Министърът на финансите нарече хората със свободни професии „маргинали“, които не трябва да претендират за компенсации около кризата с коронавируса.
Такъв маргинал се оказах и аз – признат с документ от преди петнайсет години.
Тогава родните законотворци приеха нова алинея, разпореждане, наредба или допълнение към закона за данъчното облагане. То засягаше и нас, Стършелите, свободни хора със свободни професии. Творците (писатели, художници, сценаристи, режисьори) щели да плащат по-нисък данък от други – например журналисти, артисти, юристи, архитекти…
– Нужен ви е документ, че сте писатели! – каза нашата стършелова счетоводителка.
Майтапи ли се: коя държава в света издава документ за писател? Не съм чувал граф Лев Николаевич да е имал удостоверение за писател. Ами Антон Павлович или Стивън Кинг?
Счетоводителката ни е сериозна жена – спазва буквата на закона. Показа ни две-три страници, изпъстрени с параграфи и алинеи, които нарече „нормативен акт“. И ни поведе (Стършелова група от петима писатели) към някаква агенция, дирекция или управление, където да ни признаят за творци.
Ето ни пред гише – зад него седи чиновничка, сериозна почти колкото нашата счетоводителка.
– Добър ден! – казва колежката ни. – Водя ви петима писатели да им издадете документи за упражнявана творческа дейност…
Жената зад гишето ни оглежда един по един – що за стока сме. Не само че не ни е чела, не ни е мяркала дори някъде по телевизията.
– Аз как да разбера, че това са писатели? Днес всеки пише.
– Имат издадени книги! – обяснява счетоводителката.
– Че то всеки може да издаде книга! – отвръща чиновничката, която явно е наясно с особеностите на литературния живот в България.
– Но те са известни писатели! – настоява колежката ни и изрежда нашите имена.
– Не съм ги чувала!
– А кои писатели сте чували?
– Вазов, Елин Пелин, Йовков... Господа, съжалявам, не мога да ви призная за писатели! Помислете сами: идвате ми тук петима! Какво ще стане, ако след вас се наредят още десет такива с претенции за писатели! А утре – петдесет! Кой ще плаща данъци в тази държава? Държавата пропада!
Друг да е, ще се вкисне от бюрокрацията, а на нас абсурдът взе да ни харесва.
– Ако искате, и ние нещо ще ви напишем – предлагаме. – Дайте ни лист и молив, пък вие ще прецените кой е от нас е писател и кой не е. Щом държавата ви е сложила на това важно място...
Хората в салона се заслушват, някои се усмихват, други се кискат с глас.
– Не ми губете времето! – жената зад гишето е все по-сериозна.
Не знам как щеше да завърши тоя бюрократичен скеч, ако в тоя момент не се беше появил нейният началник. Той се оказа читател на „Стършел“, позна ни и даже ни поиска автографи. После ни призна за творци – по смисъла на закона. Издаде ни и документ.
На моето картонче, голямо колкото банкова карта, пише: Михаил еди-кой си… ПИСАТЕЛ! Такова удостоверение, такова признание нямат нито старият граф Лев Николаевич, нито д-р Антоша Чехонте или Стивън Кинг.
А сега излезе, че съм бил МАРГИНАЛ.
Дали финансовият министър Владислав Горанов няма да ни накара пак да се редим на онова гише за нов, маргинален документ?
Текстът е публикуван в брой 12/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите от петък в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
