ГЕРБ предложи предизборен бюджет с акцент върху заплатите

България ще е с дефицит поне до 2024 г., прогнозира кабинетът

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 21 October 2020 20:22 >
ГЕРБ предложи предизборен бюджет с акцент върху заплатите
Само дни, след като премиерът Борисов нареди на финансовия министър Кирил Ананиев, да не е "стистнат" като предшествениците си, правителството предложи предизборен бюджет с вдигане на заплати, пенсии и социални плащания.
Завръщане към предкризисните нива на растеж през 2021 година и ускорено покачване на блрутния вътрешен продукт през следващите години в условия на бюджетни дефицити поне до 2024 г. предвижда Министерство на финансите в проекта си за бюджет 2020. Основният акцент на предизборния бюджет са вдигането на разходите за заплати и пенсии, които растат съответно с 13% и с 10%, а за социални помощи се увеличават с 16%. Общите разходи на държавата се очаква да нараснат до 52.5 млрд. лв., което е повишение с 9.145 спрямо очакваното им изпълнение през тази година. Приходите от своя страна са прогнозирани да нараснат с 10% до 47.6 млрд. лв.

„Приоритетите на Бюджет 2021 са политиката по доходите, образованието, политиката в областта на здравеопазването, социалната политика, пенсионната политика и политиката в областта на отбраната“, коментират в доклада си Министерство на финансите.

Както и в първия си мандат, ГЕРБ предпочитат да жертват най-продуктивните си разходи – тези за инвестиции, за да осигурят ресурс, със който да разплащат текущите си разходи. Неизпълнението на държавните инвестиции през тази година се очаква да е 18% спрямо плана. Догодина пък се очаква те да нараснат със 7% спрямо тази – до 6.1 млрд. лв., но и тази стойност ще е с 0.8 млрд. лв. по-малка от планираните инвестиции за тази година.

Точно 11 години, след като в период на приключваща криза Бойко Борисов за първи път стана премиер и започна да обвинява тройната коалиция, че му е завещала неподсигурено с приходи увеличение на пенсиите, ГЕРБ правят същото. Днес в ролята на министър-председател трети мандат Борисов не се притеснява да влезе в образа на плашилото, с което дълги години плашеше обществото само пет месеца преди да дойдат изборите.

Очаквано, дефицитът през тази година се коригира в посока на горе – от 3% на 4.4% спрямо брутния вътрешен продукт. За догодина е планирано той да се свие с 0.5 пп до 3.9 процентни пункта, а в следващите две години да е съответно 2% и 1.8% от БВП. Проектът се посрещна с недоверие от експертите, които смятат, че е невъзможно да се изпълни и документът може да послужи само за заблуда на финансовите пазари, от които и догодина ще трябва да се тегли заем.

Бившият министър на финансите Петър Чобанов, който още преди седмици прогнозира, че стъпката на консолидация спрямо тази година ще е половин порцентен пункт спрямо БВП, коментира, че управляващите предлагат бюджет, който ще е неизпълним още от първия ден на прилагането си. На по-късен етап според него ще се стигне до актуализация и дефицитът ще е около 4.8% от БВП, тоест по-голям, отколкото през тази година.

Друг бивш министър на финансите коментира пред „Икономист“, че проблем не е самият дефицит, а начина, по който се реализира, както и усещането, което управляващите оставят, че с годините на благоразумна фискална политика е свършено и започва здравото харчене с цел да се угоди на различните претенции към парвителството.

„Пазарите ще се усетят най-много година след като видят изпълнението на тазгодишния бюджет. Когато доловят, новия подход, ще започнат да калкулират по-голяма рискова премия към доходността, която търсят по българския дълг“, коментира финансистът.
Exit
Exit >
Жив

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ