Творецът на домове

Арх. Радо Илиев за приликите и разликите да създаваш и строиш къщи в София и в Лондон

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 24 December 2020 16:26 >
Творецът на домове
Модернизирана къща от арх. Радо Илиев в Лондон.
Михаела Петрова

Преди около година точно когато за първи път видях „Къщата с върбите“ – мечтана от едно семейство в Лондон и проектирана от арх. Радо Илиев, я споделих в социалните мрежи с текст: „Българите, за които няма да видите заглавия в пресата. Онези, които просто си вършат работата“.

Ето че година по-късно ми се удава възможност да разговарям с Радо Илиев за къщите, проектирани от него. Или за цената да прави това, което му доставя удоволствие като архитект. Цената – в най-широкия смисъл на думата.

Той е от поколението, което заварват демократичните промени в България като студент, и когато завършва архитектура през 1990 г., първата му работа е да хване самолета за Лондон и да си пробва късмета там. Тогава знаехме какво представляваше нашият местен социализъм, обърквахме се от хаоса на първите демократични години. Но не знаехме какво е да изживяваш „рецесия“ в света, който наричахме „бял“.

„Тогава не знаех какво е рецесия, но в общи линии – никой няма работа. За един период от две-три години работих различни неща, включително строителен работник. След това започнах във фирма за офисни мебели - две години и половина… После - в сериозно студио, което се занимаваше с retail – специализирано за търговски обекти, дизайн на магазини и ресторанти. Там бях близо 8 години.“

Това са повече от 10 години работа по специалността. Това беше и периодът, в който много голяма част от българите, заминали по света с първата емигрантска вълна, вече се бяха завърнали, разбрали, че работа могат да си намерят, но пътят към реализацията на мечтите невинаги е толкова лесен и навън. Радо Илиев е от онези, които не се отказват, и така попада в една от най-големите компании в света за архитектура, градоустройство, урбанизация, графичен и търговски дизайн – Gensler. 


Арх. Радо Илиев

„В Gensler работих 11 години. В момента те са около 4000 човека по света. В лондонския офис бяхме около 300. В Ситито, на последния етаж на една стъклена сграда. Там бях с титлата „архитектурен дизайнер“, защото моите квалификации от България не се признаваха. Но това няма никакво значение, ако искаш да проектираш. Това, че си завършил архитектура някъде другаде, е окей – просто имат няколко части на градация на дипломите. Трябва да се мине още една университетска година във Великобритания, която чисто административно да те постави в техните рамки на верификация на специалността ти. Не го направих, защото не сметнах за необходимо това усилие, време, пари... а не ми беше и интересно. Нямах такава амбиция. Липсата на тези документи въобще не ми попречи. В Gensler. Там се работеше с много сериозно темпо, по големи проекти в цял свят.

В компанията се говореха над З0 езика

не се знае кой откъде идва, целият свят беше събран там. Всички летяхме по света, по проекти, по обекти. Беше много вълнуващо и хубаво, но също така – много голям стрес. Плащаха добри пари и бонуси, но всеки ден бяхме в офиса по 10 – 12 часа, гонехме срокове и колкото и да ми харесваше, винаги си казвах, че ще е до време.“ 
1 2 3
Exit
Exit >
Жив

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ