Електронно здравеопазване „на пожар“

Държавата продължава да няма стратегически подход по темата. А липсата на електронна идентификация допълнително забавя процеса

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 17 December 2020 14:37 >
Електронно здравеопазване „на пожар“
Източник: Тони Тончев
Божидар Божанов
БОЖИДАР БОЖАНОВ*

Има теза, че пандемията е ускорила процеса на електронно управление в България. Дали е наистина така? В нужните мащаби – не. Още не сме стигнали до това да ползваме електронни услуги и реално да оценим колко удобни са и как да ги подобрим, защото заради липсващата електронна идентификация кръгът от лицата, които могат да ги използват, е много малък. Фундаменталният проблем е, че го няма средството, с което гражданите да могат да заявяват услуги, като изключим електронния подпис, който струва пари, неудобен е, не работи с всички операционни системи добре. Това е спирачката.

Но в конкретни сфери има раздвижване. Правенето „на пожар“ на електронна рецепта и на електронно направление, след като няколко мандата не бяха и помръднали, е някаква добра стъпка. Видя се, че може да стане за 2 месеца вместо за 2 години. Е, като се прави толкова бързо, може да има някакви рискове, но по-добре да стане, отколкото да го няма.

Кой да се сети навреме, кой да планира

Но защо отне толкова много време да има електронна рецепта и електронно направление и какво можеше да се предвиди по-рано? Въпреки че в момента тези услуги все още не са стартирали, реално инфраструктурата, която стои зад тях, съществува. Но начинът, по който се издават съответните рецепти и направления – най-често от обропрактикуващи лекари, изисква съответният здравен софтуер да има интегрирана такава функционалност.

Само че това зависи от доставчиците на този софтуер, които не са държавни организации. През ноември е имало среща с тези фирми и те са казали, че може и да не успеят. От днес за утре да им съобщиш, че трябва да интегрират нова функционалност, е доста оптимистично и може да се разглежда като несериозно, отчитайки все пак кризисната обстановка. Държавата е можела да се сети за това още през март и да събере фирмите, аптеките, лабораториите и лекарите и да им представи своята пътна карта за въвеждане на електронните рецепти и направления. Би трябвало да им предостави интерфейсите, да уточни срокове и евентуално да окаже институционална подкрепа. Но такъв поглед напред в Министерството на здравеопазването не е имало и се стига до това, че макар държавната фирма „Информационно обслужване“ да си свършва работата по е-рецептата и е-направлението навреме, реалното изпълнение зависи от 4 – 5 малки фирми, които паралелно с това работят и по задачата да имплементират директивата за фалшивите лекарства. Това, че трябваше да са я имплементирали преди 2 години, е отделен въпрос, но така или иначе този срок се отлага няколко пъти и сега предколедно трябва да правят много, много нови неща.

Тази стратегическа грешка илюстрира цялостния подход към задачата, а именно – липсата на такъв. Концепцията за електронна рецепта и електронно направление я има от много отдавна, дори са разписани като проекти и в последния момент държавата осъзнава, че на нея ѝ трябва участието на частни доставчици в процеса и че не е съобразила навреме това. Другото, което не е съобразила, е номенклатурите на лекарствата. Тези, които са по Здравна каса, имат разписани и унифицирани номенклатури и при тях е лесно. Но при другите, на свободна продажба, е „Дивия запад“. Всяка верига аптеки и всеки склад имат отделни номенклатури, няма международна унифицирана номенклатура. Тепърва трябва да бъде свършена основополагаща работа и тя не е просто „едни хора да набират едни лекарства в бази данни“. Въвеждането е най-лесната част. Трябва да прецениш каква да бъде структурата, ако имаш едно генерично лекарство с 5 различни търговски наименования, как да ги представиш. Ами тези наименования, които ги няма на пазара, но в един момент може да се появят, как ще бъдат добавяни в класификатора? Това е работа, за която държавата пак се е сетила, че трябва да бъде свършена, в „12 без 5“.


*Божидар Божанов е софтуерен инженер и ИТ предприемач. Той беше съветник по електронно управление на вицепремиера Румяна Бъчварова в кабинета „Борисов 2“.
1 2 3
Exit
Exit >
Жив

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ