Миньори в дигиталната ера

Българските добивни предприятия са сред водещите в Европа по темп на въвеждане на нови технологии в своята дейност

Пламен Енев
Пламен Енев / 22 October 2020 08:01 >
Миньори в дигиталната ера
Компютризацията на дейностите навлиза все по-дълбоко в минното дело
Текстът е част от приложение "Добивна индустрия", публикувано в брой 1 на списание BusinessGlobal

През последните десетилетия големите предприятия в българската добивна индустрия са сред водещите в Европа по темп на въвеждане на нови технологии във всички аспекти на своята дейност. Модерни решения се интегрират както за достигане на висока безопасност на работа в минните обекти, така и за свеждане до минимум на екологични отпечатъци и емисии на парникови газове.

Днес българските компании работят с машини на световни производители, лидери в минното оборудване. Примерите са много – в минното планиране се използват дронове, внедряват се автоматизирани диспечерски системи на компании като канадската Wenco и германската Siemens. „Дънди Прешъс Металс“ още преди 10 години започна програма за технологични иновации, за постигане на устойчив добив и ефективно производство. Изграждането на нов подземен трошачен комплекс и система за транспорт на рудата до повърхността е един от най-мащабните проекти от процеса на модернизация в рудник „Челопеч“, който е единственият в света със 100% Wi-Fi покритие на 600 м под земята. Неслучайно той бе разпознат от световната минна общност като модерен дигитален рудник, а дружеството получи награда за технологично лидерство.

Дигитализацията на рудник „Елаците“ подпомага оптималното извличане на запасите и ресурсите при добива им, както и на съдържащите се в тях полезни компоненти при преработката. През последните години „Елаците-Мед“ успешно внедрява съвременни цифрови технологии и осъществява програма за цялостна дигитална трансформация на производствените процеси. Тя обхваща системите за автоматизация, за управление на минното оборудване, за мониторинг, наблюдение и контрол на стабилитета, както и други системи, оптимизиращи технологичните процеси. Резултатите са по-висока производителност, по-добра себестойност и качество на крайния продукт, както и възможност за оптимално и по-дълго оползотворяване на природните ресурси. От 2015 г. добивните процеси в рудник "Елаците" се управляват, контролират и отчитат чрез съвременна GPS система за позициониране Dispatch. В обогатителния комплекс край с. Мирково се осъществи цялостна модернизация на информационно-управляващата система за процеса смилане, което подобри енергийната ефективност на предприятието, повиши степента на извличане на полезните компоненти от рудата, увеличи надеждността и контрола на технологичното оборудване.

Според доц. Ирена Григорова, зам.-ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, днес спокойно може да се каже, че минната промишленост е в нова технологична ера. „Минерално-суровинната индустрия на България разполага с високоефективни технологии, които са безопасни и щадящи околната среда. Неслучайно е посочвана като една от най-развитите в европейски мащаб. Още през 2013 г. компаниите от българската минерално-суровинна индустрия подписаха доброволен Стандарт за устойчиво развитие, който е първият подобен в Европа и чиято цел е да насърчава устойчивите практики на дружествата“, припомня доц. Григорова. Тя дава и конкретни примери, като новите поточни технологии за транспорт на руда в „Асарел“, които намаляват с 40% изгорелите газове. Модернизацията на обогатителната фабрика там с технологии от САЩ и Финландия пък довежда до намаляване на специфичния разход на електроенергия във флотация с 15%.

„Елаците-Мед“ преминаха от мазут на природен газ, като само за отоплителния период 2019/2020 г. са спестени над 1260 тона мазут, а спестените емисии от замяната на горивото се равняват на 3978 тона СО2. Добър пример е и управлението на водите в хвостохранилище „Бенковски-2“, които на практика не се изпускат в околната среда. Всички дренажни води от тялото на самата стена се извеждат и чрез тръбопроводи се отвеждат в две дренажни помпени станции, които връщат обратно водите в утаечната зона на хвостохранилището, като по този начин ги включват в оборотния цикъл на водата, която се използва за преработката на рудата. Така е и в хвостохранилище Челопеч.  Оборотно е промишленото водоснабдяване и в „Асарел“, като от 2019 г. автоматизирана система на Siemens в реално време следи работата на помпените станции.

Разбира се, не липсват и негативни примери, но те не са много: заради лошото стопанисване на мангановата мина „Оброчище“, която е една от най-големите в Европа, тя е доведена до състояние на фалит. В редица въглищни мини (например рудник „Ораново”) не само че не може да се говори за отговорно и устойчиво производство, а напротив – технологиите са остарели и неефективни.  Доц. Григорова обаче е на мнение, че тези практики са единични и не могат да характеризират минната индустрия у нас. „Водещите минни компании работят с фокус върху дългосрочното си устойчиво развитие. Като цяло удължаването на живота на действащите мини е едно от глобалните предизвикателства пред съвременната минна индустрия и огромно поле за иновации. Например за 20 години в „Асарел“ са вложени целево около 1,3 млрд. лв. по програми за дългосрочно устойчиво развитие. С тях са финансирани проекти за модернизация на целия производствен цикъл, за опазване на околната среда, безопасност на труда, енергийна ефективност, развитие на минерално-суровинната база, човешки ресурси, корпоративно развитие и социална отговорност“, изрежда доц. Григорова. Подобно е положението и в останалите големи и отговорни компании в бранша, които инвестират мащабно, за да повишават ефективността си, тъй като рудите у нас не са особено богати. Без тези инвестиции нямаше да са възможни днешните технологични показатели, които някога биха били немислими – напр. ефективно да се преработват много бедни медни руди със средно съдържание на мед от 0,27%.

Рудниците и кръговата икономика

В минните компании можем да видим и различни аспекти от модерната концепция за кръговата икономика, които реално се осъществяват. Като базова индустрия минната е в началото на кръговата икономика и затова много важни са инвестициите и иновациите на компаниите, чрез които се осигурява по-пълноценно използване на ресурсите и по-ефективната им преработка. През 2019 г. МГУ започна работа по проект REDUCES, финансиран от Interreg Europе, който показва, че минерално-суровинната промишленост е сред лидерите в областта на кръговата икономика. „Това въобще не ни изненада, защото нашите предприятия работят по този модел от близо 20 години“, казва доц. Григорова и сочи примери.  В Челопеч стерилните скални маси в продължение на много години са транспортирани на повърхността, заедно с рудата. Образувалите се насипи от скален материал са представлявали сериозен екологичен проблем. „Дънди Прешъс Металс“ въвежда нова система, която води до пълно оползотворяване на този минен отпадък, който се превръща в продукт за запълване на иззетите пространства директно в рудника. В „Асарел“ работи най-модерната в Европа инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед от омеднени води, чрез която се оползотворяват полезните компоненти от най-бедните руди, които иначе биха били отпадък. „Асарел-Медет“ реализира и устойчив проект за техническа и биологична рекултивация на насипището от извънбалансова руда. На един декар от рекултивираните площи е посадена лавандула, от която вече се произвежда лавандулово масло.



Българската минерално-суровинна индустрия отдавна е интегрирала устойчиво екологосъобразно производство и потребление, съчетаващо икономическа, екологична и социална компонента, и е готова за прехода към кръгова икономика. Но голямо поле за нови иновации открива зелената икономика. Защото технологиите на бъдещето и зелената енергия са немислими без повече метали и това ще изисква увеличаване на добива чрез природощадящи технологии.
Exit
Exit >
Жив

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ