Българският дарителски форум и още 35 неправителствени организации, имащи отношение към дарителството, призоваха с
отворено писмо държавата да поеме своята роля в лечението на тежко болни деца и да възстанови доверието в дарителството след скандала с „Хелпкарма“.
В писмото се изтъква, че след закриването на Фонда за лечение на деца и прехвърлянето на дейността му към НЗОК парите за лечение са намалели драстично, а това е отприщило вълна от дарителски кампании с неясен регламент, като съдбите на стотици деца са оставени на волята на дарители. България е единствената страна в ЕС, в която гражданите непрекъснато събират пари, за да спасяват животи, се казва в писмото. 36-те НПО настояват компетентните органи бързо да извършат проверка по случая „Хелпакрам“ и да известят обществеността за нея, за да не се допусне „почтени организации и инициативи несправедливо да понесат последствията от разрушеното доверие към една платформа“.
„Жизнено важно е обаче и още нещо – ние, като общество, да се обединим и да изискаме от държавата създаването на адекватни и работещи финансови механизми, които да осигуряват навременно и качествено лечение за болните. А не отговорността за здравето и живота на хиляди хора да бъде прехвърляна изцяло върху дарителите", се казва още в писмото.
Веднага след излъчването на първата част от разследването на Би Ти Ви Софийската районна прокуратура се самосезира и започнала проверка по изнесените данни за «Хелпкарма».
Асоциацията за защита на потребителите пък откри в скандала «Хелпкарма» и крещящо свидетелство за връзката между фирмите за бързи кредити и колекторските фирми, позволена от пробойни в законодателството и слаб институционален контрол. Собственикът на платформата Константин Кръстев участва в управлението на дружества за кредитиране и за събиране на вземания, което в момента е позволено от Търговския закон, тъй като се смята за сходна дейност.
Скандалът „Хелпкарма"
Разследване на журналистката Мария Цънцарова по Би Ти Ви разкри измами и разхищения с парите на дарители в платформата Хелпкарма. Тя е изключително ефективна – съществува от 3 години и се занимава предимно с подпомагане на деца, които имат спешна нужда от лечение. В последните 2 години е набрала 21 млн. лв. дарения, като към момента има около 800 активни каузи. Във фондацията работят 17 души, като 10 от тях са ИТ специалисти – благодарение на тяхната активност в социалните мрежи се събират толкова много средства. От „Хелпкарма“ твърдят, че 5% от набраните средства използват за издръжка. Разследването обаче установи, че делът е двоен и че няма отчетност какви пари за какво отиват. Така например ИТ специалистът Славчо Славчев получавал месечни заплати от 40 000, 60 000 и 80 000 лв., както и заем от 54 000 лв., за да си купи апартамент. Собственикът Константин Кръстев пък работел безвъзмездно във фондацията, но 300 000 лв. нейни пари се намирали „по грешка“ в собствената му сметка и той после върнал парите.
Константин Константинов и Славчо СлавчевСпоред публичния отчет на „Хелпкарма“ тя е събрала 21 млн. лв., а е изплатила 13,535 млн. На сметка стоят 5,190 млн., а за заплати и други разходи са похарчени 2 274 495 лв., или огромнят дял от близо 11% от цялата сума.
Служителка на фондацията Ралица Енева също се възползва обилно от парите ѝ. Едно от трите ѝ деца е със спинална атрофия и за него се събират първо 100 000 долара за лечения в Ню Йорк, после сумата скача на 350 000. Лечението обаче е безплатно, защото е експериментално, а според Енева все пак се наложили операции за $100 000. Майката демонстрира охолен живот в социалните мрежи, включително в САЩ.
От „Хелпкарма“ отчитат като разход от 26 500 евро и лечение на момче, болно от левкимия, което всъщност е платено от здравната каса. След това то е пратено в Германия пак за сметка на НЗОК, но платформата отчита платени 25 000 евро. Цънцарова се опитала да се свържа с майката на момчето, което е починало, но се оказало, че от фондацията дори нямат връзка с нея.
Бившият шеф на Сметната палата проф. Валери Димитров заяви в предаване пред журналистката, че отчетните документи на „Хелпкарма“ са изключително неясни като натрупвания във времето и парите не са целеви, за каквито цели са събирани.
