Протестът на младите

България трябва и може да се превърне в зелена, модерна, високотехнологична, развита европейска правова държава – това е нашият идеал

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 27 December 2020 12:04 >
Протестът на младите
Младите българи, както от страната, така и завърнали се заради коронакризата от чужбина, са основна част от антиправителствените протести, започнали през лятото
Текстът е публикуван в бр. 3 на сп. Business Global

Иван-Асен Иванов

През последните месеци младите българи се превърнаха в основополагаща част на антиправителствените протести. Всеки, който е присъствал на площадите или е гледал независимо отразяване на събитията, неминуемо е станал свидетел на огромния процент млади хора сред протестиращите. Някои от тях са студенти и работещи в чужбина, прибрали се в домовете на своите родители и роднини заради пандемията. Безопасност в родината в безпрецедентните кризисни времена потърсиха и цели семейства, които перманентно са изградили живота си зад граница. Когато коронавирусната инфекция беше засегнала най-силно държавите от Западна Европа и САЩ, България беше едно от по-спокойните места в света.

Разразилата се здравна криза се оказа един от катализаторите на политическите процеси в страната ни. От една страна, пандемията доведе до най-високия рейтинг за премиера Борисов и неговото правителство от години насам. От друга, огромният брой завърнали се млади българи започнаха да гледат все по-критично на случващото се у нас и да се възползват от възможността ясно и категорично да заявят своя глас срещу разрушаването на правовата държава и все по-очевидните кражби и  злоупотреби с власт по всички етажи на властта. Прибавяйки към тази картина и недоволството на редица живеещи в големите български градове ученици, студенти и млади професионалисти, става ясно защо протестите се оказаха най-мащабните за последните близо седем години.

В страната вече се беше появила силно критична и до голяма степен независима група от млади хора, решени да застанат лице в лице с проблемите на България и да се борят за тяхното решаване. Надигналата се вълна предвещаваше безспорния край на управлението. Правителството беше изпаднало в безизходица и в своя защита безпомощно заложи на  неадекватни и мижави контрапротести, на атаки от послушните медии и опити за манипулация и удобно брандиране на участниците в протеста с цел тяхното объркване и загуба на интерес да продължават да протестират.

Това, което протестът показа като отговор обаче, е неговият най-голям успех. Не беше позволено да бъдат лепени етикети и на свободни граждани да бъдат пришивани каквито и да било чужди на тях интереси. Колкото медийни интервюта с млади протестиращи бяха проведени, толкова ясни и неподвластни на влияние позиции бяха изказани. Въпреки настойчивите опити да бъдат „политически пакетирани“, младите протестиращи красноречиво отстояваха своята безпартийност и нежелание да бъдат свързвани с държавния глава, с чуждестранни организации или с емблематични силови фигури на прехода.

Но щом са се еманципирали в активната си гражданска позиция като ключово важна част от обществото, с която правителството е длъжно да се съобразява, младите българи сме длъжни и да имаме ясен подход за  жизненонеобходимата системна промяна. Макар и протестът да няма задължението под каквото и да е форма да излъчва алтернатива на управляващите, както биваме карани да мислим, все пак е необходимо, когато излезеш на площада, да отговориш поне на въпроса как смяташ да постигнеш целите, за които се бориш. И обратно на това, което ни бива вменявано – не е нужно отговорите на този въпрос да бъдат еднакви за всички или да бъдат структурирани в общ манифест, който да служи като програма за бъдещето на България. Напротив, важно е всеки млад българин да може сам да отговори на този въпрос, както и с прагматизъм и постоянство да се бори за промяната на своята страна, не само чрез  скандиране „Оставка!“.

Безспорно оставката на правителството и на главния прокурор са необходима и незаобиколима първа стъпка към промяната. Но опитът от най-новата ни история учи, че неведнъж са искани и дори получавани оставки, лицата във властта са се сменяли, но проблемите все остават и се задълбочават, като провокират, почти на равни интервали от време, масови протести.

Необходима е истинска алтернатива за преодоляване възпроизводството на порочния властови модел. И тя не е във фигурата на поредния спасител или пък в мечтаната идеална партия, която да управлява честно и некорумпирано. Не – алтернативата, която ни е жизнено потребна, е в съзнанието на младите българи. От изключителна важност е бъдещото зряло поколение на България да не спира да развива в себе си вярата, че всичко зависи от него и неговите действия са определящи за страната му. Когато съумеем да бъдем по-изрядни във всяка сфера на нашия живот и все по-непреклонно изискващи към управляващите, тогава бихме могли да създадем едно истински стабилно гражданско общество, което да води България към по-светло бъдеще.

За жалост, голяма част от завърналите се в страната млади българи, дали заряд на протестите в горещото политическо лято, поеха обратно към своите университети и работни места в чужбина. Протестиращите значително намаляха, блокадите бяха вдигнати и сякаш неусетно се пренесохме в застойна политическа есен. Макар и настоящото правителство да е обречено, твърде вероятно е да се появи подобно на него, тъй като ние, младите български граждани, все още не сме изградили напълно необходимите ефективни инструменти, с които да се противопоставим като законен суверен.

Въпреки това аз вярвам в силата и уменията на младите българи. Вярвам, че сме достигнали момента, в който България не само трябва, но и може да се превърне в зелена, модерна, високотехнологична, развита европейска  правова държава. И като отговорни млади българи във всяко свое действие  трябва да се ръководим от този идеал. 



Иван-Асен Иванов е млад български политически анализатор. Завършва столичната 9. Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. През 2016 г. продължава образованието си в Парижкия институт за политически науки, Sciences Po, а през 2020 г.  завършва с отличие СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Политология“. Бил е заместник-председател на Студентски клуб на политолога. Интересите му са в областта на Европейския съюз, българската вътрешна и външна политика и опазването на околната среда.
Exit
Exit >
Жив

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ