Нямаме надеждна статистика за българските емигранти

– Г-жо Димитрова, по данни на Евростат, цитирани от социалното министерство, емигриралите българи са 1,3 млн. души. По данни на външно министерство те са 2 млн. души. На какво се дължи това сериозно разминаване?

– Частично се дължи на дългия период, в който българите емигрират. Числата, които ние приемаме за валидни и които са близки до тези на външното министерство, обхващат целия период на прехода. Първата емигранска вълна бе дори няколко години преди началото на прехода в посока към Турция и се дължеше на т.нар. възродителен процес. В началото на прехода имаше още една вълна емигранти към Турция, защото тогава се събираха семейства там и от този период няма точна статистика колко точно са заминали. Втората голяма емигрантска вълна беше към САЩ и Канада, третата – към Западна Европа. В този дълъг период от време имаше обективни трудности при отчитането на големите потоци от български емигранти. А емигранската вълна след присъединяването на България към ЕС беше подценена като отчитане от българските власти. Липсата на единна система и на строга методика и на капацитет довежда до това разминаване в числата. 

– До какво води тази липса на надеждна статистика?

– Когато не знаем колко са емигрантите и какъв е техният профил, е много трудно да се води целеносочена политика в посока за  привличане на тези хора обратно у нас. В момента се работи на парче. Показва се един завърнал се българин примерно, но какво ни дава това? Трябва да има много ясен мониторинг какво е накарало дадени хора да се върнат – дали го правят веднага след като завършат образованието си, или пък работят две-три години и след като не успеят да се реализират според техните представи, се връщат. Всеки има свои познати, които са се върнали от чужбина, но изводи се правят, когато има цялостен поглед. Затова смятам, че е важно и за държавата, и за работодателите да знаят какъв е профилът на завръщащите се българи. От външни изследвания се знае, че преобладаващата част от емигрантите са млади мъже със средно или по-ниско образование, които работят предимно нискоквалифициран труд в земеделието и строителството. Трудят се с един час повече и вземат с една пета по-малко. Има и друга категория емигранти, които са завършили в чужбина и работят във финансовия сектор. 

– Много се говори за кариерните форуми, които социалното министерство организира, но няма данни колко българи са започнали работа вследствие на тези форуми. В каква посока трябва да се работи?

– Много малко български фирми например предлагат летни стажове на българи, които учат в чужбина. А ако го направят, тези хора ще се запознаят с работата и има повече шансове да се върнат. 

– Кога може да се очаква по-сериозно завръщане на българи от чужбина у нас?

– По наши оценки, когато БВП на човек от населението по покупателна способност стане 75% от средноевропейския, в момента е 51%. Емиграцията по икономически причини е в посока към държави, където този показател е по-висок от средноевропейския. Разгорещената дискусия напоследък за връщащите се българи от чужбина не е много на място, защото все още нямаме предпоставки за т.нар. регресивна емиграция. Да, връщат се хора, но те все още не доминират над тези, които заминават, което означава, че е необходимо да бъдат изпълнени още условия.