– Г-жо Сачева, Националният план за действие по заетостта предвиждаше за миналата година 73 млн. лв. за наемане на безработни и за обучение и преквалификация. Колко души си намериха работа по този план?– Националният план за действие по заетостта всяка година изпълнява заложените в него индикатори, защото в изработването му участват както работодателите, така и синдикатите. Благодарение на бюрата по труда 216 000 души си намериха работа, което далеч надхвърля обхвата на плана по заетостта. В него беше записано, че 16 500 души трябваше да започнат работа, а 11 400 да бъдат обучени. По данни на НСИ безработицата в момента е 3,7%, което е рекорд. Това е така, защото от известно време сме в ситуация, в която по-скоро има работа, която търси хората, а не обратното.
– Колко от обучените са наети за постоянно от работодателите?– Обучителни курсове в съответните фирми през миналата година са преминали 24 566 безработни. Близо половината от тях са наети за постоянно от работодателите. Има и голяма група хора, които са постоянно наемани в рамките на режими за временна заетост. По различните програми и мерки заетостта варира от 40% до 100%.
– Винаги, когато работодателите говорят за внос на работна ръка, синдикатите отговарят, че у нас има 170 000 безработни млади хора, които трябва да бъдат наети. Какъв е профилът на тези хора?– В момента стартираме нова инициатива. В рамките на месец и половина искаме да идентифицираме кои са тези 170 000 млади хора, за които НСИ ни дава информация, че нито учат, нито работят. Искаме да засечем информация между регистрите на ГРАО, между регистрите на НСИ и НАП, както и базата данни на Агенцията по заетостта, за да видим профила им – къде се намират и какво е реалното им състояние. Постоянно чуваме различни хипотези. Някои казват, че част от тях са заети в сивата икономика. Други – че работят в платформената икономика и не декларират своите доходи. Затова искаме да направим карта, която да покаже в кои райони има концентрация на млади неработещи хора. Паралелно с това започнахме разговори с Националната агенция за професионално образование, както и с Агенцията по заетостта да направим система за валидиране на умения така, че част от тези младежи по-бързо да получат сертификат, с който да си намерят работа. Това няма да е документ, с който да продължат своето образование, но би бил легитимен документ, който ще има даде възможност да са част от пазара на труда. Давам пример. Ако става дума за 17-годишен младеж, който е отпаднал от училище, защото в семейството има болни хора, за които трябва да се грижи, той най-вероятно е придобил умения в социалните дейности и може да получи работа в сферата на социалните услуги. Ако говорим за млади хора, които са заети в селскостопанска работа и животновъдство, те са придобили практически умения, които ги правят ценни за съответните работодатели. До средата на тази година се надявам да излезем с конкретни данни какво се случва с тези 170 000 младежи и да сме набелязали съответните мерки.
– Какво ще съдържа новият план по заетостта?– Националният план за действие по заетостта отново е за 73 млн. лв. Новото в него е, че включихме програма за лични асистенти, която е на стойност 16,5 млн. лв. Така ще решим бързо проблема на хората, които останаха без личен асистент от 1 януари заради Закона за личната помощ. Той наложи определени ограничения и не е справедлив по отношение на различните категории лица. По тази програма ще бъдат наети най-малко 4800 безработни, които да осигуряват персонална грижа в домашна среда за хора над 65 години в невъзможност за самообслужване в зависимост от индивидуалните оценки на лицата. Става дума за хора без решения от ТЕЛК, защото тези с решения получават помощ по реда на Закона за личната помощ. С ресурса на програмата наетите хора ще могат да покрият нуждите на тези 13 000 души, които имат нужда от помощ в рамките на няколко часа дневно. Останалите 61,37 млн. ще отидат за осигуряване на заетост на 10 504 лица и обучения по ключови компетентности, за които работодателите са декларирали, че имат нужда от тях. Тези мерки трябват да обхванат лица, които да бъдат наети веднага на работа. Очакванията са, че 7500 души, които трябва да бъдат обучени, ще започнат работа.
– Как ще решите проблема с качеството на обучението, което дават професионалните центрове?– Проблемът си стои. Това е голяма тема, която ние смятаме да подложим на обществена дискусия и да я коментираме заедно със социалните партньори и с колегите от образованието. Едната възможност е да се намали обхватът на центровете за професионално обучение, защото те са прекалено много и качеството в някои от тях е занижено. Това е така, защото подлежат само на лицензионен режим и единствената санкция, която може да им се налага, е да се отнеме лицензът. А това е крайна мярка. За да не бъдем обвинени, че ограничаваме частната инициатива, може да предложим система, която централизирано да валидира знания и умения. Вероятно ще създадем единен център, който да провежда изпитите и да издава дипломите, защото е невъзможно всеки един професионален център за обучение, който получава лиценз само защото отговаря на дадени технически параметри, да издава сертификати. Тази мярка се обсъжда в контекста на парите, които се договорят за обучение и квалификация за следващия програмен период на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".
– Каква е гаранцията, че тези над 61 млн. лв., които се дават тази година за обучение, ще бъдат усвоени от центрове, които осигуряват добро качество на обучението?– Проектите, свързани с обучения, се осъществяват от синдикатите и работодателите. И едните, и другите имат интерес да правят качествени обучения, защото именно те говорят за недостиг на качествена работна ръка. В допълнение, през последните години Агенцията по заетостта осъществява стриктни проверки на центровете, които провеждат обучение със средства от държавния бюджет или от европейските фондове и забелязват непрекъснато повишаване на качеството. Когато намерят нарушение, налагат и съответните финансови санкции.
– МТСП обяви инициатива да привлича българи от чужбина на работа у нас, като им дава допълнителна помощ до 1200 лв. Веднага се появиха коментари, че успели българи за такива пари няма да се върнат. Каква е целевата група, към която сте се насочили?– В случая има изкривяване на посланието. МТСП не връща с 1200 лв. българи от чужбина. Българите се връщат, когато имат осигурени работни места. Кариерните форуми, които ние провеждаме в Австрия, Великобритания и Германия, се правят заедно с работодатели, повечето от които са от чуждестранни компании у нас. Те предлагат работни места с добро възнаграждение. Към това, което предлага работодателят, ние даваме допълнителна възможност – да плащаме за детегледачка, ако няма свободно място в детска градина. Даваме възможност, ако член на семейството е чужденец, който не говори български, да изучава езика ни. Също така даваме възможност за други социални услуги, като плащане на наем на жилище, ако човекът се връща в град, в който няма собствен дом. До 1200 лв. се дават и ако човекът се връща на работа в град, в който заплатата е по-ниска от тази в съответния сектор, т.е. ние допълваме заплатата, която дава работодателят. Заплатите у нас растат чувствително в сектори, в които има остър недостиг на кадри – това са инженерните специалности, търговията, ИТ секторът.
– Подкрепя ли кабинетът искането на работодателите да отпадне ограничението за извънреден труд, който сега е до 150 часа годишно, и той да стане до 300 часа?– Това е едно от коментираните предложения в работната група, която подготвя промените в Кодекса на труда. По това предложение вече има постигнато съгласие между работодатели и синдикати (КНСБ – б.а.) и МТСП няма да има възражения по него. В момента годишният лимит на часовете извънреден труд по изключение е до 150 часа годишно, при отчитане на т.нар. сумирано работно време, което е до 6 месеца годишно. В секторите, в които липсват достатъчно специалисти, като ИТ и търговията, извънредният труд редовно се практикува. При внедряване на информационна система изненадите могат да бъдат най-различни и няма как един специалист да стане и да си тръгне в 17,30 ч, при положение че работата му е недовършена. Извънреден труд се практикува в търговските вериги по празниците. Същото важи и за сектори, в които държавата е работодател, като полицията и здравеопазването. Ние ще дадем възможност там, където има колективно трудово договаряне, извънредният труд да бъде до 300 часа годишно и сумираното работно време да стане до 4 месеца, както е по европейска директива. Т.е. ние ще направим нещо, което у нас се практикува незаконно, да бъде законно и така работодателите ще станат по-легитимни. От друга страна, ще овластим хората да искат заплащане за извънредния труд, който полагат, защото в момента част от този труд няма как да им бъде платен легално.
– Ще застане ли кабинетът зад предложението на синдикатите да се удължи срокът за прехвърляне на вноските от частните пенсионни фондове в НОИ на хората, които сега се пенсионират и които по някаква причина са изтървали времето да направят това?– Когато говорим за пенсии, има три теми – лична отговорност, солидарност и справедливост. Този въпрос касае третата тема – справедливостта. Вече бе дадена възможност такова прехвърляне да има до 2015 г. Впоследствие срокът за прехвърляне бе удължен през 2017 г. и 2018 г. В момента по тази тема няма консенсус и няма взето решение. Ако се разреши на тези, които през следващата година трябва да се пенсионират, да си прехвърлят вноските, с какъв аргумент ще забраним на онези, които се пенсионират през 2022 г., да го направят? А и фактът, че не са го направили досега, би могло да означава, че това е техен легитимен избор. Това, което знаем към момента, е, че от 20 000 жени, които трябва да се пенсионират от септември нататък, 1800 са направили избора да си прехвърлят парите си в НОИ. Мъжете, които са родени след 27 януари 1960 г. и на които предстои да се пенсионират, още могат да прехвърлят вноските от универсалните фондове в НОИ, ако преценят, че това е добре за тях.
Деница Сачева е завършила Висшето училище по туристически мениджмънт в Маастрихт, Нидерландия, и Международния колеж по туризъм в Албена. Бакалавър е по социална педагогика, магистър по здравен мениджмънт, магистър по връзки с обществеността. Започва кариерата си в социалното министерство, била е шеф на дирекция в НЗОК и началник на кабинета на здравния министър. Основател е на PR агенция, двукратен носител на Световната златна награда за отлични постижения в PR. Представител е на Националния демократически институт на САЩ у нас. Последната й длъжност преди министерската е зам.-министър на образованието и науката. 
Текстът е публикуван в брой 4/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
