Зелената сделка не може без минната индустрия

Европа има значителни минерални ресурси, които не се експлоатират, казва президентът на Евромин Марк Раховидас

Пламен Енев
Пламен Енев / 22 October 2020 08:08 >
Зелената сделка не може без минната индустрия
Марк Раховидас
Марк Раховидас е трети мандат президент на Европейската асоциация на минните индустрии, металните руди и индустриалните минерали (Евромин). Завършил е университета в Оксфорд, 11 години е работил в Европейската банка за възстановяване и развитие и 25 години в различни компании от минната индустрия.
Интервюто с него е част от приложение "Добивна индустрия", публикувано в бр.1 на списание BusinessGlobal

Как изглежда „добивната карта“ на Европа? Кои са държавите, които най-много развиват своята минна индустрия и кои са тези, които са я зачеркнали?

Статистиката показва, че Европа има дял от 8% от общата добивна продукция в световен мащаб. Добива днес свързваме предимно със Скандинавия, Полша, Германия, Австрия, Иберийския полуостров и Балканите. Най-големите европейски миннодобивни компании извършват операции както в родните си страни, така и на други места. Например френската Imerys успешно развива дейност в няколко държави, но Франция, както и Италия и Великобритания, вече не се смятат за основни минни центрове. Има много успешни компании от цялата верига на стойността – от производители на оборудване, минно-консултантски услуги, изследователски и развойни центрове, както и компании за проучване и добив. Всички те работят по най-високите стандарти, което отличава европейската индустрия от много от нейните партньори.

Геологията не лъже – добивът никога не е бил важен в някои страни от ЕС, а в други не е било икономически изгодно да се развива поради конкуренцията за земя и инвестиционен капитал, и там са постигнали успехи в други сфери като индустриалното производство или услугите.

Въпрос на рентабилност ли е развитието на бранша в отделните страни от ЕС, или на политическа воля?

Чистата печалба вече не е достатъчна в днешния свят. Вземете индикаторите за околна среда, социални дейности и корпоративно управление (ESG), които измерват устойчивостта и социалното въздействие на инвестицията – много институционални инвеститори държат за тези критерии наравно с изискванията за производство и печалба. Законодателството за изменението на климата например заема все по-голяма част от политиката, както и от дебатите.

С какви залежи на минерали и руди разполага Европа и възможно ли е при разработването им да се осигури независимост на ЕС от трети страни?

Европа има значителни минерални ресурси, които остават слабо разработени и не се експлоатират. Европейската минна индустрия има дълга традиция, но днес е и сред най-модерните и иновативни индустриални сектори на континента. Откриването на нови находища, добивът и преработката изискват голям акцент върху научните изследвания и развойна дейност. Дейностите по проучване, изземване и обогатяване на полезни изкопаеми вече се подкрепят от високотехнологични процеси.

Евромин се застъпва за свободната и лоялна конкуренция на стоките, от които Европа се нуждае и ще има нужда. Това означава повече инвестиции в намирането и разработването на редкоземни минерали, например с проекти в Скандинавия, Португалия, Чехия и други, но също така и проекти за доразработване. Търговията с приятелски дългосрочни партньори, като Канада, Австралия и Латинска Америка, също е важна, но остава много, което може да се направи в самата Европа.

Къде стоят европейските добивни компании по отношение на новите технологии за извличане и ноу-хау, щадящо околната среда?

Има много примери в ЕС – от Ирландия до Испания, Скандинавия, България и Полша. В България например новият проект „Ада Тепе“ е отличен пример за модерни минни техники, прилагани успешно и щадящи околната среда.

Могат ли прекъснатите доставки заради пандемията да доведат до промяна на посоката на минната индустрия в Европа?

И да, и не. В някои отношения има очевидни въздействия, като прекъсване на транспорта и недостиг или непредсказуемост на необходимите ресурси. Наблюдават се и положителни промени, тъй като европейските добивни компании преглеждат веригите за доставки и пренасочват вниманието си към европейските доставчици. По отношение на продукцията това всъщност е по-дългосрочен процес, тъй като много добивни фирми от ЕС вече продават по-голямата част от продукцията си в Европа.

Covid-19 е еднократно събитие, но не е ли на първо място въпрос на геополитика ЕС да е независим при осигуряване на металите и минералите, необходими за технологичния прогрес?

Последните политики на ЕС по отношение на Зелената сделка, Европейския план за възстановяване и ревизираната индустриална политика поставят голям акцент върху индустриалните екосистеми и веригите на доставки в Съюза. Това е уникална възможност за нашия сектор да подобри не само своята производителност и репутация в Европа, но и своята инвестиционна привлекателност, стратегическа стойност и дългосрочно значение за целия континент.

Възможно ли е да се стигне до отваряне на затворени мини в Европа?

Там, където има достатъчно търсене и цените са устойчиви, според мен е вероятно да се случи. Не можете да продавате това, което вече не е необходимо, но има многобройни проекти за доразработване на стари обекти, където например съхранените отпадъци могат да бъдат преработени по икономически ефективен начин и в същото време да предложат „междусекторни“ ползи, като рекултивация на терени, почистване на околната среда и развитие на преносими умения.

Целта на Зелената сделка е климатична неутралност, но изнасянето на производства от минния бранш в трети страни, където се изпycкa дaлeч пoвeчe CO2 и където ЕС няма възможност за контрол над процесите, не я ли компрометира?

Да, това може да се случи и затова е от съществено значение дискусията за наистина равни условия, при които такива разходи се реализират и включват. В тази посока е идеята за въглеродните гранични такси, които няколко европейски държави и минни компании активно подкрепят.

Ако на политическо ниво се стигне до решение за някакъв вид „минен суверенитет“ на Европа, то как стои въпросът с технологията? Може ли да се гарантира, че суровините ще се добиват по устойчив и екологичен начин?

Миннодобивните компании инвестират в дългосрочни проекти. В Европа просто не е възможно да се игнорират високите изисквания за устойчивост или екологична отговорност като задължителни части от такива инвестиции. Да, това ни притиска непрекъснато да се усъвършенстваме и да въвеждаме новости, както и да инвестираме, но вижте какво постигнахме вече. Ако използваме собствения си отличен опит и интелектуален капитал и се движим с широките крачки на други индустрии, като например цифровите технологии, тогава вярвам, че можем да имаме по-добро и по-зелено бъдеще.
Exit
Exit >
Жив

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ