България иска суап с ЕЦБ, какво значи това?

България е поискала суапово споразумение с Европейската централна банка, съобщиха на брифинг премиерът Бойко Борисов и министъра на финансите Владислав Горанов. Те не посочиха за каква сума става въпрос, нито какви са сроковте и механизмите за усвояване на средствата, но стана ясно, че след Дания и Хърватия, България също се нарежда на опашката.

"Това е една изключително голяма подкрепа, най-малкото гаранция за допълнителна стабилност на валутния борд, който макар и преобезпечен на 150 процента, е механизъм на фиксиран курс, който в криза трябва максимално да бъде максимално защитен", коментира по този повод Владислав Горанов.

Валутните суапове са форма на ликвидна поддръжка с цел пазарите да функционират гладко. С тях централната банка на една държава (в случая Българска народна банка) търси евро от Евпорейската централна банка за да гарантира, че ако в някакъв момент търсенето на евро от домакинствата и бизнеса надхвърли собствения капацитет на банки да го задоволят, валутна ликвидност ще има. Ако това се случи и тук, ресурсът ще е осигурен от ЕЦБ с посредничеството на БНБ.

Многоповече от едно на ум
С изказването си министър-председателят показа, че няма ликвидни инструменти, които са достъпни за страни в чакалнята на еврозоната, но не са за държави извън нея като България.
Друго, което остава неясно е, какво точно целят управляващите, имайки предвид, че България е държава с валутен борд. Една от характеристиките на борда е, че БНБ няма право да кредитира търговски банки, освен в краен случай и в този смисъл, за България суапът с ЕЦБ е като протокол за действие в краен случай.

Наредба 6 на БНБ, посочва, че централната банка може да кредитира трговски банки при следните общи условия:

1. възникване на ликвиден риск, засягащ стабилността на банковата система, установен по реда на глава втора;

2. само на платежоспособни банки, изпитващи неотложна потребност от ликвидност, която не може да бъде осигурена от други източници;

3. само срещу залог на ликвидни активи, видът и размерът на които се определят в тази наредба;

4. срокът за погасяване на кредита не може да надхвърля три месеца.

Има и формулировка относно какво точно означава ликвиден риск:

- Ликвиден риск за банковата система може да има, когато сумата на плащанията чрез Системата за брутен сетълмент в реално време (RINGS), неизпълнени поради недостиг на средства по сметките за сетълмент на търговските банки в БНБ, надхвърля 15 на сто от общия обем на инициираните плащания през всеки от последните два работни дни

- Ликвиден риск за банковата система може да има и когато отделна банка е допуснала или установи, че ще допусне забавяне на изпълнението на наредените при нея платежни документи за повече от 3 дни, и ако банката има дял от 8 и повече процента от обема на междубанковите разплащания през всеки от последните пет работни дни, преди да депозира искане за кредит в БНБ.

Очертани по този начин, условията изискват положението вече да е станало тежко. Самото отпускане на ликвидността става при много тежки изисквания за обезпечаване на средствата, които се отпускат. Това може да е злато, валути и първокласни ценни книжа, и в анализите на поне едно правителство (по разказ на бивш премиер – бел. ред.) се споменава, че ако една банка разполага с обезпеченията, тя не би имала нужда от самата подкрепа.

Именно по тази причина, далеч преди да се прибегне до употребата на Наредба 6, две правителства вече са ограничавали ликвидния натиск с отпускането на кредитиране за търговски банки от фискалния резерв. Това се случи през лятото на 2008 година и през лятото на 2014 година. И в двата случая срещу конкретни банки имаше криминални атаки, които успяха да предизвикат стрх сред критична маса от техните клиенти.

В този смисъл най-важно е държавата да разполага с достътчно значими резерви. Суаповите споразумения също може да се окажат полезни, но на много по-късен и тежък етап. А самото им споменаване сега, създава риск от спекулации дали правителството не се страхува от нещо, за което обаче всячески опитва да не говори.