Eдно от най-добрите места, където може да се насладите на следобеден чай, е аристократичният хотел Belmond Cadogan
АНИ МЛАДЕНОВА
Посещаваме британската столица броени дни преди Великобритания да напусне ЕС и си набелязваме местата, които ще ни липсват, ако случайно един ден ни въведат визи и Лондон вече не е мястото, където можеш спонтанно да отскочиш за един уикенд.
Кой, ако не ние, кога, ако не сега. Въоръжени с тази фраза, решаваме да направим импровизирано посещение на Лондон „като за последно“. И да се насладим на всичко изкусително и вкусно, което може да ни предложи този град, който безспорно е един от най-космополитните в кулинарно отношение.

В събота сутринта директно от летището се озоваваме на Portobello Road. Къде се намира ли? Просто излизате от спирката на метрото Notting Hill Gate и следвате тълпата, която обикновено е огромна, защото по криволичещата улица в първия ден от уикенда сергии разпъва един от най-известните пазари в света. Тук се продава всичко: от антики през винтидж дрехи и бижута (а в тази графа има истински находки!) до плодове, зеленчуци и прясна риба. Някога пазарният ден е бил предназначен основно за лондончани, но след като получава главна роля в „Нотинг Хил” с Хю Грант и Джулия Робъртс, мястото става привлекателно за туристи от всички точки на планетата. На продавачите сигурно отдавна им е омръзнало да показват на въоръжените с фотоапарати японци забележителностите от филма: синята врата, книжарницата за пътеводители и оградата към „тайната градина”. А когато не дават упътвания, те шумно рекламират стоката си на старовремски диалект, който дори и местните едва ли разбират. Най-добрите сделки се сключват към 3 – 4 следобед, малко преди пазарът да приключи. Тогава търговците на храна разпродават стоката си с колоритните викове Parnd a box, parnd a box, което в превод означава: дай ми една лира и вземи тази пълна кутия с вкусотии!
Казват, че кухнята на англичаните е бедна и затова те са „приватизирали” цялата гастрономическа екзотика на света. Лондон е прекрасно място за кулинарни пътешествия до отдалечени кътчета. След като модата на индийските ресторанти отшумя донякъде, сега на гребена на вълната са кухните на Италия и Япония. Или пък съчетание от двете...

Само на крачка от колоритния пазар на Portobello Road, стъпваме на италианска територия. Artisan е малък ресторант с голяма заявка за качество. Спокойно можем да кажем, че пицата на пещ тук е по-добра от 99% от тези, които сме опитвали в Италия. Традиционните съставки от Ботуша са съчетани с неочаквани вкусове от цял свят. Приказно крехкият октопод се сервира със салата от артишок, хумус с мастило от сепия и естрагоново чимичури. Пастата се прави на място и съвсем не е за изпускане, особено спагетите с миди, чесън и бейби домати. Сред основните ястия изпъква говеждата талята със сос от костен мозък. Ако ви остане място за десерт (ние винаги имаме), не пропускайте тирамисуто.
В съседство е и Ukai – един от най-добрите японски ресторанти в Лондон. Доказателство за това е дълголетието му в силно конкурентния кулинарен пейзаж на Portobello Road. Голямата изненада тук е, че всъщност шеф-готвачът е италианец, което добавя слънчева нотка в обичайното хладно съвършенство на японската кухня. Атмосферата е много непринудена и предразполагаща – нещо като шик квартален бар с убийствена храна. Задължително начало на вечерята в Ukai е някой от мноооого добрите коктейли. Сушито, разбира се, е перфектно, но предястието, което не бива да пропускате, е разтапящо фината гьоза с черна треска. А крехките до размазване говежди ребърца са нещо, което бихме искали да ядем винаги, когато настроението ни е минорно, за да ни стане едно такова хубаво на душата.

Следващата ни стъпка е малко по-„posh“. Zela на прочутата улица The Strand е перфектният ресторант, където да си покажете новите дрехи в събота вечер. Сред собствениците на заведението има цяло съзвездие от имена от шоубизнеса и спорта като Кристияно Роналдо, Енрике Иглесиас и Рафаел Надал. Екипът на шеф-готвача със звезди от „Мишлен“ Рикардо Санз е създал уникална кухня, която наричат „мепонска“ – съчетание от японски техники и вкусове, приложени към средиземноморски продукти и традиции. Дегустационното меню е добре оркестрирана симфония от ястия, която започва с гьоза, суши и морски стартери и продължава с избор от три основни. Говеждото от порода Wagyu, готвено в продължение на 48 часа, е истински шедьовър. Има само един начин да го хапвате – бавно и чувствено, като десерт.
А после се отправяме обратно към Италия... St. Katherine Docks e уютно малко пристанище на Темза – идеалното място да се насладите на лежерен неделен обяд, докато се радвате на слънцето и полюшващите се яхти. С две ръце препоръчваме за целта Emilia’s Crafted Pasta – миниатюрен ресторант, който ще ви спечели с чар на килограм и перфектната прясна паста. В менюто няма нищо излишно – поръчвате една бурата за отскок и веднага след това минавате към основния герой тук. Ястията с паста са 7, всяко едно изпипано до съвършенство. Впечатление правят равиолите с пълнеж от агнешко и лек маслен сос със салвия, както и папарделе с бешамел и болонезе, готвено 4 часа на бавен огън. А за финал един разтапящ авторски десерт: ванилов сладолед с мед и начупени бисквити амарети и кантучини.
Последната ни спирка преди късния полет е традиционно британска. Ще пием следобеден чай! В момента едно от най-добрите места, където можете да се насладите на това типично английско удоволствие, е аристократичният хотел Belmond Cadogan в Челси, на една крачка разстояние от бутиците на Fendi, Gucci и Prada. Богатият асортимент от чайове и гурме изкушения спечелиха на Cadogan‘s наградата Best Contemporary Afternoon Tea за 2019-а. Обстановката тук малко се е променила от времето, когато Оскар Уайлд е отсядал в стая 118. Всеки следобед в чайния салон сервират топлата напитка в компанията на сандвичи, домашно изпечени кифлички и разкошни сладкиши. И ако веднъж получите усещането, че сте се върнали назад във времето, присъствието на някоя съвсем истинска звезда от ХХI век на съседната маса ще ви напомни, че просто класиката винаги е на мода.
.jpg)
Текстът е публикуван в брой 4/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.