Диана Стефанова, VMware: България дава много възможности

Cрещаме се с Диана Стефанова в офиса на VMware в София, а разговорът ни започва с новината, че от няколко седмици тя е Vice President of Global Site Strategy на компанията. Това означава, че вече отговаря за стратегията на VMware за инвестиране и опериране на глобално ниво, с фокус върху големите центрове, с над 500 служители, на технологичния гигант. Целта е те да оперират още по-ефективно, да имаме ясна визия кои са областите на експертиза на отделните центрове и как ги развиваме, обяснява Стефанова.
Следваме Диана Стефанова, защото:
- Превърна малка технологична фирма в глобален център на една от най-големите софтуерни компании в света
- Следва философията "Добрият мениджър е лидер, който вдъхновява хората"
- Работи за привличането на младите умни българи зад граница
– Това не е ли признание, че българският център е показал ефективно управление и лидерство?
– Донякъде е точно така – за 13 години се развихме се от малък център със 130 – 150 човека в център с над 1000 служители. Най-важното е, че имахме много ясна визия кои са областите на експертиза, които искаме да развием. В момента приходите, които се генерират от дейността на VMware в България, са почти 1 млрд. долара.

– Значи се върнахте в България от САЩ преди 15 години и сега професионалното ви развитие отново ви "глобализира"…
– Всъщност през последните 7 години позицията ми е доста глобална. В началото фокусът беше да направим българския офис успешен, след като беше придобит от VMware. След това се разшири за цяла ЕМЕА (Европа, Близък изток и Африка, бел.ред.) и от тази година вече започвам да работя с офисите в целия свят.

VMware има над 100 офиса, даже бройката вече сигурно е по-голяма. Основните центрове са 3 развойни, имаме и четвърти, който също е голям. Първият и стратегически е в Пало Алто, Калифорния, където е нашата централа. Имаме голям R&D стратегически център в Индия, в България и Китай се установиха почти по едно и също време, а като размер България вече е малко по-голяма от Китай. Тук ще направя една скоба – преди години, когато лидерите на отделните офиси трябваше да представяме пред ръководния екип различните центрове, едно от нещата беше потенциалът на таланти на пазара. Наложи се да говоря веднага след моята колежка от Китай и си спомням, че тя каза – само в Пекин имаме 17 млн. жители , имаме 1,5 млн. студенти, завършващи компютърни науки. А аз знаех, че на моя слайд след нея ще се появи числото 10 000, и то всякакви инженери, не само завършващите компютърни науки. Разликата е огромна. Тогава в представянето си заложих на качество, не толкова на количество, и това проработи. Това е мотото, от което винаги сме се водили – няма да залагаме единствено на бройка хора, въпреки че тя неизбежно идва, вече сме над 1000 човека – ще залагаме на експертиза.

– Като говорим за качество, при този пазар на труда как успявате да си намирате таланти, качествени служители?
– Недостигът на ИТ кадри е глобален проблем, но България трябва да намери начин да го реши, ако искаме да продължаваме да развиваме тази индустрия. Не смятам, че проблемът е само на държавата, въпреки че тя има голяма роля – може да ни помогне много с по-големи квоти за студенти. Но истината е, че това е една обща екосистема и работа на всички нас е да развием повече и по-качествени кадри. Цялата индустрия помага по различен начин, ние също. От 7 години VMware има собствена академия, Talent Boost, по идея всъщност на наши служители. Създадохме я в рамките на програмата за социална отговорност на компанията, по която всеки служител може да дари 40 часа годишно за сметка на VMware за това да направи нещо добро за обществото, в което живее, за планетата. Нашите служители направиха обучителна програма с практическа насоченост за това как да помогнем на студентите да преминат на следващо ниво – от добра теоретична подготовка да надградят с практическа насоченост и да влязат в една мултинационална корпорация.

Активно работим с университетите – с Факултета по математика и информатика (ФМИ) на Софийския университет, с Техническия университет, с университети извън София. Наскоро бях на среща във ФМИ и говорихме как да работим с учениците още преди да са завършили средното си образование, за да ги насърчим към техническите специалности, да ги насърчим да гледат на българските университети по същия начин, както гледат на международните. Много от тях отиват да учат в чужбина, в което няма нищо лошо, напротив, но те трябва да знаят, че в България има адекватно техническо образование и че има солиден бизнес, където могат да се реализират.

– Освен увеличение на квотите какво още може и трябва да се случи, за да расте индустрията по-бързо?
– Усилията трябва да се насочат още на ниво средно образование. Наскоро имахме кампания, с която да обясним, че стандартът на живот, който ИТ специалистите могат да си позволят в България, е много по-добър от този, който биха си позволили на много други места, да не кажа на почти всички други. Имала съм възможността да работя и живея и в Силициевата долина, и в Мюнхен, но истината е, че стандартът на живот, който един ИТ специалист може да си позволи в България, е много по-добър от това, което може да си позволи в чужбина. И няма нищо по-добро от това да си вкъщи – човек се развива най-добре на родна земя, там, откъдето е произлязъл. Живеем в един глобален свят, всеки може да учи и работи на различни места и това е хубаво, защото се сблъскваме с различни култури, научаваме различни практики и начини на работа, запознаваме се със спецификите на различни пазари. Но ако може част от наученото да се донесе обратно в България и да допринесе за това нашият пазар да се развие, би било прекрасно.

– Вашият пример е такъв - много пъти сте обяснявали как финансистът Диана Стефанова се е сблъскала с технологичния бранш, но защо се върнахте от Силициевата долина в България?
– Истината е, че се върнахме заради приятели и семейство, защото това е нашият дом и смятахме, че имаме възможност да бъдем много по-успешни тук. Трябва да си призная, че беше трудно решение, защото и двамата имахме доста добри кариери в САЩ и изискваше да се върнем назад към оригиналните ни мисли – ние искахме да отгледаме децата си в България. Беше много трудно решение, но едно от най-добрите, които сме вземали и в личен, и в кариерен план. Тук се реализирахме по начин, за който не съм сигурна, че си мечтаехме, че можем да постигнем, но се надявахме, че нещата ще вървят в правилната посока. България дава много възможности.