За едната пенсия

Спестяванията в лични партиди на стотици хиляди българи са нищожни, но това не е основание за закриване на втория стълб. Прехвърлянето на парите в НОИ е само привидно по-изгодно

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 12 December 2019 16:36 >
За едната пенсия
Източник: Shutterstock.com
Подобно на жертвоприношенията, с които древните хора вярвали, че ще умилостивят свръхестествените сили, уволнението на един министър също може да тушира политическа буря. Невинаги обаче оставката решава проблема, който я е предизвикал, и пример за това е освобождаването на социалния министър Бисер Петков. Неговото уволнение дойде седмици след като министерството му представи поредния план за изплащане на пенсиите от пенсионноосигурителните фондове. В шума около неговото освобождаване обаче не стана ясно кога „две пенсии са по-големи от една“ и дали това е справедливо, или е посегателство върху спестяванията на хората.

Догодина по това време ще започнат първите преводи на втори пенсии, но преди това да стане, осигурените ще трябва да вземат решения, които ще определят стандарта им на живот в годините, когато са най-уязвими. Жените, родени през 1960 г., първи ще започнат да получават втора пенсия и тя ще се изплаща от спестеното в личните им партиди. Ако те разчитат на фондовете обаче, държавната им пенсия ще се намали с до 28% (средно около 20%) спрямо това, което са получавали техните колеги със същия доход, но родени през 1959 г. През 2021 г. пред тази дилема ще се изправят и новопенсионираните мъже.

Бушон: Бисер Петков плати цената за пет години неуспешни опити на ГЕРБ да регулират изплащането на втори пенсии

Къде е проблемът
Още преди 5 години, в началото на управлението на втория кабинет "Борисов", държавата започна да стимулира хората да прехвърлят спестяванията си от втория частен пенсионен стълб в първия (НОИ). Досега опитите не постигнаха забележим успех, но вече в сила е разпоредба, която може да направи миграцията към държавния фонд изгодна за огромна част от първите пенсионери. Тя предвижда всеки, който предостави спестеното в личната си партида на НОИ, да взема с 20% повече от друг със същия осигурителен доход, който иска да взема втора пенсия.

Действието на управляващите, макар да прилича на посичане на индустрията на пенсионните фондове, има известна логика. Проблемът е, че е изкривена.

Тя се изразява в разликата дали един човек е внасял цялата си осигурителна тежест в публичния стълб на пенсионното осигуряване, или е диверсифицирал източниците си на пенсия, залагайки основно на държавата и разчитайки на нещо допълнително от частните фондове.

Например, ако двама души са прекарали целия си професионален живот на сходни длъжности с еднаква заплата, но първият е роден през 1959 г., а другият през 1960 г., може да получат различни по размер пенсии. По-възрастният никога не се е осигурявал в частен фонд и всичките му удръжки са отивали в НОИ. Неговият по-млад колега обаче е плащал същата осигурителна тежест, с разликата, че по-голямата част от нея е била в държавното осигуряване, а останалото – в частния фонд.

Точно тази разлика в осигурителното поведение регулират промените в Кодекса за социално осигуряване. Те сочат, че доходът, по който се изчислява държавната пенсия, трябва да се намали със същото отношение, с което вноските за частен фонд се отнасят към общите осигуровки на работещия. През годините това отношение се е менило. В момента 14,8% е пенсионната осигуровка за Държавното обществено осигуряване, а 5% - за Допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Средно за 19-те години от старта на частните пенсионни фондове през 2002 г. това отношение се изчислява на около 20%. Затова и човек, който прехвърли личната си партида в НОИ, ще може да разчита, че ще получи с 20% от НОИ повече от друг, който има същия като него осигурителен доход, но ще получава и пенсия от втория стълб.

Кой вариант е по-изгоден
Първите осигурени, които трябва да получат втора пенсия от частните фондове, образно казано, са изтеглили няколко къси клечки. Първата е финансовата криза от 2008 и 2009 г. Втората е ниската доходност в ерата на ниските лихви от последните 3 – 4 години. Ако към това се добави и укриването на част от осигурителния доход, при което реалната заплата е една, а официалната – по-ниска, ще се окаже, че втората пенсия ще замества много по-малка част от обещаните някога 20% от дохода преди пенсиониране.

Доскоро това звучеше като легенда, но вече не. Концепцията на социалното министерство за изплащане на вторите пенсии показа, че средните натрупвания към края на 2017 г. в партидите на лицата, родени между 1960 и 1965 г., са в размер на 3637,38 лв.

"Тези суми са сравними с натрупванията, които би имало лице, осигуряващо се от 2002 г. без прекъсване върху доход между минималната заплата и средния осигурителен доход за страната“, коментират от социалното министерство. Казано по-просто – или минималната заплата е била масово явление за изминалите години, или сивият сектор е бил много голям. Или пък, по-вероятно, в немалка степен и двете. Не трябва да се изключва и възможността за лошо управление в някои от фондовете, както и високи такси. И днес в края на професионалния си път хората ще платят за компромисите, които са правили, за да запазят работното си място. А цената за това е сериозна, но тепърва ще се осъзнава.

"Направеният анализ на структурата на осигурените в универсален пенсионен фонд (УПФ) лица показва, че 70% от родените между 01.01.1960 г. и 01.01.1965 г. се осигуряват върху доходи под средния осигурителен доход за страната. Това означава, че за 70% от пенсиониращите се в периода 2021 г. – 2027 г. натрупванията в УПФ към момента на пенсиониране не биха осигурили пенсия от 50 лв. Нещо повече – 55% от първите кохорти пенсионери биха получили пенсия в размер, ненадхвърлящ 30 лв.“, твърди социалното министерство.

въздействие: Държавата прави всичко възможно да ограничи натрупванията на личните сметки във втория стълб, твърди бившият социален министър Иван Нейков


Според бившия социален министър Иван Нейков причините за тези ниски стойности са много. Част от тях са обективни – високата безработица в началото на века или фактът, че част от осигурените са емигрирали и днес партидите им изкривяват статистиката. Големият проблем обаче са точно компромисите.

"Има много случаи, в които липсата на осигуровки се е случвала със съгласието на работника и той разбира как се е прецакал. За съжаление, когато резултатът се види, вече е късно за корекция, защото годините са минали, и това трябва да е сигнал към поколенията, които в момента работят. Идва момент, когато ще платят цената за изборите си“, коментира Нейков.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ