Текстът е публикуван в бр. 3 на сп. Business GlobalСтефан Димитров заедно с Николай Лулчев, е инициатор на проекта AirBG.info на фондация „Код България“. През февруари 2017 г. по модела на германската Luftdaten.info (създадена през 2015 г. в Щутгарт) тръгва гражданската платформа за измерване замърсеността на въздуха. Всеки сам вкъщи може да си направи измервателна станция, като разходите за оборудването са около 40 евро. Ентусиастите около Димитров и Лулчев започнали с 15 станции, а те днес вече са над 1000 в цялата страна, като денонощно и в реално време подават данни за нивото на замърсеност с фини прахови частици.Какъв е проблемът с управлението днес – на всички нас, и в частност на вас, предприемачите?Хората са данъкоплатци и имат нужда от администратори само доколкото те им предлагат решения. Политиката у нас обаче е нещо много по-доходоносно от всеки бизнес, дори от черния. А и няма наказание особено ако си овладял всички инструменти. Това е големият проблем с политическата класа – не само у нас, а и в света. Преди 100 години парламентите са били съставени от адвокати, лекари, учени, занаятчии, търговци, банкери, които са изкарвали по мандат-два и са се връщали в професиите си. Днешната политическа класа по цял свят обаче е съставена от непрактикувалите лекари, неуспелите адвокати и търговци, от всякакви хора, които са наясно, че нямат шанс на свободния пазар. При което правят правилата така, че мандатността изчезва и можеш да присъстваш в политиката безкрайно дълго.
Но тя също е професия, добре е да има и професионални политици, а не аматьори.Единствената цел на тези хора е да останат там, понеже не ги бива за друго – с не едно и две изключения, разбира се. И понеже все пак знаят, че не са вечни и мислят за черни дни, гледат да трупат бързо отстрани. Какво се е правело навремето? Ето малко примери от Насим Талеб, Skin in the Game. Римските императори са влизали в битка с колесницата без броня – за да покажат, че тя е много добре подготвена и че те са редом със своите безстрашни воини. Пак тези римляни, като са строели мостове, са принуждавали конструкторите им да живеят първоначално под построеното от тях. В днешни дни пък в една добивна компания в Амазония зачестили инцидентите с хеликоптери, превозващи персонала. Решили проблема, като взели да качват на хеликоптерите и техниците, които ги обслужват.
ОТ БИЗНЕСА С ПРЕМЕСТВАНИЯ ДО ГРАЖДАНСКИЯ НАТИСКНе е нормално да седиш, окопал се във властта, и да решаваш как да живеят избирателите ти, без сам да живееш с решенията си. Това трябва да се промени.
Нивото на политиците у нас падна под санитарния минимум. Но кадърните и честните хора не искат да се занимават с политика. Не сме ли си сами виновни за тоя хал?Окуражен от успехите на проектите, с които се занимавам, имам ясни доказателства, че добре организираните хора могат да оказват влияние. Да, може би една част от тези хора трябва да влязат и в политиката. Защото успял в свободния пазар човек е наясно с механизмите как работи тази част от обществото, която пълни бюджета, и която е била достатъчно гъвкава да отговаря на капризите на пазарите. Успял предприемач е много наясно с това как да се подхожда при решаването на каквито и да било въпроси.
И няма да краде – или поне не непременно?Няма по-хубаво от това успели и осъзнати хора, постигнали материалното, да започнат да работят за държавата. Големият проблем на политиците е, че за тях няма да има край на материалното. Ако един корумпиран политик или администратор по цял ден мисли за крадене, един успял, почтен професионалист или предприемач, който е постигнал материалното (много лично за всеки), би имал нужда да помогне на обществото. Един кадърен и успял лекар трябва да влезе в политиката за 4 години, защото познава най-добре проблемите на здравеопазването. Освен това обществото трябва да е сигурно, че после той ще се върне в професията си, където му е призванието. Същото и с успелия актьор, адвокат, бизнесмен. Задължително при строга мандатност.
Значи да не стават професионални политици, а само да бъдат командировани в политиката?Да, дошло е това време. И го казвам, след като съм говорил с над 100 души, успешни в различни сфери.
Те усещат ли го като свой дълг?Ако обичаш отечеството си, ще трябва да се отделиш от производството, от научната лаборатория, от клиниката, от театъра, от кантората и да изслужиш една „политическа казарма“ – защото няма кой друг освен теб. Доверието към професионалните политици сте стопи. Нищо не остана от него.
За Вас дошло ли е това време?Въпросът е много личен към всекиго. Трябва да можеш да си позволиш по-ниска заплата. Трябва и близките ти да те подкрепят. Повечето от успелите хора, поне тези, с които говоря, имат здрави семейства. Трябва и колегите, екипите, да те подкрепят и да могат да продължат без теб. Ако си изградил устойчив модел – дотам, че не си напълно незаменим, значи трябва да влезеш в политиката, за да сътвориш този модел и там.
Как тези хора ще намерят общ план за страната?След ЕС и НАТО България няма национална цел. 15 години се лутаме без цел. А светът технологично се променя. България има уникален шанс точно в този момент да има национална цел и да се развива като най-добрите примери за малка държава – Ирландия, Белгия, Швейцария – държава на добавената стойност.
Нахвърляйте адхок няколко реформи в тази посока.България не може да има 28 административни области – трябва да са 6. Нито 265 общини. В плодородна Тракия отглеждайте устойчиво земеделие, в Добруджа също. Дайте шанс в Северозападна България да отидат млади хора. Ако отваряш софтуерна компания в неподходящ район – Пловдивски, тогава имаш примерно 25% данък, но ако отидеш във Видин – 6%. Северозападът има нужда от млади хора и инфраструктура. Ние сме с държавна и общинска администрация от над 240 000 души при 65 млрд. евро БВП. А Нидерландия е с трилион БВП и 15 000 души администрация. Никой не иска да се вижда с чиновници. Искам, като си отворя компютъра, да си говоря с някакъв софтуер, който да ми каже – Стефане, дължиш 25 лв. за еди-какво си. И ако имам нужда от някакво разрешително, да го получа онлайн.
Във Вашия бизнес чиновниците ли пречат най-много?Транспортът и информационните технологии се развиха чудесно в България просто понеже при тях няма много административна тежест и регулации. А тъкмо регулациите спъват стратегически важни сектори за България като устойчивото земеделие. Регулациите и субсидиите унищожават най-голямото богатство на страната – плодородните ни почви, които блъскаме с монокултури и правим 30 души щастливи с бентлита.
Могат ли антиправителствените протести да ни изведат към ясния хоризонт?Протестите зареждат мнозина с енергия. Сега е моментът хората да повярват, че нещата могат да се случват. И че осъзнатото участие – като гражданска активност, дори като влизане в политиката, е въпиещо необходимо. Защото иначе следващият парламент ще бъде съставен от уж нови политически играчи, но всъщност от стари, добре познати лица, които ще ни предложат повече от същото.
А как технологично да се модернизираме?Зелената сделка на ЕС е една от големите възможности. Атомната енергия, особено АЕЦ „Белене“, е остаряла технология, за въглища да не говорим. Цената на слънчевата енергия пада постоянно. Трябва да имаме своята голяма батерия, на която да разчитаме, когато няма достатъчно слънце и вятър. Трябва да решим въпросите с автопарка, прескачайки цели нива, през които са минали други. Стратегически важно е правителството да има връзка с най-големите хай-тек компании. Трябва да докараме Илън Мъск в България, трябва да имаме консулски отдел в Силициевата долина и да идентифицираме лудите творци с лудите си идеи, които един ден ще станат успешни, но вече ще са приятели на България. Изобщо трябва да търсим най-добрите решения и да се целим най-високо – ама това пак идва от бизнеса.
