Мария Косева Фарьорските острови!? Къде е това? Всъщност – в Европа - северно от Шотландия, между Исландия и Норвегия, в Северния Атлантически океан. Насред голямото студено и ветровито нищо, което ги прави или напълно безинтересни, или точно обратното. И макар 18-те острова, населени от едва около 52 000 души, да се намират на 62-рия паралел, (на 66-ия е Северният полярен кръг), температурите рядко падат под нула градуса през зимата, но и не се качват над 15 през лятото – Фарьорите са на пътя на Гълфстрийм.
Тук може да те брули силен вятър насред гъста мъгла, от която вали дъжд, а на 100 метра встрани да грее слънце. Изглежда като място от друг свят. Зелени хълмове, които се издигат от океана, прорязани от фиорди, без едно дърво, захлупени от облаци и осеяни с овце. Утопия със социална система по най-издържаните скандинавски традиции и старомоден селски бит.
Името на Фарьорите означава овчи острови. Смята се, че първите заселници там са били ирландски монаси, които пристигнали през V век и донесли овце. Тъй като нямали жени, постепенно останали само овцете, а когато през VII век пристигат викингите, са очаровани – не само откриват свободна територия, но с добитък наготово - и така дават името на архипелага. И в наши дни овцете на острова са с 20 000 повече от хората. Днешните фарьорци са наследници на викингите и са отделна нация. Столицата се нарича Торсхавн – пристанището на Тор. Фарьорите са автономна територия на Дания, но като език и традиции са най-близо до Исландия. Не са част от Европейския съюз, тъй като при правилата на ЕС основният им поминък – риболовът и фермите за сьомга, би пострадал сериозно.
Огромната част от стоките се внасят от Дания, която е на 1300 км на югоизток. Което значи, че е ужасно скъпо. Не се отглежда почти нищо освен картофи, плюс риба и овце. Последните две напълно отсъстват от магазините, включително и смятаната за една от най-добрите в света фарьорска сьомга. Ако случайно в семейството няма рибар, хората купуват от съседи или приятели, или в краен случай – от пристанището. Всеки дом има и зареден фризер с овче месо. Освен това местните не ядат прочутата си сьомга, която се отглежда в развъдници по фиордите, представлява половината износ на страната и голяма част от икономиката ѝ. Тя не е част от традицията на островите - не е характерна за местните води и са започнали да я развъждат изкуствено преди няколко десетилетия.
Във фризера на всеки има и месо от кит. Който е чувал за Фарьорските острови, то обикновено е покрай клеймото „китоубийци“, подхранвано от акции на екоактивистите със съответните драматични кадри на заливи с червена от кръв вода. На Фарьорите обаче се ловят китове веднъж годишно през лятото, единствено за битови нужди, индустриален лов няма от десетилетия. Това е традиция, в която се включва сериозна част от населението, а след това месото се дели между всички домакинства в страната. За фарьорците това е част от идентичността, която се пази подобно на езика – на островите има специална комисия, която се грижи за съхранението му – всяка нова дума, например интернет, Фейсбук или телевизия, се преправя на фарьорски и местните медии са длъжни да ползват този вариант; ако искаш да кръстиш детето си с име извън официален списък с местни имена, трябва да кандидатстваш за одобрение пред друга комисия.
Китовото месо се оказва важно за нацията и по друга причина, макар и наскоро установена. То съдържа много карнитин – вещество, което се произвежда от организма и е жизненоважно за транспортирането на мастните киселини в клетките и превръщането им в енергия. При липсата на карнитин мазнините не се превръщат в енергия, което води до сърдечни проблеми. На изолирано място с 50 000 жители наследствените болести са неминуеми и преди 10-ина години се оказва, че иначе рядкото състояние дефицит на карнитин-транспортер е далеч по- често срещано на Фарьорите. Болестта води до инфаркти, включително при млади и здрави хора. След откритието на островите има скрининг, а засегнатите от болестта пият добавки. И ядат китово месо. Мястото е сурово, първично и все още сравнително мъжки свят на рибари, затова и младите момичета в търсене на по-добро образование и перспективи емигрират по-често. А от няколко години фарьорците са се отворили към жени от Тайланд и Филипините, което освен всичко друго ще осигури и жизненоважното генетично разнообразие.
Ако кървавият лов на китове звучи нецивилизовано, ето и другото лице на Фарьорските острови. Както и в цяла Скандинавия данъците са високи, прогресивни според дохода и осигуряват почти всичко от сферата на социалните услуги. И понеже това е изолирано място, бедно на природни ресурси, където повечето хора са рибари, средната класа е кажи-режи 100%. На островите има 3 болници, но ако някой е болен от нещо по-сериозно, отива в Дания – безплатно. Образованието е безплатно, абсолютно всички говорят английски. Основните острови са свързани с изрядни пътища, включително с тунели под водата, към останалите има фериботи. До най-западния, Миченес, обект на сериозен туристически интерес заради колонията си от птици кайра, достъпът е само по море, но заради опасните течения фериботите пътуват само през лятото. На острова живеят 11 души, магазини няма и през зимата те получават всичко с хеликоптер, като превозът е безплатен.
В малка общност, в която всички се познават и зависят силно един от друг, и където църквата (лутеранство) все още има огромно влияние, а детска площадка е всичко извън входната врата, престъпленията са рядкост и обикновено са катастрофи и пиянски спорове.
А коя е втората по големина индустрия на островите? Туризмът, естествено.
