Няма полезни изкопаеми - няма Индустрия 4.0

ЕС не може да постигне целите на Зелената сделка без собствен добив и минната индустрия е част от решението

Пламен Енев
Пламен Енев / 22 October 2020 08:57 >
Няма полезни изкопаеми - няма Индустрия 4.0
В САЩ отварят отново закритата мина за редкоземни елементи в Маунтин пас, Калифорния
Текстът е част от приложение "Добивна индустрия", публикувано в брой 1 на списание BusinessGlobal

Беше преди близо десетилетие, когато ЕС за първи път заговори за възможни рискове при снабдяването с важни за технологичния прогрес суровини. Проблемът тогава дойде, когато Китай едностранно спря износа на редкоземни минерали за Япония по политически причини. Светът се събуди, осъзнавайки, че Пекин притежава огромна сила, контролирайки около 85% от световните доставки.

Впоследствие Китай ясно потвърди намерението си да се възползва от монополното си положение и при търговската война със САЩ, когато използва предимството си, за да извие ръцете на американската администрация при първоначалните преговори. А пандемията от новия коронавирус, която наруши веригите на доставка, бе последният рисков фактор, който затвори кръга от проблеми пред дигиталната трансформация.

В последните години, с развитие на технологиите, индустрията стана все по-зависима от ключови суровини. Всеки от ползвателите на 3,5 млрд. смартфона по света приема умното си устройство за даденост, но едва ли знае, че за изработването му са необходими десетки материали, добивани от минната индустрия. Тя осигурява суровинно направата на батерии, солари, лазери, вятърни турбини, военни технологии, перманентни магнити, технологии за складиране на електроенергия, компютри, монитори и т.н. Предлагането на тези суровини пък е концентрирано в различни държави, но всичките извън ЕС – африкански, южноамерикански, Китай, Австралия, Русия, САЩ, Канада и др. Проблемът е, че с развитието на технологиите търсенето на тези материали се увеличава значително. И всички останали увеличават добива, за да отговорят на нарасналото търсене, с изключение на Европа, която през последните десетилетия свива производството си.



От 2015 г. насам електрическата мобилност и технологиите за съхранение на енергия например се превърнаха в най-големите потребители на литий, заемайки дял от 35% от общото търсене днес. По същата причина търсенето на кобалт се е увеличило от 5% до почти 25% за по-малко от пет години. Такъв бърз растеж поставя под напрежение снабдяването, за което свидетелства петкратното увеличение на цените на кобалта между 2016 г. и началото на 2018 г. Въпреки че предлагането покрива търсенето, нестабилността на цените през последните години беше ясен предупредителен знак за компаниите и правителствата.

През 2011 г. Европейската комисия реши, че трябва да предприеме мерки, за да се предпази от риска от прекъсване на доставките, защото Европа е почти изцяло зависима от внос на суровините, нужни за Индустрия 4.0. Тогава акцентът падна върху търсене на алтернативи и рециклиране. Девет години по-късно изкуствени заместители на критичните суровини няма, защото това е дълъг процес, а рециклирането се оказва сложно, тъй като материалите, използвани в различните устройства, са в минимални количества и извличане за повторна употреба за някои от тях не е възможно.

Еврокомисията разработва стратегия за осигуряване на доставките на „критични материали“, към която има списък, който се разширява постоянно и към момента включва 27 елемента, без които амбициозната Зелена сделка не може да се осъществи. Но и извън „критичните“ има и други добивни материали, ключови за дигиталната трансформация, от които Европа е напълно зависима или произвежда в малки количества. Литий, кобалт и никел повишават производителността на батериите и им придават по-висока енергийна плътност. Медта е от съществено значение за нарастващата употреба на електроенергия благодарение на ненадминатата си проводимост. Без злато, сребро и платина сложната електроника е невъзможна. Дори и стоманата, която е нужна за всичко и която се произвежда в Европа, е зависима от внос на суровини от страни като Турция, Мозамбик и Русия. Планът за действие по критичните материали, който ЕС разработва, трябва да даде отговор на нарастващите опасения, но стимулирането на собствения добив се превръща в непосредствена цел заедно с мерките за рециклиране.

Какво може да се направи      

Че това е пътят, демонстрираха и САЩ, които планират да отворят отново затворената мина за редкоземни материали в Маунтин пас, Калифорния, а в Конгреса предстои да се гласува Закон за проучване на критични минерали и иновации (American Critical Mineral Exploration and Innovation Act of 2020). Крайъгълният камък на проекта е разпоредба, която изисква федералните агенции да оптимизират процеса на разглеждане на разрешението за добив, който в момента може да отнеме и над 10 години, докато в Канада и Австралия това става за 2 – 3 години. Законопроектът също така изисква американската геоложка служба (U.S. Geological Survey) да направи нови проучвания за находищата на минерали на федерални земи. Освен всичко останало в него са предвидени и субсидии за минните училища и университети в САЩ заради намалението на желаещите да учат в тях през последното десетилетие.

В геоложки план Европа не разполага със залежите на Северна Америка – някои подземни богатства не са налични, а други са изчерпани. Но ЕС страда от липсата на информация за това с какво разполага. Необходимо е държавите членки да изготвят нови проучвания и да направят картографиране на цялата минна индустрия, което ще покаже къде има ресурси в концентрация, която прави добива икономически рентабилен. Такова ново изследване е оправдано по две причини. Първата е, че много от материалите, които се считат за ключови днес, просто не са били необходими на индустрията на ХХ век. Например, когато са откривани редкоземните елементи, се е считало, че те се срещат на много малко места (откъдето идва и наименованието им), докато сега е ясно, че са практически навсякъде, и въпросът е дали концентрацията им е икономически оправдана.

Втората е, че методите за търсене, добиване и преработка на суровините са се развили толкова в технологично отношение през последните десетилетия, че считани за безперспективни преди находища сега се разработват. „В Европа имаме много критични материали, които още не сме открили, но новото поколение спътници „Коперник“ например ще ни позволят да добием по-добра представа за това с какво разполагаме“, каза през февруари в Европейския парламент комисарят по единния пазар Тиери Бретон. Тогава той добави, че новата индустриална стратегия на ЕС, която предстои да се приеме, отива далеч отвъд редуциране на емисиите и дигиталната трансформация, имайки предвид, че и двете са невъзможни без осигуряване на необходимите суровини.

Собственият добив в Европа ще се развие и по друга причина. Дори и да приемем, че светът изведнъж стане мирно място, а държавите, които осигуряват предлагането, решат да не използват монополното си положение за икономически национализъм или за геополитически цели, то веригата на доставки към ЕС пак ще бъде поставена под съмнение. Това се дължи на предвидения в Зеления пакт граничен въглероден механизъм, който ще влезе в сила през 2021 година. Той ще ограничава вноса на материали от трети страни, които не покриват европейските стандарти за опазване на околната среда, безопасни условия на труд и социална отговорност. Логиката е да няма „въглеродни течове“ – например в центъра на Европа да има ултрамодерен завод за батерии, който ползва кобалт от Конго или манган от Габон, добити по неустойчив начин, което би компрометирало целите на Зелената сделка за въглеродна неутралност.

Добрата новина е, че в Брюксел осъзнават, че нито една доставка не може да се счита за гарантирана, и ако искат ЕС да бъде водеща икономическа сила, дърпайки технологичното развитие на света напред, трябва да се обърнат към собствения добив. Да, европейската минна индустрия не може да осигури всички налични ресурси по обективни причини, но ще бъде гарант, че ръцете на правителствата и индустрията няма да бъдат извивани, а суровините ще бъдат извличани по възможно най-устойчив начин. Това, в комбинация с енергийно ефективни мерки и мащабни инвестиции в научния сектор, които така или иначе са предвидени, вече могат да дадат на ЕС лидираща роля на международната сцена, за която всички говорят, но на практика не виждаме.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ