягват до рядката логическа грешка „удвояване на термините” – термините в една доказателствена схема трябва да са три, но те ги свеждат до два! Защото – изведнъж се оказва, че – противно на гореказаното – всъщност нямало един културотворящ руски народ „и други азиатски народи”! И то не защото азиатците са руснаци („с помътнено съзнание”, както биха казали преди 30 години нашенските „възродители” на българските турци) – а защото руснаците били бир парче азиатци! В споменатия сборник споменатият Савицки пише прочувствено: „Много хора ли ще се намерят в Русия, в чиито жили да не тече хазарска или половска, татарска или башкирска, мордвинска или чувашка кръв? Много ли са руснаците, напълно чужди на печата на източния дух: на неговата мистичност, на любовта му към съзерцанието, на неговата съзерцателна леност? В простонародните руски маси се забелязва известно симпатическо влечение към простонародните маси на Изтока, и в органичното побратимяване на православния с номада или с азиатския парий Русия наистина се явява православно-мюсюлманска, православно-будистка страна.” Колкото повече цитати, толкова по-малко нужда от коментари, нали?

Но аз поне имам нужда да реагирам. Защото не стига да каже човек: като са азиатци – прав им път в Азия, щом ги влече! Заради еврокомпонента на евразизма. В който се оказваме въвлечени и ние, българите, включени в „източноевропейските народи”. (Ако бях унгарец, щях да се чудя – но нали съм българин, за мен е ясно.) Аз не искам в Азия, нито в такава Евразия! Защото – ще си послужа с мисълта на един пò друг руснак, големия културолог Сергей Аверинцев: и в Европа, и в Азия властта е убивала неугодните ѝ философи. В Европа отровихме Сократ. Но в Азия един философ е бил скълцан в хаван! Има разлика: в Европа дори когато сме убивали човека, уважавали сме тялото му. В Азия са смазвали и двете. От Сократ до сега стигнахме до уважение и към Човека, изразено в Правата на човека. Да, има и друга Азия, човекоуважаваща, както има и друга Европа, неонацистката. Но тази Азия, която ни проповядва евразизмът, не е Азия, еволюирала към Правата на човека. Това е Азия диктаторска, Азия на „хилядата посичания”. Без!

*1 - Многоезичната литература по тази тема е огромна, както може да се убеди всеки, стига да надзърне в интернет. Тук не си поставям академична, а публицистична задача, затова няма да подкрепям с цитати своите обобщения на чужди мнения. Ще давам препратки само към цитати, вмъкнати за илюстрация на разказа.

*2 - Исход к Востоку. Предчувствия и свершения. Утверждение евразийцев. Книга 1 Сб. П. Савицкий, Сувчинский П., Флоровский Г., Трубецкой Н., София, 1921

*3 - Предисловие, цит. съч.

*4 - Савицкий П. Поворот на Восток (Завой на Изток), цит. съч.

Деян Кюранов е философ и политолог, доктор по философия от Софийския университет, учил е и в университета „Уорик“ във Великобритания. Член на УС на ПК „Екогласност” през 1989 – 1990 г. Участник в Кръглата маса от страна на СДС. Бил е програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията, директор на фондация „Отворено общество”, програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Изследовател на политическите процеси в постсъветското пространство.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ