Ани Младенова
Пилзен е истинско бижу – малък, светъл, с многообразие от перфектно поддържани цветни сгради, напомнящи с архитектурата си за Виена. Градът има над 700 години история, отразена във великолепието на историческия му център, който беше буквално преобразен в изминалите няколко години. Модерните позлатени фонтани в причудливи форми на централния площад, както и пръснатите като бисерчета ресторанти и кафенета перфектно допълват срещата на миналото със съвременното, превръщаща Пилзен в място, където може приятно да прекарате няколко дни в пиене на бира и попиване на европейската атмосфера.
В сайта на Пилзен гордо се оповестява, че това е „метрополисът на Северна Бохемия“. Малко силно казано. Далеч по-сигурно е, че в бирено отношение този град е истинска вселена. И въпреки това туристическите гидове обикновено стартират с извисяващата се в центъра 100-метрова готическа катедрала. Дори случайните минувачи могат любезно да ви осведомят колко години е отнел строежът й и каква техника е използвана за създаването на витражните прозорци.
Друга сграда, обект на гордост в града, е кметството, построено през 1407 г., с разкошна ренесансова декоративна фасада, дело на италианския архитект Джовани де Статия. Наблизо се намира и третата по големина в света синагога (след тези в Йерусалим и Будапеща), която след Втората световна война е реновирана и днес освен като храм се използва и за концертна зала заради перфектната си акустика. Още през XIV век в Пилзен е имало еврейско население – факт, който научаваме от няколко души, които стоят на пейка пред синагогата. В Пилзен явно няма да ни се налага да използваме екскурзовод.
Излъчването на щедри дози исторически факти по принцип е нещо типично за чехите. Ако седнете на маса със средностатистически представител на нацията, до края на вечерта може да научите всичко, което не сте искали да знаете за Ян Хус. Пилзен също не е минал без него. През 1411 г. войнстващият реформатор пише писмо на местните жители, за да им благодари за тяхната изключителна морална сила и решимост в трудни моменти.
Далеч по-важна дата за
здравомислещия любител на пивотообаче е 1307-а. Тогава за първи път в писмен документ се споменава наскоро основаната пивоварна. След което хрониките замлъкват по този значим въпрос чак до 1842 година. По това време (докато известният композитор Бедржих Сметана е учел в Пилзен, както съвестно ми съобщава моят нов чешки познат Карел) на тукашна територия са открити светлите дрожди. До този момент бирата била кафява и мътна напитка с не особено привлекателен вид. Затова стилът, който се ражда след дълги експерименти в дълбоките бохемски пещери, е истинска революция. Съвсем справедливо го кръщават пилзнер, а времето ще го превърне в най-популярния бирен продукт на света.
Когато жителите на Пилзен видели за първи път пивото, носещо името на техния град, били, меко казано, поразени. Вместо добре познатата им боза в халбите блестяла бълбукаща течност със златист цвят и кристална прозрачност. За успеха на новото изобретение допринесъл и бумът на стъклените чаши, които подчертавали качествата му.
Други отличителни черти на пилзнерите са ниската температура на ферментация и отлежаването. Резултатът е гладък хмелено-малцов вкус, без плодовите нотки, характерни за предшестващите ги ейлове. Макар че германците бързо прегърнали и развили до нови висоти чешкото откритие, и до днес еталон за стила остава оригиналът Pilsner Urquell (извор, първоизточник).
С цвят на изгоряло златои идеално бяла пяна, той пленява небцето от първата глътка – онова стипчиво хмелено гъделичкане, което прави този тип бира така освежаваща. На следващата вълна се усещат и наситеният зърнен вкус, и сладките нюанси, балансиращи горчивината. Ароматът поднася дъхав букет от цветни тонове.
В момента в производителя Plzensky Prazdroj работят около 3000 души. Заводът е важна част от социалния живот на града. Той дава свой „Оскар“ за граждански заслуги, както и значителни дарения за най-голямата болница, университета и центъра за развитие на туризма. Всъщност една от забележителностите, която наистина си заслужава да видите като турист, е Музеят на пивото с над 15 000 експоната, проследяващи историята и производството от древна Месопотамия до наши дни. Оттам директно може да се включите и в обиколка на подземията на Пилзен, които в богатата си история от Средновековието насам са имали най-различни предназначения, включително са приютявали избите за лед с важна роля в пивоварния процес. На дълбочина от 9 до 12 метра, с общо около 14 км коридори, това е една от най-големите запазени исторически подземни системи в Централна Европа.
Другият достоен обект на посещение, разбира се, е самата пивоварна. И особено огромното хале за над хиляда души, където можете да полеете благите мезета с две-три халби. Защото, както се казва в една чешка енциклопедия от зората на индустриализацията, „Бирата е важен стимулант и утолява жаждата. Ако се консумира от работниците умерено, не е вредна за здравето. Макар че хранителните й съставки са сравнително малко, те се съдържат в особено благодатна форма...“.
А ако все пак ви омръзне от хмелената напитка, наблизо може да се отдадете и на по-изискани наслади, защото се оказва, че Пилзен също така е дом на най-обичаното пенливо вино в Чехия – Bohemia Sekt. Винарските традиции в района имат 7-вековна история, а в по-ново време френският енолог Луи Жирардо пренася тук най-добрите практики от Шампан.
Текстът е публикуван в брой 3/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
