Зелената сделка: Къде е България на старта?

Най-назад сме по пътя към целите, но с голям потенциал за бърз напредък

Боян Рашев
Боян Рашев / 16 November 2020 08:50 >
Зелената сделка: Къде е България на старта?
Текстът е публикуван в брой 1 на списание BusinessGlobal

Боян Рашев е управляващ партньор в denkstatt от 2007 г. denkstatt е консултантска компания, която помага на бизнеса да управлява въздействието си върху природния и социалния капитал. Професионалната му експертиза е в сферата на устойчивото развитие, управление на околната среда, остойностяване на екосистемни услуги, кръгова икономика, качество на въздуха, климатична адаптация и политики, управление на природните ресурси.

Има бакалавърска и магистърска степен по „Управление на околната среда и ресурсите“ от Бранденбургския технически университет в Котбус, Германия. Учил е също в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Университета за природни науки и науки за живота във Виена и Централния университет на Венецуела в Каракас. През 2012 г. е финалист в националния конкурс за млади бизнес лидери Next Generation.


Европейска зелена сделка е новата стратегия на ЕС, „която има за цел превръщането на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж не зависи от използването на ресурси“. Голямата й цел може да бъде постигната само при пълна декарбонизация – преустановяване на добива и използването на въглища и силно ограничаване на потреблението на нефт и газ, като те бъдат заменени от електричество, биогаз и водород във всичките си приложения.


Каквото и да мислим за Зелената сделка, тя е факт и всички признаци засега показват, че дори кризата с коронавируса няма да я забави съществено – всички ще трябва да тръгнем към постигане на целите й. В много аспекти България е в доста различна позиция от страните в Западна Европа, затова имаме нужда от национален подход. 

България е страната с най-въглеродно интензивна икономика в ЕС. Това означава, че на старта сме най-отзад

Има две основни причини за този факт. Първо, с влизането си в ЕС България беше принудена да затвори 4-те стари блока на АЕЦ „Козлодуй“. Замениха ги двете американски централи на лигнитни въглища – реновираната ТЕЦ „Марица-изток 3“ и новата ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“. В резултат въглеродната интензивност на тока ни се увеличи значително. Второ, икономиката ни е относително силно енергоемка. Не защото големите предприятия разхищават енергия, а защото тежката индустрия дава много голям дял от нашия БВП, а индустриални гиганти като „Лукойл Нефтохим“, „Аурубис“, КЦМ, „Солвей-соди“, „Асарел-Медет“ просто няма как да работят без много и евтина енергия. 

България е страната с  най-високо ниво на енергийна бедност в ЕС. Това означава, че домакинствата ни всъщност потребяват недостатъчно енергия

България има най-голям дял на населението, което не може да си позволи да поддържа комфортна температура в дома си в ЕС. Това значи, че ниската цена на енергията е жизненоважна за много българи и много от мерките на Зелената сделка ще бъдат изключително непопулярни. От друга страна, енергийната бедност се дължи в най-голяма степен на енергийно неефективните ни сгради. Потенциалът за спестяване с проекти за саниране е изключително голям и трябва да бъде реализиран. 

България е „най-граничната“ страна в ЕС. Това означава, че енергетиката и индустрията ни са най-силно застрашени от внос на ток и стоки, които не плащат въглеродни квоти

Светът говори, но не изглежда да участва активно в Зелената сделка. За да предотврати процеса на загуба на енергоемки индустрии, ЕК залага на висока световна цена на СО2 или въглеродни мита, с които да облага вноса от „мръсни“ трети страни. Това практически означава, че ЕК ще се опита да издигне търговски бариери пред вноса на ток от Турция и на всякакви стоки от Китай, САЩ, Русия. Без тези условия да са изпълнени, България няма как да постигне целите на Зелената сделка. 

България е доста напред  в електрификацията. Това означава, че ако позеленим тока си, автоматично ще получим предимство

В резултат на огромните инвестиции във ВЕИ електроенергийният микс на ЕС позеленя, но за да има това ефект върху общите СО2 емисии, отоплението, транспортът и много индустриални процеси също трябва да се електрифицират, защото днес са почти 100% зависими от фосилни горива. Електрификацията в Европа не напредва – делът на електричеството в крайното енергийно потребление в ЕС-27 не мърда в последните 10 г. и се върти около 22 – 23%. В това отношение ние водим – около 26 – 27% сме. Това предимство обаче е и недостатък, тъй като го имаме благодарение на масовото използване на ток за отопление. 

България е сред най-слабо газифицираните страни в ЕС. Това означава, че се топлим изключително неефективно

Докато Европа масово се топли на природен газ, у нас той дава по-малко от 3% от енергията в сградите. Това води до ежегоден скок на потреблението на ток през зимата, което в нашия случай означава твърде голяма зависимост от ТЕЦ на лигнитни въглища и нужда от резервни мощности. Масовата газификация би намалила драстично сезонните разлики в потреблението на ток, нуждата от първични енергийни ресурси и съответните въглеродни емисии.

България има силна ядрена енергетика. Това означава, че имаме огромен потенциал за производство на нисковъглеродна енергия

Франция, Швеция, Япония, Южна Корея, Онтарио ясно го показват – нисковъглеродна енергетика е възможна само с висок дял на ядрената енергия. Ядрената енергия е и най-ефективният източник за евтино производство на „зелен“ водород, който единствен може да декарбонизира газа. Обаче Западна Европа се страхува и масово се отказва от ядрената енергия – водещи страни като Германия, Белгия, Швейцария, Испания имат планове за закриване на централите си. Страните от Източна Европа правят точно обратното – почти всяка строи или има планове за изграждане на нови централи. България може и трябва да развива ядрената си енергетика. 

България има значим неоползотворен ВЕИ потенциал – производство на водна, вятърна, слънчева и геотермална енергия, както и енергия от биомаса и отпадъци

България все още не използва по никакъв начин огромния хидроенергиен потенциал на река Дунав, а тя сама може да замести една от големите ни лигнитни централи. Отделно има възможности за изграждане на каскадата „Горна Арда“ и яз. „Яденица“, който може да увеличи капацитета на ПАВЕЦ „Чаира“. В Черно море все още нямаме нито една офшорна вятърна централа, а фотоволтаиците по покриви и индустриални терени са все още по-скоро изключение. Централизираното отопление на геотермална енергия, биомаса и отпадъци тепърва трябва да се развива.

България има голяма преработваща индустрия. Това означава, че е в отлични позиции да спечели от целите за кръгова икономика

Почти цялото внимание в обществената дискусия у нас се концентрира върху целта за нулеви емисии на СО2, но Зелената сделка се опитва едновременно и да промени модела на използване на суровини в ЕС в посока повторна употреба и рециклиране. В това отношение България е в отлични позиции – тук имаме много високо ниво на повторно използване на всякакви неща, от автомобили през уреди до дрехи, и огромна индустрия за рециклиране, особено на метали, пластмаси и стъкло.

В заключение, България е най-назад по пътя към целите на Зелената сделка, но пък потенциалът за бърз напредък е много голям

Освен това имаме и някои уникални предимства, които трябва да използваме. Остава само да сложим фактите на масата в Брюксел, да излезем с ясен план, да си извоюваме и получим нужното финансиране и да го използваме разумно и ефективно. Липсва ни само правителство с държавническо мислене и дела, което да го направи.
Exit
Exit >
Жив

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ