Преди седмица, само за секунди след отварянето на пазара, цените на петрола се сринаха с цели 30%, след като Саудитска Арабия започна агресивна ценова война през уикенда, което доведе до най-ниското ниво на "черното злато" от четири години. Сорт Брент падна от $45 за барел до $31.02, а американският WTI записа $30 за барел. Това бе прякото следствие от разпадането на съюза между саудитците и Русия, след като Москва отказа да продължи със съкращенията на продукцията, въпреки рязкото пропадане на търсенето заради избухването на коронавируса.
"От 1 април започваме да работим, без да се съобразяваме с квотите или намаленията, които бяха въведени по-рано", каза руският министър на енергетиката Александър Новак, добавяйки, че страната му "ще следи и анализира развитието на пазара". Реакцията на Саудитска Арабия бе да повиши продукцията и да предложи суровината си с безпрецедентни ценови отстъпки, стигащи до 20 на сто. Това действие бе определено от някои анализатори, като "политика на изгорената земя", защото бе взето въпреки отслабващата икономика и заплахата коронавирусът да се превърне в пандемична тенденция към намаляване на търсенето на транспорт и гориво. Съвсем нормално търговците се уплашиха от решението на Саудитска Арабия да започне ефективна ценова война часове след като се опита да осигури сделка между ОПЕК и Русия.
"Рядко сривът на търсенето съвпада със скок в предлагането. Това е най-мечата комбинация от началото на 30-те години на миналия век. Ценовият срив едва започва", казва Боб Макнали от Rapidan energy Group, цитиран от Financial Times.
Саудитска Арабия на практика наказва Русия, като дори ще опита да отнеме от нейния пазарен дял в Европа, но ценовата война ще удари и шистовите производители в САЩ, чийто възход през последното десетилетие обедини Москва и Рияд. Подобна тактика бе използвана от саудитците и през 2014 година, но тогава от уравнението липсваше коронавирусът, който сега влияе много на търсенето.
Анализаторите на Goldman Sachs още тогава намалиха прогнозата си за котировките на петрола, защото новата ценова война ще доведе до "финансов стрес" за шистовите компании и другите високоразходни производства, пише MarketWatch. "Според нас това напълно променя перспективите за пазарите на нефт и газ и ни връща към сценария "Нов петролен ред", при който производителите с ниски разходи увеличават предлагането от свободния си капацитет, за да принудят производителите с по-високи разходи да намалят продукцията", пишат в бележка анализаторите.
Петролът вече беше под натиск и преди да се разпадне алиансът между ОПЕК и Москва, като и двата основни сорта се намираха на меча територия от началото на годината. Goldman Sachs смята, че сривът в търсенето заради коронавируса е еквивалентен на този, наблюдаван през първото тримесечие на 2009 г. на фона на финансовата криза, докато скокът на производството вероятно ще бъде много подобен на този от последната ценова война. "В резултат на това намаляваме прогнозите си за второто и третото тримесечие до $30 за барел, като са възможни и понижения в цените до оперативните нива на стрес от $20", пишат от инвестиционната банка.
Някои виждат в този ход на Саудитска Арабия опит да принуди Русия да се върне към масата за преговори, за да се съгласи да направи по-големи съкращения на производството, като отново наложи петролния алианс, който спомага за подкрепата на пазара от 2016 г. Но отношенията между Москва и Рияд сега са под напрежение и анализаторите не виждат лесен път обратно към сътрудничество. Според анализатори от FGE ситуацията прилича на колективно самоубийство, в което всички страни губят.
Текстът е публикуван в брой 9/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
