– Г-н Станчев, смятате ли, че целта на възложената от главния прокурор на ДАНС проверка на приватизационните сделки през прехода не е търсенето на възмездна справедливост, защото давността за евентуални престъпления е изтекла отдавна, а да бъдат "осветени", казано на милиционерски език, "лошите"? – Това би било осветляване, ако го правим вие или аз. Когато го прави главният прокурор, това е нещо като публичен донос, с властова тежест. Когато прокурорът Филчев каза, първо, че 10 млрд. лв. са загубени от приватизацията, после 20 млрд., после 30 млрд. – това е подобно публично говорене. Съвсем друго е главният прокурор да нареди разследване. Иван Гешев се държи като народен обвинител, докато нормалната функция на всеки един прокурор е на страна в съревнователен съдебен процес. В него съдът има последната дума. Когато главният прокурор не се интересува от давност, законови ограничения и процедури, тогава от народен обвинител той се превръща в народен доносител. А съдът е изключен от процеса. Ако има разследване и процес, общественото мнение ще е подготвено от доноса да мисли в "правилната" посока.
– А срещу кого ще донася той, нали в крайна сметка трябва да се търси виновност от длъжностни лица, а тук сякаш идеята е да се търси такава от "облагодетелствали се".– В периода 1992 – 2003 г. приватизационният закон е променян 29 пъти, създавани и променяни са множество подзаконови актове и всяка сделка е в конкретен нормативен контекст. А чл. 2 от Наказателния кодекс гласи, че за всяко престъпление се прилага законът, който е бил в сила по време на извършването му. И че дори и да има промяна на закона след това, се взема по-благоприятният за извършителя режим. Отделно имаме максимална давност от 10 години, а приватизацията практически спира през 2004 г. Следователно цялото упражнение с проверката на приватизацията цели да очерни правителството, при което е извършена най-много приватизация – кабинета на Иван Костов. Сега в упражнението се включиха маса доносници по душа. Всичко, което е успех на последните 30 години, ще бъде поставено под въпрос.
– От съобщението на прокуратурата излиза, че всъщност ще се проверява повече следприватизационният контрол, отколкото самата приватизация. – Следприватизационният контрол се оказа много труден и поради това, че различните типове купувачи могат да дадат предпочитания на някоя от клаузите по договора – дали ще е запазване на бранд, на предмета на дейност, на работни места, или на инвестиционния план (продажба срещу обещания) и т.н., всичко това е много трудно за наблюдение, защото винаги могат да се появят обстоятелства, достойни за извинение. Договорите са променяни. Например криза на пазара – цените на стоманата падат (една от причините за проблемите на "Кремиковци"), или се качват цените на природния газ (в случая с "Химко") и пр. Затова след специален експертен анализ на приватизацията и следприватизационния контрол през 2000 г., в който участвах и аз, препоръчахме да се премахне следприватизационният контрол – не защото не трябва да има такъв, а защото той трябва да отиде в съда – по реда на Закона за задълженията и договорите. Въвеждането на следприватизационния контрол през 2004 г. допълнително усложни нещата, защото решението за приватизация е на колективния орган Народно събрание и контролиращият следприватизационен орган не може да отмени акта му. Т.е. и при много нарушения на приватизационния договор сделката не може да бъде развалена. Например "Български морски флот" е приватизирано срещу обещание за инвестиционен план. След това обаче се оказа, че глобалната конюнктура се променя, отделно правилно или неправилно е управлявано – ДАНС или който и да е друг не може да се постави в обувките на неговите мениджъри тогава. Но е факт, че пазарът на транспортни услуги първи пое негативите на глобалната рецесия.
– Но идеологията зад тези опити за ревизия цели да оправдае масовото усещане за несправедлив преход, като подхранва убеждението, че приватизацията е разграбване на националното богатство и че всички сме щели да живеем по-добре, ако я нямаше или не бе извършена по този начин. – Цената на едно гърне се определя от това дали е спукано и можете ли да си варите боб в него. В края на 1987 г. 70% от гърнетата в българската икономика са спукани. През 1991 г. единственото предприятие, което може да носи твърда валута, е "Булгартабак". Целият валутен приход на икономиката е от "Булгартабак", около $60 млн. Никое друго предприятие до началото на приватизацията почти нищо не може да продаде на външния пазар. Не може да взема и кредити, защото страната е в практически фалит от 1987 г. и официално от март 1990 г. с мораториума върху плащането на външния дълг. В същото време трябва да има оценка на това, което се продава. Лицензирани оценители правеха оценка на базата на наличната към момента за всяко предприятие информация и предполагаеми пазарни обстоятелства. А 10 000 предприятия е много трудно да бъдат оценени. В различни периоди общата оценка за предприятията бе между 3,5 и 7 – 8 млрд. германски марки. Икономиката на България през 1991 – 1992 г. е $10 млрд. Задълженията на страната са $11 млрд. Т.е. в тази икономика никой не може да купи и да продаде нищо. И цените за продажба на предприятия са само ориентировъчни. Не е измислен обаче и начин да продадеш някому нещо, което той не иска. Цената е тази, която успяват да договорят купувачът и продавачът. В добавка има и няколко детайла. Поради факта, че страната бе с 98% държавна икономика, основана на 5-годишни планове, всяко предприятие има складова база, разчетена на доставки за целия 5-годишен период или поне част от него. Оценката на намиращото се в складовете е практически невъзможна. Действителен пример е как предприятие е продадено за 100 000 марки, но в него има болтове за 200 000. Само че цената на тези болтове през 1991 г. не е била известна на оценителите. Освен това има конкурентен и неконкурентен процес в приватизацията. Когато е конкурентен, държавата може би ще получи по-добра цена. Но за много предприятия нямаше конкуренция. Оказа се, че колкото по-голямо е предприятието, толкова по-малко конкуренция има за него. При най-големите предприятия, с активи за над 10 млн. марки, процедурата е била конкурентна при едва 6% от сделките. При средните предприятия – в 7% от случаите. А при най-малките, общинските, при почти нулево провеждане на търгове, има най-голяма конкуренция, защото по места мнозина знаят най-добре какви са активите. Друга особеност е колко време има купувачът да оцени какво ще купува. Оказа се, че при най-големите предприятия това време е средно 17 работни дни, при средните – 11, а при общинските – 7 дни.
– Дори жилището, което човек си е харесал да купи, го оглежда и проверява по-дълго. – Да, това е нелогично и несправедливо. Но понеже 70% от предприятията тогава работят на загуба, кредиторите на България, особено при заплахата от втори фалит през 1996 г., казват – което не работи, да бъде затворено. И Световната банка дори договаря с правителството на Жан Виденов компенсацията за 6 месеца на около 150 000 работници, които да бъдат съкратени. Кабинетът "Виденов" обаче не затваря тези предприятия, защото тогава около 700 000 души (със семействата на съкратените) ще останат без доходи, а и БСП ще загуби подкрепа. Правителството на Костов решава не да затвори, а максимално бързо да приватизира тези предприятия. И успява. Т.е. приватизацията в онази ситуация работи като политически и икономически приемлив начин на ликвидация на неработещите предприятия. Сравнително малко са приватизираните предприятия, които не работят.
– Какви ще са последиците от обявяването на приватизацията за криминална?– Това са Гьобелсови ефекти. Ако изминалите 30 години се оказват години на кражба и криминален преход, то на всеки човек на средна възраст му вменявате във вина, че в някаква част от живота си е участвал в избори, в които е подкрепял крадци. Което, разбира се, не е вярно. Вторият ефект е, че целият този период се оказва грешен, което пък означава, че предходният е бил хубав, което също не е така. Но няма нито един икономически показател, сочещ, че приватизацията е нещо лошо като краен ефект. Да вземем дори работническо-мениджърската приватизация, чийто дял е много висок – 73,45% от всички приватизационни сделки през 1998 г. По-голямата част от тези предприятия днес работят. Когато работническо-мениджърските дружества (РМД) не могат да върнат кредитите, колкото и малки сумарно да са те, предприятието става собственост на кредиторите и бива препродадено на този, който може да ги управлява и може да плати. Това преструктуриране трая средно 3,5 години. Цели отрасли, които трябваше да бъдат затворени по екосъображения, сега са сред най-чистите в света и работят на печалба. Едно от най-добрите предприятия в Европа за индустриални сплави от ценни метали е КЦМ "Пловдив", което е РМД.
– Другата линия на "овъзмездяване" за прехода е преследването на олигарсите – от Баневи, Арабаджиеви и Стайкови до Васил Божков, а вече и с поглед към Христо Ковачки. Скептиците сигурно биха повярвали в искреността на начинанието, ако ще се преследват и близките до управляващите бизнесмени. – В Украйна от 1993 г. до сега основните играчи в икономиката са едни и същи. В Русия до 2004 г. бе като в Украйна, когато изведнъж правата на собственост се оказаха временно понятие и приближените до Кремъл завзеха едрите парчета от собствеността. В никоя от другите бивши соцстрани, които влязохме в ЕС, няма такова нещо. През 5 – 6 г. се сменят икономическите приятели на управляващите, без това непременно да съвпада със смяната на властта. В България прокуратурата практически не участваше в този процес до 2012 г. Или поне не толкова видимо. През 2012 г. стана видимо, защото проговори френският посланик при опит за завземане бизнеса на френско предприятие. Голямата "опера" започна с проверката на ЕРП-тата през 2013 г. А на Васил Божков му се случи нещо като на Цветан Василев – съдружници казват "той иска да ни убие", прокуратурата започва разследване, а то съвпада с промяна в закона за установяване на държавен монопол върху лотарията. Изглежда обаче, проблемът не е в обществената вреда от триенето на билетчета, защото рекламата остава като възможност за маркетиране на този бизнес, следователно някой друг ще го вземе. Очевидно имаме преразпределение, а не наказание.
– Какви са вредите от преразпределението, изглеждащо като наказание?– Първо, че всеки може да се окаже виновен, без да може да докаже обратното. Второ, инвеститорите ще си помислят дали да инвестират в тази страна, където не уважават частната собственост и инвестициите. С преследването на хора с лош обществен имидж обаче главният прокурор ще стане много популярен, възможно е да прояви и политически амбиции и да бъде следващият президент или премиер. Но той сам и тези, които мислят като него, са дали тон за очернянето на другите.
Текстът е публикуван в брой 7/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
