„Никой не може да разбере радостта и ентусиазма, с които рисувам – дори сам не мога да се разбера. Рисувам като омагьосан и четката пее!“ Думите са на художника Константин Щъркелов, чиито творби можем да разгледаме в Столичната градска художествена галерия. Експозицията бе подготвена и трябваше да се открие още на 18 март, но извънредното положение сложи и пред нея знака стоп. Сега вратите са отворени.
Изложбата „Константин Щъркелов: Скитникът самотник“ е посветена на 130-годишнината от рождението на художника. Нейни куратори са директорът на галерията Аделина Филева, Красимир Илиев и Пламен Петров, които представят творчеството и живота на майстора във всички негови аспекти. Проучени са били не само колекциите с творби на Щъркелов в различни галерии в страната, но и архивни материали. Така в артсалона е създаден своеобразен портрет на артиста чрез 300 негови акварели, маслени платна, рисунки и ескизи, както и с множество снимки, лични дневници, спомени, писма, документи, публикации за художествените му изяви.
„При подготовка на изложбата пред нас изплува интересен образ на един динамичен човек, вълнуващ се от своето време, обичащ добрата компания, хубавото вино, веселието – разказва Аделина Филева. – Изплува обаче и творецът самотник, много различен от веселия, забавен човек. Именно изкуството го предпазва от бързата слава, която Щъркелов получава. Това изкуство, което го връща обратно в любимата му природа. Природата, която го превръща в самотник и в скитник. Художникът с раница и с блок под мишницата обикаля цяла България и пресъздава суровата красота на Рила и Пирин, на Стара планина, мекотата на Витоша, разнообразните багри на Родопите. Той обаче се вълнува и от човешкия образ, от това, което се случва около него. Участва и в Балканската война, и в Междусъюзническата война, и в Първата световна война. Именно оттам се раждат множество платна и скици.”
Макар Щъркелов да е известен най-вече с пейзажите си, изложбата акцентира и върху портретното му наследство. Според Пламен Петров досега то не е представяно в цялост, а сега са показани не само най-добрите образци, но и работи, в които авторът не е бил съвършен. „Така можем да разберем защо критиката го насърчава в областта на пейзажа и натюрморта и остро го съди по отношение на портретите“, твърди Петров.
А Красимир Илиев допълва: „В писмо до своя приятел Александър Божинов той описва белите и червените цветове на цъфналите дървета и казва: „Всичко е разцъфтяло, как да не се радваш, как да не страдаш“. Няма друг художник, който да вплита в творчеството си радостта и страданието по такъв начин. Щъркелов усеща красотата на природата като нещо преходно, което носи не само радост, а и печал. А участието във войните слага отпечатък върху цялото му творчество, преобразява го. Жертвите на войната са житейски удар, който за чувствителен човек като него завинаги променя мисленето и отношението му към света“.
Насладете се на многоликото му творчество през следващите пет месеца след 19 май.
Текстът е публикуван в брой 15/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
